За Ая, за цветните полети и философията на живота

Тя се казва Даяна, но почти е забравила името си – всички я знаят Ая – в превод от еврейски и японски означава „цветен полет“. Това е и нейната философия – да „летиш нагоре, надолу, и всичко е цветно и вибрира, а самото движение наподобява плуването под вода. Плътността е друга и ти самият се чувстваш лек и свободен“.
Това го доказват и картините й – феерия от цветове, нюанси, преливащи тонове, наподобяващи вселени, подводни светове, трепкаща мараня, вибрираща от чувства – любов, щастие, гняв, болка. Да, Ая може да нарисува щастието. И го прави. И то добре.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажи ни себе си, Ая. Разбрах, че си от Бургас, но живееш в Пловдив, защото това е градът на душата ти. Какво е Пловдив за теб?

- Пловдив ме предразполага да бъда себе си, не случайно съдържа „любов” в името си (pLOVEdiv). Живеех в София известно време и там се чувствах наистина нещастна. Реших да посетя Пловдив, за да се отърся от напрежението и просто се почувствах в свои води и реших да остана тук.

- Какво изразяват картините ти? Какво послание отправяш към зрителите с тях?

- Гняв, болка, тъга, меланхолия, уют, щастие, любов, уединение. Понякога всички заедно, понякога по отделно. Има много наситени емоции, запечатани в картините ми и целта ми е всеки, който ги наблюдава, да намери парченце от себе си в тях. Да се потопи в тях, да се изгуби, да се намери или дори да се преоткрие. Много хора намират и образи в картините, въпреки че не това ми е била целта, докато ги рисувам, наистина в крайна сметка се образуват лица, цветя или планети.

- Кога рисуваш – в какво състояние на духа – когато си радостна, тъжна или нещо друго?

- Всеки път е различно. Както споменах, спектърът на емоции, които изразявам чрез боите, е много широк. Най-важното е, че каквото и да изпитвам, след като завърша картината се чувствам освободена.

- Смяташ ли да се занимаваш с рисуване професионално или това е само хоби?

- Наистина се надявам това да се развие като повече от хоби, но само времето ще покаже. В България е малко трудно и засега просто рисувам заради удовлетворението.

- Много от картините ти като че ли изобразяват Вселената, предизвикват много емоции и полет на въображението. Коя е твоята лична вселена и кого не би допуснала в нея?

- Самата аз съм една вселена. Наричам я цветен полет. Впрочем „ая“ идва от еврейски и значи птица или полет, а на японски името значи мъдър или цветен. Така че самото ми име значи цветен полет и това е моята философия за живота. Летиш – нагоре, надолу и всичко е цветно и вибрира, а самото движение наподобява плуването под вода. Плътността е друга и ти самият се чувстваш лек и свободен. Това вътрешно усещане искам да постигна един ден. А що се отнася до допускането, не бих допуснала някого, който е твърд и тежък, аз имам нужда от мекота.

- Кои са любимите ти материали, с които работиш – бои, платно, картон… Обичаш ли да експериментираш с тях?

- Засега работя само на хартия и предимно рисувам в темперни бои, понякога и с акрил. Скоро смятам да пробвам с акварел. Харесва ми преливащият ефект, който се получава при работата с по-водни бои. Обичам да експериментирам, винаги го правя що се отнася до цветове.

- Събужда ли те някоя идея и ставаш ли посред нощ да рисуваш?

- Обикновено рисувам късно вечер, когато някоя муза ме е връхлетяла. През деня върша други неща, а вечерите ги прекарвам в рисуване. Намирам го за много по-успокояващо, лично и романтично, отколкото ако го правя през деня.

- Когато започнеш да рисуваш някоя картина, винаги ли знаеш какъв трябва да е крайният резултат или импровизираш в процеса на работа?

- Абсолютно никога не знам какво ще се получи и това е най-хубавото. Напълно свободен си да твориш каквото пожелаеш. Прекарвам часове в преливане на цветове и добавяне на пръски, докато в един момент усетя, че картината е готова и я оставям и започвам друга, ха-ха. Най-често рисувам няколко картини едновременно.

- Ако някоя картина не се получи такава, каквато я искаш, какво правиш с нея – изхвърляш ли я, поправяш ли я?

- И двете. Обикновено се опитвам да я поправя, но понякога просто не се получава и я хвърлям. За щастие се случва рядко.

- За какво мечтаеш, Ая?

- Мечтая да постигна вътрешен покой и свобода.

- Направи подарък на читателите на в. „Компас“ – някоя картина например.