Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.

Въпросът днес: За страданието, любовта и смисъла на живота - размисли навръх Възкресение

Катя ПЕНЕВА: В болката си оценяваме истинската стойност на доброто в живота си

Печено агнешко, домашни козунаци, шарени яйца. Днес все повече се интересуваме от това, което можем да изконсумираме отколкото от това, което преживяваме. Пътят към Голгота е само част от християнската ни традиция, а възкресението му отдавна не трогва закоравелите ни души. Нали той умря за нас, за какво пък и ние да се мъчим? Колкото и да омаловажаваме негативните си чувства и преживявания, обличайки ги в пиршество на телата си, поредната чаша алкохол няма да ни направи по-щастливи. Тъкмо обратното, ще ни накара да се замислим за онова, от което най-много се нуждаем. От щастие? Не, от страдание, от най-страшното и най-болезненото, от най-тежкото, това, което не слагаме на масата, а таим в душите си. Всички религии ни учат, че само ако успеем да преминем през премеждия и физическа болка, ще можем да се пречистим, но без някой да обяснява какво точно означава това.
Нашето страдание е неразделна част от живота ни и е точно това, което ни дава пространство, за да трасира непознати пътища, до които съзнанието ни трудно би достигнало, ако преживявахме само наслада. Именно в болката си оценяваме истинската стойност на доброто в живота си, отсяваме излишните си, ненужни тревоги, фокусираме се върху това, което ни е истински значимо. Винаги копнеем за онова, което не се е сбъднало, за пропуснатото, за това, което не ни дава мира и притиска душите ни като цвете под камък. Нашето крехко стръкче, което иска да порасне в нас, за да намери светлина, да намери живот и да разпръсне ухание, но пространството около него е ограничено. И тогава напрягаме мишци, за да направим от невъзможното възможно. Никога не бихме приветствали болката си, но бихме се опитали да я победим, а ако се появи, ще я и заличим. Но ако сме в състояние и имаме достатъчно вътрешен ресурс, то ние ще можем да я трансформираме в радост, отъждествявайки се като гостоприемни господари на неизбежното в живота си. Ще бъдем твърде недостатъчни и ненужни, ако живеехме единствено в лицемерието на щастливото си изобилие. Именно нашите негативни преживявания ни доближават до хората около нас и ни правят по-съпричастни към живота им. Карат ни да бъдем по-чувствителни. Веднъж изстрадали своето, ние разбираме за чуждото нещастие и го приемаме като наше. Само така усещаме колко сме еднакви и преходни в живота си и колко много се нуждаем един от друг.
Ние винаги живеем в бъдещето и желаем да знаем какво е то. Именно драматичните промени в живота ни ни помагат да станем по-силни и устойчиви. Замисляме ли се колко сме противоречиви понякога? Ние се опитваме да подобрим бита си усвоявайки нови знания и усъвършенствайки живота си, за да намалим болката си, а не за да я изваем в шедьовър. Готови сме да пропилеем страданието си, да го разменим за щастие. Но всяко негативно наше преживяване е нашата инвестиция напред в живота, и то трябва да ни донесе изобилие. Трябва да ни научи да оставаме верни на себе си и на принципите, които изповядаме.
Това не е просто вярата ни в Бог и предстоящото Възкресение, а в свободата на мисленето ни, което след всяко ново изпитание дава ново пространство за растеж. Трудностите в живота ни усилват силата ни, когато успеем да създадем от тях добра основа за растеж. То, нашето страдание, е като бодливия кактус, с който трябва да се храним и напояваме дните си, когато вървим през безводната пустиня. Дори и душите ни да прокървяват от страдание, ние знаем, че се нуждаем от маната в острия бодил, защото тя ни държи все още живи. Съзнателно или не, ние обичаме страданието и се нуждаем от него и то ще остане на земята, за да придава стойност на дните ни.
-Татко обичам те като солта - беше възкликнала малката принцеса. Не, обичайте се като страданието в живота си и нека се наслаждаваме на взаимната си любов, но само когато успеем да възкръснем през изпитанията си за нея.