Става дума за данните от радарната сателитна алметрия, получени от мисиите ERS, Envisat и CryoSat от 1992 до 2016 г. Радарните висотомери записват височината на повърхностния релеф по земната повърхност. Те измерват точно височината на леда, водата и земята, определяйки интервала между предаването и приемането на много къси радарни импулси. С течение на времето тези измервания се използват например, за да се определи как се променя височината на ледовете, което от своя страна може да се използва за наблюдение загубата на лед. Въпреки че изследователският екип, работещ по инициативата на ЕКА за борба с изменението на климата, установява сравнително малки промени в надморската височина в началото на 90-те години, след това степента на изтъняване на ледената покривка е очевидна в наблюденията на спътниците от 2003 г. насам. "Тенденцията преобладава в голяма част от ледения слой в началото на хилядолетието, като някои от ледниците на показват висок процент на изтъняване", съобщава авторката на изследването Луис Сандберг Соренсен. "През целия 25-годишен период общата картина показва, че в западните, северозападните и югоизточните басейни на Гренландия има много по-голяма загуба на обем на леда, в сравнение с по-стабилната ситуация в по-студения север". Според д-р Соренсен това подчертава силната климатична чувствителност на ледниците в Гренландия, както и постоянната необходимост от надеждно и дългосрочно наблюдение на изменението на климата, което ще спомогне за подобряване на моделите и информиране на световната общност. Леденото покритие на Гренландия е важна брънка в глобалната климатична система, тъй като засяга например океанските течения в Северния Атлантик. Непрекъснатият мониторинг на промените в ледената покривка също е важен за разбирането на приноса му за степента и за промяната на темпа на покачване на морското равнище. Проучването публикувано в сп. "Earth and Planetary Science Letters". / dir.bg