Катя ПЕНЕВА, любовен терапевт: Не търсим любов, търсим силни преживявания

Защо ли? Малцина от нас си задават този въпрос. Опитваме се да живеем смислено, поставяйки си трудни, а понякога и недостижими цели. Склонни сме да робуваме на собствените си морални ценности, да се подчиняваме на нормите на обществото. Много по-лесно ни е сякаш да сме праволинейни, отколкото да правим компромиси или да задоволяваме чужди интереси. Индивидуалисти сме, безкомпромисни и неумолими. Предпочитаме да сложим край на връзките, които не ни удовлетворяват, отколкото да търсим решения и да намираме смисъл във всяко препятствие, изправило се на пътя на интимните ни отношения. Не защото забравихме какво е „истинската любов“ или защото не помним какво е да се обичаме. По-скоро не сме склонни да акцентираме върху емоционалните си преживявания с любимия. Твърде много енергия, усилия, надежди и пак до следващата канара. Не сме готови или просто сме твърде изморени. Докога и как, защо, отново, пак, накъде и как. Няма смисъл.
Не търсим любов, търсим силни преживявания. Някой, с когото хей така да се позабавляваме невинно, временно и на шега. Без ангажименти и задължения. Предпочитаме да празнуваме, а делниците на живота да подминем с мълчание. Бягаме от скуката. Партньорът за цял живот е бреме, а идеята, че ще прекарваме по-голямата част от времето си с него, ни ужасява. Предпочитаме съвместни развлечения, но не и обща перспектива. Спомените в този сюжет са забранени, бъдещето е недопустимо, настоящето е строго индивидуално, но несподелено. Ден за ден и емоция срещу емоция или от изгрев до пладне, само за час или два. Сделката е ясна. Няма губещи, но няма и печеливши. Да не смесваме работата с интимния си живот, а чувствата с другия да не оставяме да владеят ума ни.
Сякаш не сме готови да водим обикновен живот, сивото ежедневие е грозно и ни плаши, а мръсните ни дрехи засрамени дремят в коша пред пералнята в килера. В страстната и романтична любов няма място за неизмити съдове. Ние сме твърди идеални, почти съвършени, хора, имащи материални мечти и този твърде обикновен живот не се вписва в успешното ни бъдеще и реализираното ни настояще. Представата ни за любовта, и тя е като нереалистичните ни идеали за живота. Нова кола, имоти, банкови сметки с повече нули. Запърженият лук, ароматът на вкусен селски бобец, споделен в уюта на скромен дом, е отдавна забравено, забранено удоволствие в нечий чужд живот. „И хлебец еж, водица пий и дий, воле, дий“. Животът ни стана сякаш твърде сложен и луксозен, за да си позволяваме да бъде посвоему прост. Потопили сме се в лудостта на градския живот, в който нямаме търпение, нямаме и време за обикновената любов. Бързо хранене на крак, лайкове, професионална реализация. Свикнахме много бързо с пакетирания си начин на живот. С онова щастие, което можем да претоплим в микровълновата печка или да си поръчаме по интернет. Приключваме връзките си винаги, когато не виждаме нещо добро, за да продължим да търсим нещо по-възвишено. Личното ни пространство е неприкосновено, а границите ни – непреодолими. Нямаме място за сантименталности. Моето „обичам те“ към теб е твърде тривиално, щом в него няма аромата на скъп френски парфюм. Разкрепостеното ни мислене отдели секса от любовта.
Живота си превърнахме в скучна броеница. Няма аромат, няма вкус, цветовете поляхме с „вениш“. Стерилно чисти и ароматизирани, сгънати в тъмния шкаф на измисления си живот, очакваме любовта да ни срещне спонтанно и да извади изгладените ни души на светло. В живота ни няма място за нежни откровения, защото не можем да си позволим да сме уязвими, да страдаме, за да си признаем, че се нуждаем един от друг. И така животът ни самотно и ненужно пулсира, но съвършено. Кафе и фреш, диета в стилен тоалет. Безсмислието на дните си превърнахме в лозунг. Все по-независими и видимо успели, паравана, зад който крием провала в личния си живот. Много ангажименти и липса на присъствие с любов.