Днес се навършват 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Той е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Иван Вазов облагороди книжовното българско поле с художествените си шедьоври - от първия български роман - национална епопея "Под игото" - до прекрасните оди в "Епопея на забравените", от незабравимите разкази "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа" до вълнуващите повести "Немили-недраги" и "Чичовци". Вазов осветли богатата българска душа, разкри я по неповторим начин в многообразното си творчество. Той създаде удивителна галерия от образи и картини, с еднаква сила прослави красотата на българската природа и националноосвободителните борби на нашия народ. Над 50 вазови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Зовящите към бунт стихове на Вазов "Боят настана" и "Пряпорец", сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание. Неговите песни - бойките и патетични "Панагюрските въстаници" и "Радецки", лиричните "Де е България", "Два бука" и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност, припомнят от Къщата-музей на Вазов в Сопот. „На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело…Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек”, пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си „На България”. Actualno.com