Днес българската православна църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Честването е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. Празникът е познат и като Лелинден - кодово име за означаване на болестта - леля - чумата, шарката. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве. Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за "лелята" - чумата. В народните представи Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя близнаци, които изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. Именици днес са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Тончо, Тонка, Тони.