Интервю на Димитър Мишев с Антон Димитров, Атанас и Светлана Стоянови и Живка Георгиева от сдружение „Солени ветрове“ -На 5 август хиляди, а може би дори милиони любители на пивото от цял свят ще празнуват Международния ден на бирата, а в Бургас ще повеят за осма поредна година “Солени ветрове“. В горещото лято хората са зажаднели и за бира, и за хубави песни като „Октомврийска бира“, „Приятели“, „Отвъд прага“... Как обаче в тази ужасна криза се организира бардфестивал? -Атанас и Светлана Стоянови: С голямо желание и с много доброволен труд от страна на всички от сдружение „Солени ветрове“ и най-вече с подкрепата на българските бардове. Живка Георгиева: с упорство и с надеждата, че един ден Община Бургас ще разбере колко стойностен е този фестивал и ще ни подкрепи, за да го направим още по-интересен /нещо, което отдавна е видимо и зад нашите граници/. Антон Димитров: На фестивала не му пука за кризата, той е там все по-силен и все по-хубав. За седем години фестивалът се превърна във фактор, с който дори и кризата трябва да се съобразява. За нас, организаторите, „правенето“ на фестивала вече се е превърнало във вид битка за него. С всяко следващо издание ние печелим по една битка и я печелим със сърцата си, а вече и с уменията, опита, натрупани през годините. Ако дойде време, в което не се налага да се борим за „Солени ветрове“, то или се е изчерпала нуждата от такъв фестивал, или той вече няма нужда от нас. Нас повече ни притеснява не икономическата, а духовната, културната криза, кризата на личността. Съвременният свят се глобализира и хората започват да се обезличават, да стават еднакви и губят от културата и фантазията си. С този фестивал, пък и с цялата дейност на сдружение „Солени ветрове“, целим точно обратното. Насърчаваме индивидуалността, показваме, че „различното“ е интересно, че светът няма нужда от еднакви хора, та дори и „свръххора" – „супергерои“. На света му омръзна да бъде спасяван. -Бургас се превърна в столица на бардовското изкуство, но как успяхте да мотивирате вашите приятели да дойдат за своя сметка край морето, за да радват публиката? -Атанас и Светлана Стоянови, Живка Георгиева и Атанас Димитров: Бардовете са ни споделяли, че Летните празници на изпятата поезия са нещо много специално за тях – имат неповторим творчески дух и зареждаща емоция. Публиката е чувствителна и интелигентна. Откликва на техните песни и чака с нетърпение всяко следващо издание на „Солени ветрове“. На бургаския бряг бардовете ги чака споделеното приятелство. Ние /организаторите/ знаем колко качествени и искрени хора са бардовете и че без тяхната подкрепа този фестивал нямаше да го има. Антон Димитров: Ние можем да им предложим само всеотдайност и старание. Обичаме соления вятър и вероятно сме успели да предадем тези наши чувства и на приятелите. В крайна сметка винаги сме казвали, че този фестивал не е наш, той е на всички, които го обичат. Той е на публиката на бардовете, на поетите, на свободните хора, на културните хора, на хората с мнение, с позиция и в опозиция. Отдавна фестивалът има свой собствен живот. Дори по-вярно е да кажем, че „Солени ветрове" има свой собствен път. -Преди няколко седмици обявихте на шега, че желаещите да съспонсорират феста могат да преведат средства за оригинална „октомврийска бира“ и подобни на офшорната ви сметка. За жалост обаче, такава няма. Има ли все пак желаещи да ви помогнат, за да не бъдат бардовете в хотел под звездите? -Атанас и Светла Стоянови, Живка Георгиева и Атанас Димитров: Когато стана ясно, че не сме съфинансирани от страна на Община Бургас, една дама /която желае да остане инкогнито/, плати изработването на кърпите за всички участници. Според нея, този символ на фестивала е уникален и толкова харесван, че не би оставила изпълнителите без него. Нотариус Иван Кожухаров поръча изработването на значки с логото на „Солени ветрове“. Три фирми даряват продукцията си за кетъринга на участниците. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ предоставиха хотелската си база на преференциални цени. Доброволци в организацията на Летните празници са ученици и студенти от гр. Бургас. Благодарим на всички и дълбоко ценим тяхната подкрепа! Афишът е направен от Магдалена Стоянова - ученичка в НУМСИ "Проф. П.Владигеров".
-Хороскопът на света е лош. Това каза преди няколко дни премиерът Бойко Борисов. Според него, страната ни била в многоъгълник, по-страшен от Бермудския триъгълник. Китарите ви обаче обединяват. Руски и украински бардове отново ще се прегръщат като братя на сцената. Вярвате ли, че песните ви могат да променят хороскопа на света? -Наско Стоянов: Бойко Борисов вероятно намеква за магическия пентаграм, който държи джиновете в абсолютно подчинение и така, черпейки джиновете с джин и мезе от дюнер-кебап, постигаш абсолютната защита от терористи, икономически кризи и неприятни сърбежи… с други думи, дойде времето на гледачките и ясновидците. Да, ние събрахме духовни братя от различни националности и духовното не е религиозно, а се нарича изкуство. Колкото до промяната на хороскопа – да, правим го. Една песен може да промени света /понякога е достатъчен и един човек/ – това е обединяващото между принципите на квантовата механика и изкуството… Живка Георгиева: на първо време е достатъчно да променим хороскопа на близкото обкръжение. Антон Димитров: Ако трябва да охарактеризираме България като геометрична фигура, то може би най-подходящата е „окръжност“ - черна окръжност. Апаратът на държавата работи само с „кръгове на влияние“ и „обръчи от фирми“, приближени до обли депутати и кръгли идиоти. Интересно е, че не се знае къде е центърът ?. Той във всеки момент е различен както на държавно, така и на кметско ниво. Черна е, понеже поглъща всичко, като една черна дупка – без следи, без въпроси. Въпросът "Кой" не съществува. Кой го направи? Кой е виновен? Кой открадна? Кой съсипа културата? Здравеопазването? Скоро ВС ще обяви: "В името на народа, обявявам въпроса „Кой“ за незаконен“. -Споделихте във Фейсбук, че „Кучешката вахта“ е концерт за сатирични и хумористични песни и пародии, съпроводен с изобилно кискане, хихикане и държане за корема. При предишните седем издания коя е най-веселата случка, за която си спомняте, държейки се за корема? -Живка Георгиева: Не са малко песните на бардове като Бойко Георгиев, Светлозар Николов, Красимир Кунчев, Красимир Йорданов и др., които са ни разсмивали до сълзи. Атанас Стоянов: Песните в „Кучешката вахта“ до голяма степен са описание на преживени истински случки. Ето например една такава случка: Както си пеехме в Морската градина, се озовахме в облак, пушилка от някакъв аерозол. Оказа се, че пръскат против комари и не ни видяха, нищо че бяхме 50 човека. Само дето това ни се случва три години подред. Вече си имаме дежурен, който чуе ли машината, бяга да я спре, че знае ли се до какви творчески изцепки може да ни доведе обгазяването. -Какви други концерти ще има? -Светлана Стоянова: Освен станалите вече традиционни концерти – „Песента на барда“, „Бардовете по света“, „Кучешката вахта“ и „Срещу вятъра“, сме подготвили мултимедиен концерт от предишни „Солени ветрове“ със записи, където ще видим Пламен Ставрев, Бойко Георгиев, Слави Георгиев и Христо Граматиков. -Наскоро бившият депутат адвокат Емил Василев сподели, че откакто България е в ЕС, българите са намалели с една четвърт и сме станали най-бедни в Европа, защото ни управляват идиоти. За кой от тях най-лесно се пишат песни? -Светла и Наско Стоянови: Ние не искаме да увековечаваме идиотите и затова не пишем песни за тях. Сигурни сме, че във времето те няма да оставят никаква следа. В нашите песни тези безличности присъстват само като събирателен образ, който предизвиква у хората подигравка и омерзение.