Тайланд – любов завинаги

Роза МАКСИМОВА
Нашият компас днес ни отвежда далече на изток, в екзотичния Тайланд, а наши гидове са младоженците Веселин и Добрина Иванови, които бяха там на меден месец. Връщат се от райското кътче на земята влюбени в островите, препълнени с впечатления и емоции и с твърдото убеждение, че ще се върнат там отново.

"Последен ден на остров Ко Яо Ной – започва разказа си Веско. - Малко по-късно ще сме на пристанището, откъдето ще отплаваме до остров Пукет, а оттам ще летим обратно към София, където все още е зима и минус петнадесет градуса. Двадесет и втори януари е. Трудно ни е да проумеем, че след неусетно изминалите две седмици в тропическия климат на Тайланд, съществува и другата част на планетата, където сега е сиво и вали сняг, а до лятото остава почти половин година. Меденият ни месец за жалост е към края си.
Превъртамe лентата назад. Пристигаме на летището в Пукет след шестнадесетчасов полет, откъдето се насочваме към парк Сурин – природна местност в западната част на острова. Хвърляме раниците в хотела и излизаме да се поразходим. На екватора се стъмва около седем и тук е вечер, а наоколо свирукат стотици насекоми, от които въздухът сякаш вибрира.
За пръв път опитваме на място екзотичната тайландската кухня – поръчваме си морски дарове с ориз, сервирани в ананас, както и риба на грил, приготвена с местни подправки и сосове. Облизваме си пръстите. За всички любители на прясната морска храна, поднесена с екзотични сладко-лютиви нюанси, тропически плодове и разнообразие от пресни подправки, Тайланд е съвършеното място.
Вървим боси по пясъка, вълните галят краката ни и ние едва сме дошли, а вече сме сигурни, че няма да искаме да си тръгнем оттук.
В следващите дни напускаме Пукет и отиваме стотина километра по на север, в местността Фанг Нга, за да избягаме от най-туристическите места. Научаваме се да караме моторче, и то – в движението наобратно. Два-три дни почти постоянно превалява, но температурите не падат под двадесет и пет градуса, а и водата на Андаманско море е топла и става за къпане. Това е и прекрасно време за масажи, а тайландският масаж с основание може да се причисли сред най-добрите в света.
Насочваме се още по-на север, към джунглестата местност на Као Сок, където посещаваме природния парк със слонове и се запознаваме със слона Пра, който ни понася на гърба си за разходка сред джунглата. Следва разходка с кану, къпане в река, а през следващия ден – екскурзия с лодка до Суринските острови. Невероятното е да плуваш сред пасажи от стотици цветни риби и корали, виждаме морска звезда, истинска змиорка на черно-бели петна, рибката Немо...
И обратно към началото на разказа – остров Ко Яо Ной, оазис сред по-туристическите места наоколо. Запознаваме се с Крис и Гите, които се запознали преди ден. С тях прекарваме незабравими дни в разходки с лодка из островите и лагуните наоколо. Нашият водач ни показва скрити пещери и палмови горички, накацани от големи плодоядни прилепи, които можем да разгледаме в естествената им среда, а по залез - да се разходим по пясъчна пътека до един от островите, понеже сме улучили момента на най-големите отливи, заради фазата на Луната.
Времето неусетно се е търкулило и нашата ваканция е към края си. Препускаме с малкото моторче из острова, за да си вземем сбогом с това райско кътче. Слънцето ни намига, отблясквайки в лазурната морска шир, а палмите сякаш помахват, полюшвани от ефирния ветрец. Дълбоко в себе си сме сигурни, че един ден отново ще се върнем...“

*Снимките са от семейния архив на Веско и Доби Иванови
 Тайните лагуни около остров Ко Яо Ной


Каучукова горичка на остров Ко Яо Ной

Кей в южната част на остров Ко Яо Яй


Най-южният плаж на остров Ко Яо Яй


Селище на местните обитатели на Суринските острови


Коралов риф около Суринските острови и рибката Немо


Сприятеляване със слона Пра в Као Сок


Гмуркане с шнорхел около Суринските острови