« септември 2020 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30        

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Данък „телевизор” влиза в парламента

Парламентът подхваща таксите, които трябва да плащат частните лица и бизнеса за обществените телевизия и радио (БНТ и БНР). По закон те са месечни и се събират на основата на всеки регистриран електромер. Сумите трябва да влизат във фонд „Радио и телевизия” към СЕМ. В Закона за радио и телевизия е записано, че „гражданите заплащат месечна такса в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната”. Така според закона гражданите трябва да плащат 3,36 лв., а юридическите лица 2,5% от минималната заплата, т.е. 14 лв. Предвидено е, хората които нямат приемници, да подадат декларации, за да се освободят от плащания, пише Труд. Абонатите на трите електроразпределителни дружества – частни и бизнес – са около 5 милиона, което означава, че на толкова електромери би следвало да се събира такса за телевизия. Минималната годишна такса би била 201 млн. лв., а бюджетите та БНТ и БНР за 2019 г. са съответно 67,7 млн. лв. и 44,3 млн. лв. Събраните пари от такси би трябвало да отиват във фонд „Радио и телевизия” към СЕМ, в който по закон задължително влизат по един представител на финансовото министерство и на министерството на транспорта и информационните технологии, както и на обществените и частните радио-телевизионни доставчици на медийни услуги. Такъв фонд, в нарушение на закона, СЕМ не е създал вече 18 години и парламентът, при приемането на всеки пореден бюджет, отлага спирането на държавното финансиране на БНР, БНТ и СЕМ. В Закона за радио и телевизия за пореден път е записано, че „от 1 януари 2020 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд „Радио и телевизия”. „В момента подготвяме промени в Закона за радио и телевизия, които ще внесем до дни”, коментира пред „Труд” Крум Зарков от БСП. Новите текстове предвиждат създаването на фонд „Радио и телевизия” и отмяна на таксите. Според Зарков и Антон Кутев, които подготвят измененията в закона, не шефовете на БНР и БНТ трябва да разпределят бюджетите на двете медии, а фондът към СЕМ би следвало да управлява парите. Колкото до таксите, от отговор на финансовия министър става ясно, че няма как електроразпределителните дружества да събират такси по Закона за радиото и телевизията. dunavmost.com

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Ето как туроператорите могат да кандидатстват за помощта от 10 млн. лв.

  • 20 Сеп 2020
  • 66
Министерството на туризма публикува за запознаване пакета документи с условията за кандидатстване за безвъзмездната финансова помощ от общо 10 млн. лв. за туроператори и туристически агенции .

Екстремна опасност от пожари в седем области на страната

  • 20 Сеп 2020
  • 57
Екстремален индекс за пожароопасност е в сила за територии от седем области в страната. Това сочи справка на сайта на Националния институт по метеорология (НИМХ).

В Румъния затвориха 300 училища заради коронавируса

  • 20 Сеп 2020
  • 58
Зелен, жълт и червен. Това са трите сценария за действие спрямо заплахата от COVID-19, възприети от румънските власти.

Жертвите на циклона Янос в Гърция вече са две

  • 20 Сеп 2020
  • 58
Двама души загинаха днес при силна буря в централната част на Гърция, наводнила улици и домове, предадоха световните агенции.

БАН показа колекция от миниатюрни книги, някои колкото монета

  • 20 Сеп 2020
  • 54
С изложба на над 350 миниатюрни издания на български и чуждестранни книги Българската академия на науките (БАН) се включи в тазгодишните Европейските дни на наследството, Уникалните издания, някои почти с големината на монета, са експонирани в централната сграда на Академията и предизвикваха голям интерес у посетителите. За по-малките пък има специално детско ателие под мотото „Нарисувай ми… БАН“. „Всяка година Централната библиотека на БАН представя свои издания, уникални сами по себе си. Тази година са показани миниатюрни издания, сред които старопечатни от 1806 г. до 1878 г., представляващи светско и религиозно четиво по своя характер. Показана е и най-старата миниатюрна книга, притежание на академията, която е от 1634 г“, разказа Ангел Петров, куратор на изложбата и библиотекар. Друг интересен екземпляр е тритомното издание на Библиографския институт в Хилдбургхаузен от 1829-1830 г. Има още и много художествени произведения, книги с политически характер, речници и много други. От българските автори миниатюрни издания са показани на Петко Славейков, Никола Вапцаров и други, някои от които преведени на различни езици, включително китайски.