Идеята на Жул Верн за океан дълбоко под повърхността на планетата, описана в „Пътешествие до центъра на Земята”, може да не е само фантастика. В земната мантия може да има много басейни, пълни с вода, а най-дълбоко разположеният изглежда е на 1000 км от повърхността. Откритието е дело на екип от Северозападния университет в Ивънстън, щата Илинойс. Ако не беше толкова навътре в Земята, всички щяхме да сме потънали, казва Стив Джейкъбсън от екипа изследователи. Този океан е много по-надълбоко в Земята и е на една трета от разстоянието до външното ядро на Земята. Изводите на екипа се базират на намерен диамант, изхвърлен на повърхността преди около 90 млн. години от вулкан в Бразилия. Учените изследвали обстойно диаманта и при проверка с микроскоп с инфрачервени лъчи открили, че при формирането на твърдото тяло в него са останали минерали. Освен това учените разпознали и хидроксилни йони, които обикновено са свързани с вода. Минералите в диаманта се състояли от феропериклаза –желязо и магнезиев оксид, който може да поглъща и други минерали като хром, алуминий и титан при свръхвисоки температури и налягане в долната част на земната мантия. Това означава, че водата е на много по-голяма дълбочина от очакваното. Учените установили, че тези допълнителни метали са се отделили от феропериклазата, а това се случва при по-меки условия, когато диамантът се е „промъквал” през по-горни слоеве на мантията. Но за да има в него метали, диамантът трябва да се е формирал в екстремните условия на долната мантия, което сочи към 1000 км. под повърхността на Земята. /БГНЕС http://www.nationalgeographic.bg