Пролет е, а е студено. Времето е мрачно, духа силен вятър. Принудихме се да заключим здраво вратите си и останахме сами и много изолирани зад тях. След всичко, което се случва днес, най-трудно е да приемем наложената ни отвън реалност. Много от нас се чувстват гневни, разтревожени, уплашени или просто до смърт отегчени. Съвременната ни медицина на практика е в много по-добра позиция да се справи с влошаващата се епидемиологична ситуация и в същото време е безкрайно неподготвена да понесе задълбочаващите се кризи на индивида, защото когато болестта отмине, ще трябва да лекуваме заразените си от самота души. Причината за това, е че днес сме все по-дистанцирани и изолирани от всеки един друг момент в човешката история. Правилно е и много по-лесно е да останем под карантина. Можем да работим от дома си, да пазаруваме онлайн, да спортуваме в затворената стая и най-вече да се наслаждаваме на сигурността, която в тези дни единствено може да ни предостави собственото ни жилище. Въпреки че изолацията е най-правилният отговор на пандемията, хората имат нужда от точно обратното в отговор на задушаващата ги социална празнота. Стресът, самотата, алкохолът, наркотиците и негативните преживявания отслабват имунитета на организма и го правят много по-податлив към болести. На практика карантината ни прави по-уязвими. Ежедневните дейности, свързани с грижата за дома и професионалните ни ангажименти може и да ни създават известно усещане за удовлетвореност, но празнота си в личен план не можем да компенсираме с никаква активност. В епохата на компютърните технологии би следвало всяка една минута да можем да се свържем с всеки един човек по света, но въпреки тази възможност все по-рядко си говорим помежду си. Днес имаме хиляди познанства в нета и все по-малко приятели в живота. За съжаление един „лайк“ не може да удовлетвори потребността ни от принадлежност, нито може да ни направи по-добри приятели, защото макар и вече всички да сме в мрежата, общуваме само чрез емотикони. Създаваме повърхностни отношения, лишени от всякаква дълбочина. Интимните връзки са тези, чрез които хората споделят помежду си най-искрените си чувства и емоции . Можеш да имаш стотици приятели „онлайн“, но връзката ти с тях да е повърхностна и тогава ще се чувстваш още по-самотен. Проблемът ни не е, че се страхуваме от болести по тялото си, а в това, че все по-често се срамуваме да говорим за истинските си човешки преживявания, за този глад на душата да се свързва с другия през чувството си на любов. Сама по себе си самотата ни в тези дни не е толкова неприятна, колкото усещането, че не можеш да споделиш потребността си да обичаш някого другиго. И няма нищо по-страшно, когато заровим тази дълбока необходимост зад лицемерието на „ емоционалния баланс“ и егоистичната си самодостатъчност. Защото се презадоволихме и имаме повече, отколкото можем да понесем. Напълнихме сметките и домовете си, но изпразнихме живота си от стойностни преживявания. И когато някога отново ще сме свободни, ще се наложи да изхвърлим всичко ненужно и да запазим най-смисленото, най-простото и най-важното за нас. Но днес това все още е мираж и единственото, което искаме е да можем да излезем на улицата и да се радваме на небето. Дори и това един ден да бъде реалност, отново ръцете ни ще бъдат сковани, защото няма да имат кого да прегърнат. Защото когато светът е изправен пред криза, хората имат нужда от любовта си един от друг, за да оцелеят.