Ахелой – бастион на германски антиваксъри? Статията привежда и примери, които, обаче, трябва да се интерпретират предпазливо. Във въведението към статията четем: „Германски антиваксъри са намерили убежище в почивни колонии край Черно море: там животът е евтин, а на противоепидемичните мерки се гледа през пръсти.“ Според автора Валтер Майр, германците смятат да останат в България.Журналистът е посетил техния „бастион“ в Ахелой – жилищен комплекс, пред който били паркирани многобройни автомобили с германска регистрация. Управителят на комплекса Дирк Гелбрехт е основател на група в социалната мрежа „Телеграм“, която се казва „Германски изселници в България“ и вече обединява 2500 души, научаваме от статията. Гелбрехт обяснява пред журналиста от „Шпигел“, че там живеят около 60 души – съкооператори от няколко поколения. В споменатата група в „Телеграм“ Гелбрехт посочва и един от мотивите си да обърне гръб на Германия. Според него, медийната система в тази страна била „лъжлива и лицемерна“ и трябвало да бъде „унищожена“. Авторът на „Шпигел“ отбелязва, че, без да привлича много внимание, германското антиваксърство се групира в „Телеграм“ и потегля към България – „бедняшката колиба на ЕС“. Там германските емигранти купуват или наемат недвижими имоти, с предпочитание на Черноморието – между Бургас и Варна. В Ахелой наемът на един апартамент възлиза само на 232 евро месечно, а германската общност вече си има и новосъздадени традиции. Например, всеки вторник да се събира на брънч в хотел „Прованс“, и да си запълва времето с фалшиви новини от родината – например, че всеки момент щели да затворят аутобаните, за да не могат хората да пътуват между отделните провинции. Германците, които не вярват в пандемията и ваксините, се радват, че мнозинството българи също „освежаващо“ споделят това недоверие. Страната е рехаво населена, а властите са по-скоро мързеливи, така че тук спокойно можеш да останеш незабелязан, споделя германката Урзулина. Животът с коронавируса в България е кротък, в ресторантите на противоепидемичните мерки се гледа през пръсти, а у германските емигранти това създава усещането, че са си върнали малко свобода, четем в статията. Урзулина го формулира така: „Дистанция – нула. Локдаун или вечерен час – нула.“ източник ФЛАГМАН