ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ – беседи с психолога: Нашето щастие се оценява на базата на нещастието на другите хора
- 19 Окт 2018
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В новата ни рубрика „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес:
Защо в нашето общество хората постоянно оценяват другите? Сякаш общуването като цяло е построено върху оценка, назидание, засрамване…?
Катя ПЕНЕВА:
Нашето щастие се оценява на базата на нещастието на другите хора
В обществото ни има основополагащи норми и ценности, от които няма как да избягаме. Имаме създадени рамки на поведение и просперитет, в които трябва да влезем. Надпреварата се е формирала от еволюцията, която ни поставя постоянно в конкурентна среда. Налага се често да оценяваме проблемите, които искат решения. Това в известна степен е свързано и с оценка на рисковете и заплахите, които предстои да поемем. За да може да оцеляваме и да се развиваме, да постигаме по-добри резултати, имаме нужда от добронамерено съревнование с хората около нас. Дали осъзнаваме този факт, или не, ние на практика ежедневно се вглеждаме в живота на хората, които харесваме и на които се възхищаваме.
Давам си сметка, че подобно поведение е свързано с много енергия и полагане на ежедневен труд от всеки един човек. Какъв искам да стана или как бих искал да живея живота си са въпроси, които всеки един от нас си задава и трескаво търси своите отговори. Ползите от сравнението с останалите хора са свързани с това, че ни мотивират да постигаме това, което другите са постигнали преди нас. Това са реалистични цели, които ни движат напред. Но в сравнението може да има и негативен оттенък.
Ако нямаме отрицателен модел за сравнение, не бихме могли да разберем колко сме щастливи. Затова е важно да знаем колко е нещастен съседът. В някакъв смисъл това помага на определени хора да повишат своята самооценка. Нашето щастие често се оценява на базата на нещастието на другите хора. Напредъка си не сравняваме с нашите лични постижения и стандарти, защото ние сякаш нямаме такива.
Даването на оценка с цел назидаване и предизвикване на срам, засилва фокуса върху другите и отклонява вниманието от нас. Поставени в социален кръг от колеги, това много по-лесно би могло да урони престижа на другия и да ни донесе временни позитиви. Би могло да ни издигне и в професионалната йерархия. Същото важи и за семейните отношения при които, честите критики към единия от партньорите дискредитира авторитета му пред децата. Така набеденият е по-лошият, този, който за нищо не става и в същото време той е този, от когото постоянно трябва да се изисква.
Една саркастична поговорка казва „Я не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“. Привеждаме стойностите в размери и мерки. На мен може да не ми е чак толкова добре, но ще съм още по-добре, ако на другия му е зле. Колкото и грозно да звучи, ние се чувстваме щастливи и успели, когато другите не постигат забележими успехи, защото реално ние сякаш не разполагаме с достатъчно собствени ресурси, за да подобрим личното си благосъстояние. Нашите критерии се основават на липсата на възможности на други хора, които не са имали шанса да успеят в живота. Нещастието на другите, нашата негативна оценка сама по себе си ни поставя във висшестояща позиция над нещастника. Да, винаги е имало и ще има хора, които са по-зле от нас, но това не бива да ни прави щастливи, нито да ни дава някакво основание за превъзходство. Разбира се, това би било възможно само ако имахме някакъв конкретен смисъл и посока в живота си, която да следваме. Поставянето на оценка и сравнението имат позитивно въздействие само когато това предизвиква възхищение в нас и ние се стремим да се изравним с успехите на този човек и да го настигнем, другото за съжаление е пагубно и по никакъв начин не увеличава личностния ни потенциал.
В новата ни рубрика „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи.
Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес:
Защо в нашето общество хората постоянно оценяват другите? Сякаш общуването като цяло е построено върху оценка, назидание, засрамване…?
Катя ПЕНЕВА:
Нашето щастие се оценява на базата на нещастието на другите хора
В обществото ни има основополагащи норми и ценности, от които няма как да избягаме. Имаме създадени рамки на поведение и просперитет, в които трябва да влезем. Надпреварата се е формирала от еволюцията, която ни поставя постоянно в конкурентна среда. Налага се често да оценяваме проблемите, които искат решения. Това в известна степен е свързано и с оценка на рисковете и заплахите, които предстои да поемем. За да може да оцеляваме и да се развиваме, да постигаме по-добри резултати, имаме нужда от добронамерено съревнование с хората около нас. Дали осъзнаваме този факт, или не, ние на практика ежедневно се вглеждаме в живота на хората, които харесваме и на които се възхищаваме.
Давам си сметка, че подобно поведение е свързано с много енергия и полагане на ежедневен труд от всеки един човек. Какъв искам да стана или как бих искал да живея живота си са въпроси, които всеки един от нас си задава и трескаво търси своите отговори. Ползите от сравнението с останалите хора са свързани с това, че ни мотивират да постигаме това, което другите са постигнали преди нас. Това са реалистични цели, които ни движат напред. Но в сравнението може да има и негативен оттенък.
Ако нямаме отрицателен модел за сравнение, не бихме могли да разберем колко сме щастливи. Затова е важно да знаем колко е нещастен съседът. В някакъв смисъл това помага на определени хора да повишат своята самооценка. Нашето щастие често се оценява на базата на нещастието на другите хора. Напредъка си не сравняваме с нашите лични постижения и стандарти, защото ние сякаш нямаме такива.
Даването на оценка с цел назидаване и предизвикване на срам, засилва фокуса върху другите и отклонява вниманието от нас. Поставени в социален кръг от колеги, това много по-лесно би могло да урони престижа на другия и да ни донесе временни позитиви. Би могло да ни издигне и в професионалната йерархия. Същото важи и за семейните отношения при които, честите критики към единия от партньорите дискредитира авторитета му пред децата. Така набеденият е по-лошият, този, който за нищо не става и в същото време той е този, от когото постоянно трябва да се изисква.
Една саркастична поговорка казва „Я не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“. Привеждаме стойностите в размери и мерки. На мен може да не ми е чак толкова добре, но ще съм още по-добре, ако на другия му е зле. Колкото и грозно да звучи, ние се чувстваме щастливи и успели, когато другите не постигат забележими успехи, защото реално ние сякаш не разполагаме с достатъчно собствени ресурси, за да подобрим личното си благосъстояние. Нашите критерии се основават на липсата на възможности на други хора, които не са имали шанса да успеят в живота. Нещастието на другите, нашата негативна оценка сама по себе си ни поставя във висшестояща позиция над нещастника. Да, винаги е имало и ще има хора, които са по-зле от нас, но това не бива да ни прави щастливи, нито да ни дава някакво основание за превъзходство. Разбира се, това би било възможно само ако имахме някакъв конкретен смисъл и посока в живота си, която да следваме. Поставянето на оценка и сравнението имат позитивно въздействие само когато това предизвиква възхищение в нас и ние се стремим да се изравним с успехите на този човек и да го настигнем, другото за съжаление е пагубно и по никакъв начин не увеличава личностния ни потенциал.
