210 000 лв. са необходими за изработката на инвестиционен проект относно цялостната консервация и реставрация на Паметника на Свободата, съобщиха от министерството на културата, където от ръководството на националния парк музей „Шипка Бузлуджа“ е бил представен предварителен разчет. Част от сумата ще бъде от собствените приходи на музейната институция, а останалите ще бъдат покрити от бюджета на министерството. Решението за предприемане на незабавни действия е взето след издадена на 1 юли заповед от кмета на Казанлък Галина Стоянова за извършване на укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейност. Тя е въз основа на констативни протоколи от огледите на експерти при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”. Дадени са указания за пълно архитектурно и фотозаснемане и за конструктивно обследване на обекта, след което да се възложи изготвянето на проект за консервация и реставрация на НКЦ „Паметнник на свободата – връх Столетов“ по реда на чл. 84 от ЗКН. Върхът, където е издигнат паметникът, е носел името Свети Никола до 23 ноември 1951 година. Тогава е прекръстен на Столетов, което пък е заменено с Шипка на 7 октомври 1977 година. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” притежава статут на единична историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Макар външно паметникът да изглежда непоклатим и запазен, той се нуждае от цялостен преглед и реставрация. Това трябва да се прави периодично и в съответствие с нормативната база, коментира директорът д-р Чавдар Ангелов. Самото изготвяне на проекта е дълъг процес и ще отнеме поне 2 години. „Монументът на Свободата е изграден с пари на всички български граждани, за мен като историк е много важно грижата за неговото опазване и поддържане да е сред приоритетите на българската държава!“, настоява д-р Ангелов и припомни, че едва наскоро паметникът се сдоби с акт за собственост и бе извършено цялостното му геодезично заснемане. Документите разказват, че депутатът Петко Каравелов (брат на поета Любен Каравелов) е първият, който предлага на връх Свети Никола (името е променяно на няколко пъти) да бъде вдигнат „паметник неръкотворен" , с който да се отдаде почит на загиналите при кървавата отбрана на прохода български опълченци и воини от руската имперска армия по време на Освободителната война. Това е станало на 13 април 1879-а. В пламенно слово пред народните представители идеята защитил Петко Рачов Славейков. Подкрепя го и народният представител Стефан Берон, племенник на автора на Рибния буквар д-р Петър Берон. Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г., когато на практика стартира всенародната подписка за набирането на средствата, провеждат се два конкурса за проектирането, победители са арх.Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На по-късен етап се присъединява и Кирил Шиваров (1887-1938), автор на лъвската фигура. Официалното откриване става в присъствието на над 100 000 българи, сред тях са и последните живи опълченци, е на 26 август 1934 година.