Много от тях преминават през хилядолетията и остават и до днес в българските носии и шевици. Вероятно така са изглеждали нашите предци, когато са празнували настъпващата пролет и отдавали почит на тракийския Бог Март (Марс) Празникът, останал хиляди години по нашите земи е съпътстван с пожелания за здраве, плодородие и благоденствие. Това е началото на новия цикъл в природата. От дълбока древност първи траките започнали да връзват мартеници. Те оплитали три цвята, бяло, зелено и червено. Дали е случайно, че 3000 години по-късно българското знаме повтаря в цветове техния древен символ за пролет и пробуждане. Нашите прадеди слагали мартеници по времето на пролетните мистериозни обичаи, които символизирали края на студа и покълването на природата за нов живот. С буйни танци, игри и песни траките отбелязвали раждането, сътворението на пробуждащата се природа. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия, зеления и червения конец. Като балканци мизите-българи обикалят далеч на север и изток из Азия като завоеватели и нашественици. Те занасят там и мартеницата, а Аспаруховите българи я връщат обратно на Дунава, където остава до днес. Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.