Дъб на 638 г. в трънското село Насалевци кандидатства за европейско дърво на 2017 г. Той се се смята за пазител на храм "Рождество Богородично" и жителите там. Това разказа Людмила Гюрова, номинирала величествения горун в конкурса "Дърво с корен 2016 г.", организиран от фондация "ЕкоОбщност". Дървото спечели българската надпревара миналата година и затова ще представя страната ни в международния конкурс този месец. 6-вековният зимен дъб расте до външната стена на храма "Рождество Богородично". Църквата е построена с висок купол и с нисък свод. Иконописана е от Захари Зограф. Неотдавна е била реставрирана. Короната на вековния дъб е като на орех. А мястото е смятано за свещено и от насалевчани, и от жителите на съседните села. "Тук чествахме всички празници с музика и голямо хоро, правехме курбани, кръщавахме деца", сподели пред БТА 72-годишната Емилия Илчева. Традицията продължава и днес. Дъбът е имал близнак Дъбът е имал близнак, който е поразен от гръмотевица през 70-те години на миналия век, разказа още Гюрова.Трънчани обаче го оползотворили, като си правили от него бъдници. Според легендата те взимали парчета от ствола му и ги поставяли в огнището на всеки дом. Цепениците горели през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер. Бъдникът от удареното от гръмотевица дърво-близнак се приготвял в навечерието на празника. Отсичало се парче, носило се на рамо и се миросвало в къщата. Миросването се състояло в пробиването на дупка, в която се поставя вино, зехтин и тамян и след запушването й се увивало с бяло ленено платно. Този ритуал до запалването на дървото се съпровождал с песни. От неизгорелите части на дървото се правели кръстчета, а пепелта му се използвала за лек, или се разпръсквала за плодородие в нивите. Величественото дърво носи две енергии - на силната част на природата и на пазителката на рода и дома, разказа Гюрова. До дъба-победител има още един толкова голям и 5 по-малки. "Дъбът е като орхидеите. Не се чувства щастлив, ако расте сам", сподели още Гюрова. Под дъбови гори заравяли жълтици Гюрова каза, че дъбови гори има във всяко трънско село. Под тях местните хора заравяли жълтици, овчарите търсели вода. От клоните на младите дъбици трънчани увивали специални "деликатеси" за зимата. Слагали ги в плевнята върху сеното да ги духа вятър и суши. Нарочно оставяли дъбиците да растат в полето, за да пазят сянка. Под тях отмаряли косачи и жътвари. Местните смятат, че неслучайно горунът се е извисил до църквата, а дълготрайното им съжителство пази селото. Подкрепете българската номинация РИОСВ-Перник също апелира за подкрепа на българската номинация за европейско дърво на 2017 г. Трънският избраник ще се състезава с 15 дървета от европейски държави - Германия, Великобритания, Франция, Испания, Полша и други. Вотът ще продължи до 1:00 часа на 1 март 2017 г. Победителят ще бъде обявен на тържествена церемония на 21 март в Брюксел. Преди три години Старият бряст в Сливен спечели европейската класация. Петдесет души с корени от Трънско се събраха в събота край дървото, за да отпразнуват победата му в националното състезание и да апелират за подкрепа в провеждащия се в момента европейски конкурс. http://dnes.dir.bg