Независимо какво се крие зад тази дума, когато имате лош баща, още от ранна възраст научавате, че никога не трябва да разчитате на мъж, за да постигнете мир, стабилност и щастие. Взимате решението, че ще се грижите за себе си. Ако междувременно някой се появи, това ще бъде, защото го искате до себе си, а не защото имате нужда от него, за да си платите наема или за да ви поправи колата. Когато имате токсичен баща, научавате как да създадете собствено семейство. Хората, които са най-близки до вас, не са непременно тези, които са били в деня на вашето раждане. Прекарвате почивките си с приятели и създавате свой собствен доверен кръг. Знаете, че кръвта няма значение, а хората, които сте избрали да бъдат във вашия свят, независимо че генетиката не ви свързва. Когато имате лош баща, ставате реалист. Не търсите принца на белия кон и не сънувате себе си като героиня от любовен роман. Разбирате, че реалният свят е по-разхвърлян, по-суров и няма смисъл от нереалистични очаквания. Всъщност, любовта изобщо не е това, което дава смисъл на вашия свят. Разбира се, че я цените, но не я гоните на всяка цена. Имате силен фокус върху кариерата си, върху целите си, върху страстите си. Когато имате лош баща, чувствате, че можете да се справите с всичко, което светът ви хвърли. Ако някой се опитва да ви унижи, отстоявате себе си. Не приемате ничии глупости, защото сте прекарали години, чувствайки се безпомощни и малки. Сега сте свободни. Знаете своята стойност и не се страхувате да я заявите. Когато имате лош баща, вие се стремите да бъдете по-добър човек от него. Опитвате се да поправите парчетата от себе си, които ви напомнят за него. Не искате да виждате неговото поведение, отразено в отношението ви към собствените ви деца…