Децата от групите в детските градини, където се изучава краезнание, се подготвят за празника „Аз обичам Бургас“. Той е посветен на 144 години от Освобождението на града от османско иго. Полезният урок е част от дейностите в общинската учебна програма по краезнание. Той се организира от ЦПЛР-Бургас, а целта е малчуганите още в ранна възраст да придобиват знания за миналото на града и в тях да се възпитава принадлежност и любов към родното място. Малчуганите от 3-та и 4-та група, разделени на отбори, ще разпознават картини и думи, свързани с историята на България, исторически и културни забележителности на град Бургас и ще разказват за тях, както и за бележити личности, свързани с Освобождението на града и неговото развитие. В края на празника е най-емоционалният момент – участниците ще покажат колко добре могат да рецитират стихове, посветени на Родината, да танцуват и пеят. Детският празник ще протече по график през целия месец февруари, при спазване на всички епидемиологични мерки във връзка с Ковид - 19. Колективите няма да се смесват. Всяка детска градина ще организира собствена програма в своята си сграда. Детските градини ще получат грамоти и специален албум с архивни снимки, осигурен от Община Бургас, който ще им бъде в помощ при провеждане на занятията по краезнание. Всички учители се стараят да направят празника „Аз обичам Бургас“ емоционален и запомнящ се за децата. По този повод Таня Христова – учител по краезнание в ЦПЛР-Бургас, написа стихотворение, посветено на героично Българово. Тя го подари за празника на децата от ДГ „Светулка“, които изучават краезнание от началото на тази учебна година. Дете на Българово Посвещава се на 144 години от Освобождението на гр. Българово 04.02.1878 г. Това се случило отдавна, във време робско, в тежък и жесток за Българово час. В ден първи на месец февруари нахлул врагът навред да граби. Народът чул и втурнал се тогаз – жени, мъже, деца и старци спасение да дирят в своя храм. Два дни, две дълги тъмни нощи в църквицата крили се като в Батак. Черкезите отворили вратите, избили хората във онзи страшен час. Сега цветя във костницата аз полагам, дошла съм тук във тоз тържествен час. Дете на Българово се наричам и с чест изричам го това на глас.