Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си. Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси.
Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес: Как да компенсираме дефицитите на семейните си взаимоотношения

Катя ПЕНЕВА: Често се оказва, че можем да притежаваме единствено това, което можем да си платим

Живеем в постоянен дефицит. Не ни достигат парите, не ни достига времето, не ни е достатъчно пространството, въздухът, липсват ни качествени отношения, интимността не ни достига. Не сме доволно щастливи, нямаме достатъчно почивка, липсва ни другият, дори когато е близо до нас. По-скоро не можем да усетим неговата лична съпричастност и разбиране към това, което преживяваме във всеки един момент. Не сме сами в този свят, но нещо важно все стои далеч и все ни се изплъзва. Може би, ако имахме достатъчно средства, много от нас биха заменили старата прахосмукачка с нова, а отчаяната съпруга - с друга. Да, всичко е възможно в свят, в който парите се умножават, а истинските стойности на човешките отношения се измерват с математически формули.
Нуждаем се от нещо истинско, което е по джоба ни и по душата ни, нещо, което да е по вкуса ни. Нещо много лично, забранено и най-вече вълнуващо. Нуждаем се от любов по мярка и най-вече такава, която да отговаря на стандарта ни или поне на банковите ни сметки. Един мой преподавател беше казал, че парите са част от мъжката идентичност, а портфейлът е продължението на члена, на това, което на човек иначе в живота му липсва и може да го компенсира с пари или с високо образование и стабилна професия.
Да, това е безспорно е така! Убедена съм, че човек, поставен в съпружеска зависимост, може да компенсира дефицитите на семейните си взаимоотношения с паралелни. С тези на платената любов! Всички сме чували за нея. Но повечето от нас по-скоро я познават от историческите текстове, отколкото от личния си живот. Времето и парите на всички ни са дефицит, а пълноценната любов все повече издигаме в култ и гледаме със завист на онези, които могат я притежават срещу сделка. Няма срамни и неморални отношения. Достатъчно е да имаме любов - онази, от която се нуждаем и онази, за която можем да платим. Тази дълбоката, страстната, жадуващата, ненаситната, неморалната. Тя е била част от историческата култура на целия човешкия род.
Някои свързват платената любов с името на акадската богиня Ищар, не точно блудницата, а онази, свободната жена, която има правото да избира с кой мъж да встъпи в интимен акт. Тя е хетерата, сладострастницата, греховницата, върховната жрица на войната и на любовта. Интересната и опасна, образована дама, която умее да владее душата на всеки мъж по изкусен начин. Жена, която може да дава това, за което й се плаща. В днешно време вероятно подобна избраница може да живее единствено във въображението на финансово силния мъж или да му бъде съпруга, избрала ролята на спътница в брака по сметка. Тази, която е готова да жертва мечтите си, за да угоди на нечии прищевки. По тънкия лед на платените семейни отношения няма излишни емоции. Мъжът е единствено и само финансов донор и платената съпруга няма нереалистични очаквания към него. Той може да прави каквото си поиска, но без да дава гласност на извънбрачния си живот, запазвайки фалшивото достойнство с платените месечни режийни на семейната „любов“.
Специалисти съветват младите дами да се откажат от романтичните си представи за принца на белия кон и да заложат на разума, отколкото на чувства във връзките, които изграждат. Същото се отнасяло и за мъжете, в случай че намерят жени, които да покрият финансовата им несигурност. И така, оженили се по-любов и заживели щастливо все повече се превръща в изтъркан латиноамерикански сериал, в който смисълът на живота се прелива с навика на бита.
Но ако всичко беше толкова измислено и нереалистично, материално, статистически и научно обосновано, много хора биха се отказали от това да копнеят и преживяват това толкова дълбоко и велико чувство, каквото е любовта. Онази, красивата, загадъчната, тази, която е толкова близка и в същото време безкрайно крехка и чувствителна. Настъпваща с нежността на утрото и препълнена със силата на деня, тази, която не се измерва с часовете на времето. Самонадеяната, самодива любов, тази, която иска всичко за себе си и подарява душата си, за да изпита насладата на интимността. Любовта на самодивата, която е като корените на вековно дърво, които достигат до най-дълбоките недра на земята, за да пият мълчана вода.
Не всичко в живота ни е несбъдната реалност. За любовта, която преживяваме, не съществуват квалификации и степени. Често тя е толкова опасна и несигурна, бурна и неудържима, че ни изтласква от обичайното русло на живота. Бяга ни, изплъзва се в и с всички сили се опитваме да я хванем за да я поставим рамките на ограничените си представи за живот. Искаме да подпишем договор за сигурност, да сключим сделка с нея, за да я имаме докато сме живи. Но често се оказва така, че можем да притежаваме единствено това, което можем да си платим. И така, зад дефицитите на собствената ни неувереност ние пропускаме да изживеем пълноводната, всеотдайната любов, продължението на романтичната реалност. И стойността на чувствата си гарантираме с банковите си сметки. И макар и истинска и реална, всеотдайна, любовта, обсебена от страх и несигурност, превръщаме в минало и в спомен. И тогава боли. Боли страшно, когато след една голяма любов останат само квитанциите за платени сметки на „неплатената любов“.