Иван Соколов: Кукленият театър ме научи на вярност
- 20 Юли 2018
- kompasbg
Сопотска рапсодия в лилаво
Интервюто с кукления актьор Иван Соколов трябваше да се проведе преди няколко месеца, когато той празнува своя 75-годишен юбилей, но по една или друга причина то не се състоя тогава. Разговорът ни се проведе по-късно, по време на едно пътуване до прекрасния и уютен Сопот, целия ухаещ на липи. А пътят ни минаваше през могъща юнска зеленина и цъфнали лавандулови полета в полите на Балкана, които в спомените ми са необятни плантации, а сега са твърде рехави, но въпреки всичко създават едно свежо настроение в лила.
Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ
- Разкажи ни за себе си - кой е Иван Соколов, какво не знаят хората за теб?
- Това е фамилията на дядо ми. А това, което малко хора знаят, остава общо взето за мене и за жена ми, за близките ми хора, не искам да занимавам другите с него, защото може би е интересно, но не е съвсем обясняващо.
- Ти си куклен актьор. И драматичен. Как влезе театърът в живота ти?
- Беше малко особено. Когато завърших гимназия, по наше време трябваше да стана войник. Но баща ми явно не искаше аз да се занимавам с театър. Старият артист не искаше синът му да става артист. И ме насочи към военното училище и аз взех, че влязох във военното училище в Шумен, но и аз съм също донякъде човек с характер, и след година и половина реших, че трябва да напусна – никак не ми хареса да ме командват. И се направих, че съм взел един от изпитите си, а другите не съм могъл и трябваше да ме освободят. След като ме освободиха, имаше най-различни неща – дето казвам - в Сливен си довършвах службата, а последните шест месеца армията я понамалиха и нас ни изпратиха в Родопите трудоваци. Последните шест месеца изкарах като трудовак. Като герой, защото един месец по-рано ме уволниха. Следващата година вече кандидатствах в Академията, но преди да кандидатствам в Академията, вече в Шумен, с някои други мои колеги организирахме куклена театрална трупа към Общината. Това беше основаването на Шуменския куклен театър. Там изкарах една-две години. След това реших и отидох в Русенския театър. И там изкарах почти година и оттам се опитах да разбера къде търсят актьори. Разбрах, че търсят актьори в Търговище. Там бяхме цяла година. Жена ми пак се занимаваше с музиката, аз си бях актьор. След година ми се обади режисьорът на Варненския театър и оттогава с жена ми работихме във Варненския театър. Тя – музикален ръководител, аз – актьор.
- В Бургаския куклен театър играл ли си?
- От 1969 до 1973 година съм играл в Бургаския куклен театър, когато директор беше Марина Гоцева. Тя ме прие и мисля, че се представих прилично.
- Какви кукли предпочиташ – марионетки или петрушки?
- Най-вече петрушки. Те са съвсем непосредствени. Те най-добре изразяват това, което искам. С тях съвсем непосредствено можеш да изразяваш отношенията между отделните герои, това, което искаш да внушиш, настроението най-вече. Те са твърде характерни, ако са добре направени.
- Кой прави куклите?
- Художници. Според текста на пиесата се избира и типът кукла.
- Случва ли се актьорът да не хареса някоя кукла?
- Понякога се случва, но след като художникът е направил куклата по този начин, трябва да преодолееш настроението си и да направиш образа.
- Имаш ли си любим герой?
- О, боже господи, аз съм играл почти двеста образа. Мога ли да си спомня вече? Играехме и представления за възрастни, които бяха много интересни. Особено във Варна. В Бургас пиеси за възрастни не сме играли.
- Защо няма много куклени пиеси за възрастни? Няма достатъчно автори ли?
- Не е до авторите. Но не се правят много куклени пиеси за възрастни.
- Детската публика е много спонтанна...
- Да, ние даже сме викали деца на сцената, за да си контактуваме с тях, да отговаряме на техни въпроси, ако ни питат – това е непосредствено отношение с публиката.
- Като актьор си ходил по целия свят. Каква е детската публика навън?
- Обиколил съм почти целия свят. Играем на езика на страната, в която сме. Там няма изключения. Били сме в Япония, в Индия…
- Бил си си режисьор на някои пиеси? -Да, поставял съм пиеси в Русе и Варна, но повече ми харесва да играя. Дори и сега с удоволствие бих изиграл нещо.
- Ти си и поет, пишеш стихове.
- Пишех. Прописах изведнъж, спонтанно. Не съм го търсил, но то изведнъж дойде и аз започнах да пиша докато бях в Бургас. Тогава вече се знаехме с Христо Фотев. С Недялко Йорданов се познавахме, но с Христо Фотев бяхме близки. Дали от неговото влияние, не знам, но и аз започнах да пиша. А може и самият Бургас да ми е повлиял… Не знам, не споря… Тогава започнах да пиша и това продължи доста години, защото все пак написах две книжки с поезия. После изведнъж разбрах, че каквото имам да казвам, съм го казал и че повече стихове не мога да пиша. Затова започнах да записвам афоризми и мисли. Това беше третата ми книжка. С малко думи да кажеш много неща.
- Това се счита за връх в творчеството на един автор…
- Ако не връх, то поне част от неговото стойностно мислене. Иначе какво ще кажеш на хората? Не трябва да им говориш глупости, а трябва да кажеш на хората нещо стойностно и не съвсем ежедневно.
- Сега много хора пишат, а като че ли четат малко…
- Все по-малко се чете, в това трябва да бъдем абсолютно сигурни. Най-жестокото е, че младите хора все по-малко четат. Те си служат с електроника. И там се четат книги, но не знам дали това е доброто. Друго е да бъдеш око в око с книгата.
- Ти имаш издадени книги със стихове и афоризми. Актьор, режисьор, поет – кое ти е най на сърце?
- Актьорството. Да чуеш публиката, да я видиш, да я усетиш… Да я разсмееш. Голямо удоволствие е това. И киното е интересно, то си има свои средства, но директният контакт с публиката е несравним с нищо. Играл съм и в драматични пиеси, не само в куклени – бях поканен от познат мой режисьор. Опитах и мисля, че се справих. В киното не съм играл. Там играеше баща ми, но той много не беше съгласен аз да ставам актьор.
- Защо повечето актьори не искат децата им да тръгват по техния път?
- Може би заради заплащането, за това, че не е никак лесно – хората не знаят колко е труден пътят на актьора.
- След толкова много години на сцена, на какво те научи театърът?
- На вярност и на това, което да правиш, да го правиш колкото може по-добре, защото публиката го заслужава. Не можеш да я пренебрегваш. Трябва във всички случаи да се представиш колкото може по-добре.
- Какво не ти дава мира?
- Не ми дава мира това, че вече не играя. Мисля, че все още мога, но вече като те пенсионират, няма връщане назад. Другото е, че днеска са доста променени нещата - някак си на места поевтиняват, правят се повече заради парите, шоуто, за да привличат повече публика. А в театъра парите са малко.
- Тогава кое дава сила и мотивация на актьора да продължи да играе?
- Любовта към професията. Обаче не искаш да бъде друго, искаш това. Въпреки всички тези притеснения и недоимъка, оставаш.
- Имаш ли си златно правило, което винаги следваш и което не те е подвело никога?
- Не съм мислил за това, това е твърде обобщен въпрос, но все пак – да бъда толерантен към близките си и към другите хора, да не им създавам проблеми. Да не бъда лош към тях, дори и те да не са добри.
Интервюто с кукления актьор Иван Соколов трябваше да се проведе преди няколко месеца, когато той празнува своя 75-годишен юбилей, но по една или друга причина то не се състоя тогава. Разговорът ни се проведе по-късно, по време на едно пътуване до прекрасния и уютен Сопот, целия ухаещ на липи. А пътят ни минаваше през могъща юнска зеленина и цъфнали лавандулови полета в полите на Балкана, които в спомените ми са необятни плантации, а сега са твърде рехави, но въпреки всичко създават едно свежо настроение в лила.
Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ
- Разкажи ни за себе си - кой е Иван Соколов, какво не знаят хората за теб?
- Това е фамилията на дядо ми. А това, което малко хора знаят, остава общо взето за мене и за жена ми, за близките ми хора, не искам да занимавам другите с него, защото може би е интересно, но не е съвсем обясняващо.
- Ти си куклен актьор. И драматичен. Как влезе театърът в живота ти?
- Беше малко особено. Когато завърших гимназия, по наше време трябваше да стана войник. Но баща ми явно не искаше аз да се занимавам с театър. Старият артист не искаше синът му да става артист. И ме насочи към военното училище и аз взех, че влязох във военното училище в Шумен, но и аз съм също донякъде човек с характер, и след година и половина реших, че трябва да напусна – никак не ми хареса да ме командват. И се направих, че съм взел един от изпитите си, а другите не съм могъл и трябваше да ме освободят. След като ме освободиха, имаше най-различни неща – дето казвам - в Сливен си довършвах службата, а последните шест месеца армията я понамалиха и нас ни изпратиха в Родопите трудоваци. Последните шест месеца изкарах като трудовак. Като герой, защото един месец по-рано ме уволниха. Следващата година вече кандидатствах в Академията, но преди да кандидатствам в Академията, вече в Шумен, с някои други мои колеги организирахме куклена театрална трупа към Общината. Това беше основаването на Шуменския куклен театър. Там изкарах една-две години. След това реших и отидох в Русенския театър. И там изкарах почти година и оттам се опитах да разбера къде търсят актьори. Разбрах, че търсят актьори в Търговище. Там бяхме цяла година. Жена ми пак се занимаваше с музиката, аз си бях актьор. След година ми се обади режисьорът на Варненския театър и оттогава с жена ми работихме във Варненския театър. Тя – музикален ръководител, аз – актьор.
- В Бургаския куклен театър играл ли си?
- От 1969 до 1973 година съм играл в Бургаския куклен театър, когато директор беше Марина Гоцева. Тя ме прие и мисля, че се представих прилично.
- Какви кукли предпочиташ – марионетки или петрушки?
- Най-вече петрушки. Те са съвсем непосредствени. Те най-добре изразяват това, което искам. С тях съвсем непосредствено можеш да изразяваш отношенията между отделните герои, това, което искаш да внушиш, настроението най-вече. Те са твърде характерни, ако са добре направени.
- Кой прави куклите?
- Художници. Според текста на пиесата се избира и типът кукла.
- Случва ли се актьорът да не хареса някоя кукла?
- Понякога се случва, но след като художникът е направил куклата по този начин, трябва да преодолееш настроението си и да направиш образа.
- Имаш ли си любим герой?
- О, боже господи, аз съм играл почти двеста образа. Мога ли да си спомня вече? Играехме и представления за възрастни, които бяха много интересни. Особено във Варна. В Бургас пиеси за възрастни не сме играли.
- Защо няма много куклени пиеси за възрастни? Няма достатъчно автори ли?
- Не е до авторите. Но не се правят много куклени пиеси за възрастни.
- Детската публика е много спонтанна...
- Да, ние даже сме викали деца на сцената, за да си контактуваме с тях, да отговаряме на техни въпроси, ако ни питат – това е непосредствено отношение с публиката.
- Като актьор си ходил по целия свят. Каква е детската публика навън?
- Обиколил съм почти целия свят. Играем на езика на страната, в която сме. Там няма изключения. Били сме в Япония, в Индия…
- Бил си си режисьор на някои пиеси? -Да, поставял съм пиеси в Русе и Варна, но повече ми харесва да играя. Дори и сега с удоволствие бих изиграл нещо.
- Ти си и поет, пишеш стихове.
- Пишех. Прописах изведнъж, спонтанно. Не съм го търсил, но то изведнъж дойде и аз започнах да пиша докато бях в Бургас. Тогава вече се знаехме с Христо Фотев. С Недялко Йорданов се познавахме, но с Христо Фотев бяхме близки. Дали от неговото влияние, не знам, но и аз започнах да пиша. А може и самият Бургас да ми е повлиял… Не знам, не споря… Тогава започнах да пиша и това продължи доста години, защото все пак написах две книжки с поезия. После изведнъж разбрах, че каквото имам да казвам, съм го казал и че повече стихове не мога да пиша. Затова започнах да записвам афоризми и мисли. Това беше третата ми книжка. С малко думи да кажеш много неща.
- Това се счита за връх в творчеството на един автор…
- Ако не връх, то поне част от неговото стойностно мислене. Иначе какво ще кажеш на хората? Не трябва да им говориш глупости, а трябва да кажеш на хората нещо стойностно и не съвсем ежедневно.
- Сега много хора пишат, а като че ли четат малко…
- Все по-малко се чете, в това трябва да бъдем абсолютно сигурни. Най-жестокото е, че младите хора все по-малко четат. Те си служат с електроника. И там се четат книги, но не знам дали това е доброто. Друго е да бъдеш око в око с книгата.
- Ти имаш издадени книги със стихове и афоризми. Актьор, режисьор, поет – кое ти е най на сърце?
- Актьорството. Да чуеш публиката, да я видиш, да я усетиш… Да я разсмееш. Голямо удоволствие е това. И киното е интересно, то си има свои средства, но директният контакт с публиката е несравним с нищо. Играл съм и в драматични пиеси, не само в куклени – бях поканен от познат мой режисьор. Опитах и мисля, че се справих. В киното не съм играл. Там играеше баща ми, но той много не беше съгласен аз да ставам актьор.
- Защо повечето актьори не искат децата им да тръгват по техния път?
- Може би заради заплащането, за това, че не е никак лесно – хората не знаят колко е труден пътят на актьора.
- След толкова много години на сцена, на какво те научи театърът?
- На вярност и на това, което да правиш, да го правиш колкото може по-добре, защото публиката го заслужава. Не можеш да я пренебрегваш. Трябва във всички случаи да се представиш колкото може по-добре.
- Какво не ти дава мира?
- Не ми дава мира това, че вече не играя. Мисля, че все още мога, но вече като те пенсионират, няма връщане назад. Другото е, че днеска са доста променени нещата - някак си на места поевтиняват, правят се повече заради парите, шоуто, за да привличат повече публика. А в театъра парите са малко.
- Тогава кое дава сила и мотивация на актьора да продължи да играе?
- Любовта към професията. Обаче не искаш да бъде друго, искаш това. Въпреки всички тези притеснения и недоимъка, оставаш.
- Имаш ли си златно правило, което винаги следваш и което не те е подвело никога?
- Не съм мислил за това, това е твърде обобщен въпрос, но все пак – да бъда толерантен към близките си и към другите хора, да не им създавам проблеми. Да не бъда лош към тях, дори и те да не са добри.
