Ивайло Диманов представи в Бургас новата си книга „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“. Бардът, който е носител на национални и международни литературни отличия, между които наградата „Димчо Дебелянов“, посвети една от песните си на заместник-кмета Йорданка Ананиева и на любезните домакини от Морското казино, а друга – на своите приятели Христо Граматиков и Пламен Ставрев, Бойко Георгиев и Слави Георгиев, които Бог прибра при себе си. Диманов не скри вълнението си, докато говореше за тях и техния принос Бургас да е столица на изпятата поезия. Бардът, който е пял с Ал Бано, Ромина Пауър и е свирил на китарата на Окуджава, посвети свои стихове и на Ивайло Балабанов, и на Маргарита Петкова, и на великия поет Валери Петров и ги рецитира в зала „Петя Дубарова“ на Морското казино. „Ивайло Балабанов е носител на най-престижната награда за поезия „Димчо Дебелянов“. Имам щастието и аз да съм неин лауреат. Той има две стихотворения, които са ми любими - „Принос към европейската история“ и за жената с белия шал, по която всички мъже въздишали, но темерутът, за когото била омъжена, не забелязвал красотата й. Накрая поетът казва: „Господи, вземи ми очите и му ги дай“, разказва Диманов. В „Принос към европейската поезия“ пък той пише: ...А аз ще въздишам в печалното лято... Ще чакам да зърна Жената с белия шал. Ех, аркадаш, ако си верен приятел, вземи ми сърцето, адаш, и й го дай! Бардът рецитира и един куплет от „Принос към европейската история“ на Ивайло Балабанов: ... Със кремъклийка пушка, с проста сопа, със камък и стрели от бучиниш, дедите ни завардиха Европа и турците не стигнаха Париж! „Това ми е едно от любимите стихотворения. Всеки трябва да го прочете“, добавя поетът-журналист. Той сподели, че всеки път, когато ходи на гости при 92-годишната си леля във Варна, бърза да види морето, а тя нито веднъж не е ходила на плаж. Всеки път като ме вижда как бързам да хвърля багажа и да отида на брега, ме пита защо бързам, морето нямало да избяга, разказва Диманов. Това го вдъхновило да напише стихотворение за темерутите, които не обичат морето. Преди представянето на книгата си, софийският бард не могъл да устои на изкушението да отиде на бургаския плаж и да се потопи в солените води. „Морето е голямо богатство“, добавя той.