« ноември 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Илеана Стоянова: Най-трудният мост към хората е Обич!

За Илеана и морето
Десетата книга на Илеана Стоянова – „Морето завинаги“, е вече по пътя към читателите си – една жива и светла книга, родена след срещите на авторката с притчите на Исус Христос в Евангелието на Матей и тълкуванието им. Книга мъдра, дълбока, наситена със страст към живота. Една „по-красива книга с вътрешните пейзажи, емоционалности, жестокости, трагедии, безвъзвратности, страхове, загуби на живот, чудеса“.

Роза МАКСИМОВА

- „Море завинаги“ е заглавието на поредната ви книга, която излезе преди броени дни. Разкажете ни за своето море, Илеана – морето като стихия, морето от чувства, морето като съдба…

- Да, може да се каже – юбилейна книга – защото е десетата ми стихосбирка... След време човек обиква природата все повече и все по-силно го вдъхновява морето, небесните отражения във водата, звездните бисери и лунната платина върху черното море, кървавите изгреви, библейските картини, нарисувани от облаците, крясъкът, пируетите и симфониите на птиците, които се гмуркат във вълните, песните на щурците... тоест един духовен свят. Морето създава чувство за Вечност. Безбрежно е. Просторът до хоризонта е все море... едно непрестанно движение в ритъм в двусрична стъпка: мо-ре; мо-ре.... Ямбът е двусрична стихотворна стъпка, при която силната позиция е представена от втората ударена сричка. Морето се движи в ямб – вълна след вълна. А не е ли и нашият живот – море във вечно движение? Водата има всичко – безсмъртие. Това е сложна книга, не мислете, че е пейзажна поезия „на тема море“. Образът не е илюстрация, изясняване на една мисъл; той е език на духа. И тук ще споделя, че идеята да направя този сборник се роди след като прочетох някои от притчите на Исус Христос в Евангелието на Матей и тълкуванието им. Първите седем притчи са стъпалата на един Път, който започва от земята - нивата - и отива към морето - духовния свят. Този път е описан в образите на притчите и води от сушата към морето, т.е. от земята към духовния свят. Моите стихове с вечните теми: любов-смърт , бяха написани, някои преди 20 години, други преди година, преди две години, преди месец, преди 10 дни... но обединяващият образ за идеята ми е морето! Тази книга непрестанно задава въпроси. Какво съм аз? Откъде идвам? Накъде отивам? Какъв е смислът на всичко? Къде отива любовта, когато животът й свърши? Защо този мъж ми е близък като лист от дървото? Кога ще ме обича? След колко века? Ще се завърне ли безценният човек след последното „сбогом“?.... Това са все въпроси от стихове в книгата. Книгата е по-неопределена, по-иносказателна и символична, както са и притчите на Исус Христос. И може би по-красива. Моето море си е мое. То е самотно, пронизано от един-единствен слънчев лъч. То може и да е развълнувано, да е бурно, може и да убива, но може и да е огледална вода, дълбока вода.... В никакъв случай не става дума за пейзажна поезия, а по-скоро за вътрешни пейзажи, пейзажи на душата. Та нали затова пишем стихове! Непрекъснато наблюдаваме вътрешните пейзажи, търсим отговори на разни чувства, емоционалности, жестокости, трагедии, безвъзвратности, страхове, загуби на живот, чудеса.

- Книгата е библиофилска, с ваш автограф. Тиражът ѝ ограничен ли е, специално, бутиково издание ли е?

- Да. Това е книга в доста малък тираж и е с мой автограф. Красотата е малко в материалното. В живота ни има малко красота. А поезията? Тя е непопулярна, специално в България вече доста по-рядко се среща. Добрата поезия трудно намира настояще, но пък има бъдеще.

- Макар и дълбока и философска, книгата е много лична, събрала всички болки, радости, сълзи, спомени. И звучи като пожелание, като предупреждение, като завет. Тук са като че ли всичките уроци на живота, които сте получили. Кой от тях е най-ценният за вас?

- Всяка поезия е дълбоко лична, дори социалната, тя изцежда нашите чувства, нашите проекции, проектира поета върху платното. Забелязвам дори, че стихът има физическа прилика с автора си. Нямам амбициите да поучавам, предупреждавам или поставям хората под властта на моите идеи. А те са, те се опитват макар и ненатрапчиво, да покажат колко преходно е всичко на земята и по тази причина колко е важно да си добър, да не трупаш зло... Колко е хубаво да се радваш на малките искри добро, които са ти дадени докато дишаш. Но всичко това наистина звучи елементарно. Животът е доста по-сложен. И често когато си мисиш, че някой е бил лош с теб, може да се окаже че ти си бил лошият. Съдбата ви е поставила в такава драма, от която няма изход... освен тъгата и раздялата. А понякога тази раздяла с човека е раздяла от земния живот. Ние всички сме като пешките върху шахматната дъска. Ръката, която ни движи, е съвсем непредвидима. Опитваме се да сме християни, но често късметът ни изоставя. Има хора, които са родени с лош късмет. Най-ценният урок на живота за мен беше този, че Синът Божи е бил в съгласие с Отеца си, когато е приемал човешки образ, за да спаси човеците от първородния грях, поемал е към Голгота и разпятието, и земните мъки на плътта не по заповед, а в съгласие с Отеца си – И все пак.... все пак в Гетсиманската градина е питал: „Отче, не може ли да ме отмине тази горчива чаша?!“ ...С други думи, ние, човеците, сме слаби пред изкушението – земен живот.

- Созопол – град на спасението. Той заема голямо място в стиховете и в душата ви. Вие сте потомка и на знатните възрожденски родове на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Кои са вашите мостове към света и вашите сбъднати молитви, Илеана?

- И аз бях в такава заблуда от познатия клиширан етикет, че Созопол е „град на спасението“. Но в археологическия музей там прочетох друго - бил е „спасеният град“...след някакви войни и природни бедствия в дълбока древност. Това звучи по-различно. Спасен и спасителен може би лично за мен. В черквата „Св. Георги“ в самия център на Созопол бях кръстена като православна християнка преди доста години. Спасява ме от сивотата, стреса, суетата, автомобилите и мръсния въздух в София. Обичам този град. Тук всичко е красиво и антично, създава усещане за вечност. Романтика, красота, древност, поезия – всичко – този град така ми подхожда! С моите толкова специални древни родословни корени. Честно казано, смятам, че човек не избира сам корените си и дори няма заслуга за това, няма и повод за гордост, дори и да е потомък на велики възрожденски родове, ако си остане неразвит. То е нещо като „Притчата за поверените таланти“ от Евангелието на Матей. В притчата е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни начала. Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на душата. Тоест, ако ти е даден един „талант“ (което в притчата е обозначение на парична единица, но все пак е метафора)... и ти вземеш, че го закопаеш в пръстта, за да го върнеш после на господаря, ти си прекомерно материален и смъртен. Друг е въпросът, ако вземеш този един талант и го умножиш многократно – т.е. дадено ти е свише нещо велико, но и ти трябва да се потрудиш, за да го умножиш... Трудно се прокарват мостове към хората! Ние сме много, много отчуждени. Много самотни. И най-трудният мост е Обич! Моята сбъдната молитва бе да събера семейството си в София след 20 години раздяла по обективни причини – емиграция в далечни страни. Да!

- Имате ли стихотворение в книгата, което е много специално за вас? Разкажете ни неговата история.

- За съжаление аз съм от онези родители, които обичат по равно всичките си деца. Честно казано, когато съм приключила ръкопис и вече е взлязъл в книга, аз ставам доста безразлична към своя текст. Никога не си губя времето да чета книгата си, когато вече е отпечатана, не ме гони максималният нарцисизъм. Но наистина си спомням историята, повода или провокацията, за да напиша всяко стихотворение. Точно в тази книга „Море завинаги“ нещата са по-комплексни. Тя трябва да се чете и възприема цялостно – изтъкана е от разни струни, от повече кратки състояния и чувства... въпреки че има и някои по-базисни дълги стихотворения. Но всички те формират моята идея....за безсмъртния живот на духа.

- Темите в книгата ви „Море завинаги“, а и в другите ви книги са много сериозни – животът, смъртта, любовта. Доколко на сериозно човек трябва да възприеме себе си?

- Темите – да, но стилът ми е винаги различен. Не сте прочели мои предишни книги, в които иронията и самоиронията струят доста освежително. Там човекът се приема полусериозно, полутъжно, полукомично. Появява се една смешна лирична героиня, комична, малко тъжна, но и подигравателна над себе си и живота си... Чаплинов тип човек. В същото време не харесвам клишето - „не се приемам на сериозно“. А кого да приемаме сериозно? Политиците ли? Освен децата си, родителите и любимите, както и себе си, тялото и душата си... ние нямаме нищо друго.... Нашият живот е най-важното и най-сериозното събитие, което ние можем да почувстваме. В поезията нещата изглеждат по-сериозно, защото те са гротескно предадени, драматични и значими и главното - в съвсем изчистен и лаконичен вид, наситен с чувство, дори то да е обрано, т.е. без излишен патос. Такъв е „законът“ на добрата поезия. И все пак какво имаме ние, човеците? – Раждане, любов, обич и смърт. Имаме и Бог, ако успеем да го намерим в сърцето си.

- Кой е компромисът, който не бихте направили с изкуството/поезията?

- Да се превърна в отговора на вкуса на тълпата, на неграмотната тълпа, само и само да й се харесвам. Това не е високомерие, а отговорност, принцип, който работи в полза на изкуството, в полза на духа.

- Какво Ви кара да се усмихвате, Илеана?

- Мъдростта на децата до 5-годишна възраст. Те задават въпроси, които сигурно си задават и будистките монаси или онези столетници в Тибет.

- За какво мечтаете?

- Да съм жива!

ЕЛЕГИЯ

Няма да ни стигнат годините,
за да се обичаме с теб така,
както се обичат вековните дървета –
с преплетени корени;

така, както се обичат вълните – преди нас и след нас –
малки сини кончета с бели гриви,
преследвани, преследващи една-друга;

както буквите от хилядолетия се обичат
със заоблени ченгелчета,
една от друга обсебени;

както пчелите още от праисторически времена
отдават сърцето си на цветята
и превръщат живота си в мед;

както пеперудите се обичат
с малки пъстри крилца разперени,
но с такава сила, че могат да бият камбана
на другия край на света,
но с такава сила, казвам ти...,
че могат да прелетят от тук до отвъд.

Да опитаме, все пак,
с нашите човешки почернели длани.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Масивен ракетен обстрел по Израел от Газа

  • 12 Ное 2019
  • 128
Най-малко 50 ракети бяха изстреляни тази сутрин по Израел от палестински радикали от ивицата Газа. Двайсет от тях бяха прехванати от израелската противовъздушна система "Железен купол", съобщи израелската армия, цитирана от ТАСС.

Заповядайте на информационна среща по проекта за подмяна на „дървените печки“ с екологично отопление

  • 12 Ное 2019
  • 138
Община Бургас продължава работата по проекта за подмяна на печките, употребяващи за гориво дърва и въглища, с екологични уреди за отопление. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с фини прахови частици.

ВТБ изцяло излиза от състава на акционерите на Виваком

  • 12 Ное 2019
  • 132
Руската инвестиционна банка ВТБ Капитал, част от групата компании ВТБ, изцяло ще излезе от състава на акционерите на българската телекомуникационна компания Виваком, съобщи РБК, позовавайки се на пресслужбата на банката.

Мая Манолова поиска касиране на изборите в София

  • 11 Ное 2019
  • 242
Независимият кандидат за кмет на София Мая Манолова внесе искане за касиране на изборите в столицата. Балотажът на 3-и ноември бе спечелен от досегашната кметица Йорданка Фандъкова с минимална преднина от 20 000 гласа.

ВСС обсъжда в четвъртък указа на президента за Гешев

  • 11 Ное 2019
  • 186
На заседанието си в четвъртък Висшия съдебен съвет ще обсъди указа на президента Румен Радев, с който върна предложението за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Втора точка в дневния ред е повторното гласуване на кандидатурата на Гешев.