Искането за създаване на специален съд за знаковите дела срещу властта отново на дневен ред

Министерството на правосъдието отново повдига отхвърлената  преди пет години идея на Цветан Цветанов за създаването на специален съд, който да гледа делата срещу хората от властта. Сега тя се появява в плана за ускоряване на съдебните процеси под мотото:“ По-качествено правораздаване при корупция по високите етажи на властта“.

Планът е всички дела за корупционни престъпления срещу депутати, министри, шефове на държавни органи (вкл. от митниците и НАП), съдиите, членовете на Висшия съдебен съвет и съдебните инспектори да се разглеждат от специализираните съд и прокуратура. Сега специализираните магистрати работят само по дела срещу организираните престъпни групи.

Аргументите са няколко. Така щяло да се създадат условия за “рационално използване на специализираните съдилища и прокуратури“, както и да се разчита на специализацията на магистратите. Целеният резултат е “да бъдат постигнати очакванията на обществото за своевременни и справедливи наказания, когато подсъдимият е заемал висша държавна длъжност“.

Когато не става дума за корупция, делата срещу тези лица ще се разглеждат от общите съдилища. Идеята е възродена от работна група от прокурори, съдии и адвокати, сочат от правосъдното министерство. Под термина "корупционни престъпления" се има предвид делата за подкуп, длъжностно присвояване, част от измамите, безстопанственост, неизгодна сделка, документни престъпления и такива по служба, както и някои против паричната и кредитната система.

Най-добре тази идея бе обяснена от съдия Красимир Шекерджиев в интервю за вестник “Сега“ през 2011 година: "Те (спецсъдиите) ще гледат делата, които властта за нищо на света не иска да изгуби. По "медийните" дела отборът на обвинението не се справяше досега и вместо да подобрят играта, за да спечелят мача, те искат да сменят съдията".

Почти нищо не се е променило оттогава. ГЕРБ пак са на власт, премиер е Бойко Борисов, а знакови осъдителни присъди за корупция няма. Преди пет години най-големият застъпник за тази идея бе тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов. Срещу това се вдига толкова голяма съпротива, че ГЕРБ сами се отказаха от предложението си.

Проблемът е, че вкарването на делата срещу определена категория лица в отделен съд означава, че се създава специално съдилище, а не специализирано такова. А това е забранено изрично от конституцията.

През 2011 година първи се противопостави тогавашният главен прокурор Борис Велчев, който сега е председател на Конституционния съд. “Ако този съд (спецсъда) бъде натоварен и с допълнителни очаквания да противодейства на корупционно поведение, се размива тази първоначална идея за специализация и необходимостта от профилиране на съдиите и това е неуместно", каза тогава Велчев.

В рамките на 41-ото Народно събрание всички парламентарни групи, без тази на ГЕРБ, се обявиха срещу предложението за създаване на специален съд срещу лицата от властта. БСП, ДПС и Синята коалиция обявиха, че това означава, че се прави “извънреден“ и “политически съд“. Дори “Атака“, която тогава по принцип подкрепяше ГЕРБ за създаването на специализираните съдилища, поиска отпадане на идеята за изнасяне на делата срещу властта от системата на общите съдилища.

Тогавашният правосъден министър Маргарита Попова (сега вицепрезидент) също изрази резервите си към предложението. Президентът Георги Първанов (2002-2012) също бе против . Накрая самият премиер Бойко Борисов и ГЕРБ се отказаха от идеята, след като ГЕРБ научиха, че Венецианската комисия няма да ги подкрепи.

Разликата между тогавашното предложение и сегашното е, че през 2011 година идеята бе всички дела срещу властта да се гледат от специализираните съдилища, а сега се изнасят само корупционните. И тогава беше ясно, че целта на промяната са именно знаковите дела срещу политици и магистрати.

Какво се цели?

В момента делата срещу политици и съдии се гледат от Софийския градски съд (СГС). Преди малко повече от година СГС беше оглавен от съдия Калоян Топалов, който се обяви открито срещу статуквото в съдебната власт. Това го вкара в постоянен конфликт управляващото лоби на главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на Върховния административен съд Георги Колев.

Предложената промяна на пръв поглед няма друго обяснение, освен конюнктурното. Специализираните съдилища и прокуратури не се справят по-добре от общите съдилища при гледането на сложните дела, а в много случаи са по-зле. Преди пет години там бяха назначени магистрати, които в общия случай нямаха особено голям опит. Това доведе до забавяне на много дела, а в анализите на прокуратурата откровено се признава, че специализираните прокурори не се справят със сложните данъчни дела. Сега се иска там да отидат и още по-сложните дела за корупция по върховете на властта. Преди няколко месеца шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов дори се опита да отвори дебата за закриване на спецсъдилищата като безсмислени.

Другите идеи

В проекта за ускоряване на наказателните процеси има и някои добри идеи. Съдиите на първа инстанция ще бъдат задължени да казва в какъв срок ще са готови с мотивите към присъдите си. Въвежда се задължително разпоредително заседание, в което ще се решават окончателно въпросите за допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство.

Жертвите на престъпления ще имат право да поискат делото да разследва или гледа от съда по реда на бързото производство. В момента това право имат само прокурорите, обвиняемите подсъдимите.

С промените в НПК се дава възможност за дистанционен разпит на вещо лице. Има нова концепция за постановленията за образуване на наказателно производство. В акта на прокурора, който дава начало на делото, водещо ще е какво престъпление се разследва, а кой извършителят. Върховният касационен съд ще бъде задължен да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора, участвал в съдебното заседание. Това се въвежда за намаляване до минимум на възможността за укриването на осъдените.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Органичават движението в центъра на 24 май

  • 22 Май 2019
  • 33
Рекордното шествие на 24 май, което ще събере на едно място близо 800 души, ще доведе до временна реорганизация на движението в Централната част на Бургас, съобщи днес комисар Неделчо Рачев – началник отдел „Охранителна полиция и КАТ”.

Забраниха улова на бели пясъчни миди в Черно море

  • 22 Май 2019
  • 39
Забранява се уловът на бели пясъчни миди в Черно море, съобщиха от пресцентъра на Министерство на земеделието, храните и горите. От там уточняват, че от днес със заповед на министъра на земеделието, храните и горите не е разрешен риболовът на бели пясъчни миди в българската акватория на Черно море.

Проблем с машинното гласуване: Омбудсманът сигнализира ЦИК

  • 22 Май 2019
  • 38
Омбудсманът Мая Манолова изпрати писмо до председателя и членовете на Централната избирателна комисия, в което обръща внимание на опасения на граждани относно възможни проблеми при произвеждане на машинното гласуване и отчитането на резултатите от него на предстоящите избори за Европейски парламент.

Близо 1000 изпълнители се включват в националния фестивал „Хоро край лазурния бряг“ в парк „Минерални бани“

  • 22 Май 2019
  • 44
Бургас става сцена на грандиозен фолклорен концерт в Деня на детето. Петият национален фестивал на любителските клубове "Хоро край лазурния бряг" събира в едно богатството на народното творчество, традиционната българска кухня и природосъобразния начин на живот.

Вижте празничната програма за 24 май

  • 22 Май 2019
  • 48
24 май е любимият празник на бургазлии, който се отбелязва по-масово дори от Никулден.