Астрономическата пролет започва днес в 3.50 минути по Гринуич или в 6 без 10 българско астрономическо (зимно) време- около половин час преди изгрева на слънцето за различните райони на страната. В северното полукълбо започва пролетта, а в южното - астрономическата есен. Над северния полюс слънцето изгрява, за да залезе чак след 6 месеца, а на южния залязва до 22 септември. До днес слънцето, макар с малко, изгряваше по-югоизточно, а от утре ще продължи да изгрява все по-на североизток. Потъващата в полумрак Антарктида започва бързо да се изстудява и още днес над източна Антарктида, в станцията Восток вече е минус 65 градуса. Напомняме, че това е началото на астрономическата пролет у нас. Климатичната започва на 1 март и продължава до 31 май - това са трите пролетни месеци. В метеорологично отношение, както и му се полага, месец март беше доста контрастен, макар до момента средно с 3 градуса по-топъл от обичайното. Топло, с априлски температури, ще остане времето днес и утре, но в неделя ще започне рязко застудяване и от понеделник ще се установи почти зимно време, на места дори ще вали сняг и ще се задържи тънка снежна покривка, а температурите ще станат февруарски - минимални около и под нула градуса, а дневните малко над нулата, до десетина градуса. С началото на пролетта свързваме и равноденствието, но денят вече е с десетина минути по-дълъг от нощта. Това е така, поради 2 причини: едната е, че при изгрев горната част на Слънцето се появява малко преди центъра му над хоризонта, както и при залез денят също печели няколко десетки секунди. Това е така, защото слънцето не е точка, а е диск. Защо равноденствието настъпва преди астрономическата пролет? Към тези "спечелени" за деня минути се добавят още малко и заради рефракцията на земната атмосфера. Казано опростено, ние започваме да виждаме слънчевия диск да се подава над хоризонта, малко преди това да се случи реално, заради съвсем малката, но достатъчна рефракция, извиване на слънчевите лъчи към земната повърхност, следствие на този физичен процес. / dir.bg