На този празник всеки подарява на близките си специален амулет – мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време пък свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. В наши дни мартениците се носят или до 9 март – църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. В някои райони на страната конците на мартеницата са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.