Данъчната ставка при доставка на храна за вкъщи да бъде изравнена

Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България предлагат данъчната ставка при доставка на храна за вкъщи да бъде изравнена с тази на ресторантьорските и кетъринг услуги. Предложението е изпратено до министър-председателя Бойко Борисов, вицепремиерите Томислав Дончев и Мариана Николова и финансовия министър Кирил Ананиев в рамките на обявената миналата седмица процедура за обществено обсъждане на поредна серия от промени в данъчното законодателство. В писмото си до премиера от БАЗ и СЗБ отбелязват, че намалението на данък добавена стойност за заведенията от 20 на 9%, е срещнало масова подкрепа от бранша, като е дало възможност на почти 70% от заведенията да запазят цените си. В 10% от тях пък се наблюдава намаление. Същевременно обаче несправедливото третиране на ставката за ДДС върху консумацията на храна в заведение и доставката на храна до дома от същото заведение по два различни режима се приема негативно както от страна на бизнеса, така и на клиентите. С приетите изрични забрани в ЗДДС за прилагането на намалена данъчна ставка при доставка на преработени храни за вкъщи, офиси и др., законодателят без обосновка е приел тази доставка за обикновена продажба на стока, а не за продажба на ресторантьорска услуга, каквато е в действителност. От БАЗ и СЗБ припомнят, че в двaнaдeceт cтpaни oт EC пpилaгaт дифepeнциpaни cтaвĸи зa pecтopaнтитe и ĸeтъpингa, като във вcичĸи cтpaни c дифepeнциpaн ДДC зa pecтopaнтьopитe ycлyгaтa „tаkе аwау” cъщo ce oблaгa c пo-ниcĸa cтaвĸa. При извършване на справка в европейското законодателство и в частност разпоредбите, касаещи прилагането на намалена данъчна ставка в сектор туризъм и по-конкретно ресторантьорство, се установява, че масовата практика в страните членки на ЕС е да не се прилага по-висока данъчна ставка при доставки на храни за вкъщи. Тази услуга в общия случай се облага със същата данъчна ставка и дори в някои страни с по-ниска от тази, с която се облага ресторантьорският бранш като цяло. В Испания, Франция, Италия и Австрия - облагането е с 10 на сто ДДС при доставка на храна и за консумация на място; Холандия - облагане с 9 на сто; Унгария - с 5 на сто, и т.н. По същност ресторантьорският продукт може да се определи като услуга, която се получава в резултат на човешкия труд и съвкупност от множество услуги, от който една малка част е приготвянето на храната. При доставка на тази храна до вкъщи съвкупността от елементи и човешки труд не е по-малка, а напротив - по-голяма. Ресторантьорската услуга, независимо дали е предоставена на място или е предоставена за вкъщи, е услуга. Мястото на ползване на услугата от ресторантьора или предприятието за кетъринг не може да я определя веднъж като услуга и втори път като стока.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Срокът на всички експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК се удължава до края на м. февруари

  • 30 Сеп 2020
  • 14
Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, чиито срок изтича по време на извънредната епидемична обстановка, ще продължат действието си три месеца след нейното изтичане.

Болницата в Айтос ще приема само пациенти с COVID-19

  • 30 Сеп 2020
  • 60
Болницата в Айтос спира приема на пациенти в отделението за вътрешни болести. Причината - увеличения брой болни с коронавирус, след като беше установено ново огнище в шивашки цех.

Ахладова: "Докладът на ЕК за България е положителен и обективен"

  • 30 Сеп 2020
  • 55
Докладът за върховенството на закона за България е положителен и обективен, той очертава постигнатите резултати, каза в коментар правосъдният министър Десислава Ахладова.

Министър Николова: Над 22 хил. работни места в сектора са запазени благодарение на мярката 60/40

  • 30 Сеп 2020
  • 54
Последните данни за мярката 60/40, която за хотелиери и ресторантьори е 80/20, показват, че чрез нея са запазени повече от 22 хил. работни места в бранша.

Докладът на ЕК: "Липса на прозрачност в медиите и предизвикателства в борбата срещу корупцията"

  • 30 Сеп 2020
  • 52
Липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията - това са основните критики в доклада за България в новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона.