Маргарет Тачър беше права за референдумите. Те са инструмент на диктатори и демагози
- 25 Юни 2016
- kompasbg
Референдумите са всичко друго, но не и глас народен. Ето защо Малцина са изморени от глупавото клише “пряка демокрация”. Малцина вярват, че референдумите са страшилище за бъдещето на нациите, за важните законодателни промени, за устройството на света такъв, какъвто бихме искали да го видим. “Да питаме хората”, “да им дадем право на власт” са толкова изначални сбъркани висши форма на демокрация, че както казва Сократ в Държавата на Платон, последната фаза, най-висшата фаза на демокрацията, винаги води до тирания.
Маргарет Тачър казваше, че референдумите жертват парламентарния суверенитет в полза на политическата изгода. Казваше това през 1975 година и всичко е точно толкова валидно и днес. И добавяше: “Може би починалият лорд Атли е прав, когато казваше, че референдумът е инструмент на диктатори и демагози.”
Темата за референдумите винаги ми напомня за старата история с Аугусто Пиночет.
Когато Аугусто Пиночет решава да проведе референдум на 5 октомври 1988 година той има два успешни народни вота зад гърба си. Цар е на референдумите, казват съветниците му.
Първият му тест е през 1978 година. Тогава зададеният въпрос към латиноамериканците е литературен шедьовър: “Поставени пред опасността от международна агресия срещу правителството на отечеството, подкрепям президента в неговата защита на достойнството на Чили и препотвърждавам законното право на републиката за продължаване процеса на деинституционализация по начин, който съхранява суверенитета на страната.” Чилийците са нация литературна и Пиночет получава 75 процента.
Две години по-късно, през 1980, той си тръгва победоносно от втория референдум с 67 процента ЗА. Самият Пиночет не вижда опасност в следващия, трети референдум, който окончателно трябва да затвърди диктатурата и да му позволи да бъде президент още осем години.
С наближаването на заветната дата 5 октомври 1988, опозицията започва да работи активно. По онова време хунтата на Пиночет се е окопала добре и приближените на генерала не очаквали изненади. Нещо повече - страната се развивала добре икономически, властта контролирала медиите, зависимите от държавни заплати били много. Единствената тема за безпокойство е международният натиск, който принудил Пиночет да проведе сравнително прозрачен вот. Пиночет разрешил 15 минути програмно време (късно вечер) за опозицията. Техните 15 минути слава, казвал си той. Но точно тези 15 минути, с които хунта чилийски рекламисти се захванали, променили вота.
На 5 октомври 1988 за Пиночет гласуват 44 процента. Рекламистите залагат на позитивна кампания, която никой не очаква. Макар да запазвал властта си над армията, генералът изпуснал абсолютната власт в референдум, който сам е предизвикал. Ефектът на бумеранга. Референдумите винаги имат такъв ефект. И са твърде опасно оръжие за игра. Много учени са изследвали референдумите, едни са ЗА, други са ПРОТИВ, но повечето се обединяват около схващането, че референдумът е точно бумеранг и с него шега не бива.
В един референдум цял народ гласува по определен въпрос. Погледнато от някоя космическа станция, почти хиляда референдума са били проведени на национално ниво по света. Половината от тях в Швейцария. В почти всички избирателната активност е сравнително ниска като спада с всяка изминала година. В много резултатите не са представителни, съответно - неочаквани. Малко са имали положително значение в исторически план.
Много са глупави, например тези в Швейцария. Самата идея за провеждане на референдуми е родена по почтен начин, при това недалеч от нас, някъде в Атина, преди повече от две хиляди години. Разбира се, че референдумите остават част от демократичната традиция на модерните държави - на едно място са се зародили по площади, аули на университети, събрания; на друго място са заложени формално в конституциите. В същото време, продължително историческо изследване на последствията от референдумите довежда дo два неминуеми изхода:
- а) резултатите не са добри в дългосрочен план
- б) не заздравяват демократичните принципи в една страна.
Източник: egoist.bg
Маргарет Тачър казваше, че референдумите жертват парламентарния суверенитет в полза на политическата изгода. Казваше това през 1975 година и всичко е точно толкова валидно и днес. И добавяше: “Може би починалият лорд Атли е прав, когато казваше, че референдумът е инструмент на диктатори и демагози.”
Темата за референдумите винаги ми напомня за старата история с Аугусто Пиночет.
Когато Аугусто Пиночет решава да проведе референдум на 5 октомври 1988 година той има два успешни народни вота зад гърба си. Цар е на референдумите, казват съветниците му.
Първият му тест е през 1978 година. Тогава зададеният въпрос към латиноамериканците е литературен шедьовър: “Поставени пред опасността от международна агресия срещу правителството на отечеството, подкрепям президента в неговата защита на достойнството на Чили и препотвърждавам законното право на републиката за продължаване процеса на деинституционализация по начин, който съхранява суверенитета на страната.” Чилийците са нация литературна и Пиночет получава 75 процента.
Две години по-късно, през 1980, той си тръгва победоносно от втория референдум с 67 процента ЗА. Самият Пиночет не вижда опасност в следващия, трети референдум, който окончателно трябва да затвърди диктатурата и да му позволи да бъде президент още осем години.
С наближаването на заветната дата 5 октомври 1988, опозицията започва да работи активно. По онова време хунтата на Пиночет се е окопала добре и приближените на генерала не очаквали изненади. Нещо повече - страната се развивала добре икономически, властта контролирала медиите, зависимите от държавни заплати били много. Единствената тема за безпокойство е международният натиск, който принудил Пиночет да проведе сравнително прозрачен вот. Пиночет разрешил 15 минути програмно време (късно вечер) за опозицията. Техните 15 минути слава, казвал си той. Но точно тези 15 минути, с които хунта чилийски рекламисти се захванали, променили вота.
На 5 октомври 1988 за Пиночет гласуват 44 процента. Рекламистите залагат на позитивна кампания, която никой не очаква. Макар да запазвал властта си над армията, генералът изпуснал абсолютната власт в референдум, който сам е предизвикал. Ефектът на бумеранга. Референдумите винаги имат такъв ефект. И са твърде опасно оръжие за игра. Много учени са изследвали референдумите, едни са ЗА, други са ПРОТИВ, но повечето се обединяват около схващането, че референдумът е точно бумеранг и с него шега не бива.
В един референдум цял народ гласува по определен въпрос. Погледнато от някоя космическа станция, почти хиляда референдума са били проведени на национално ниво по света. Половината от тях в Швейцария. В почти всички избирателната активност е сравнително ниска като спада с всяка изминала година. В много резултатите не са представителни, съответно - неочаквани. Малко са имали положително значение в исторически план.
Много са глупави, например тези в Швейцария. Самата идея за провеждане на референдуми е родена по почтен начин, при това недалеч от нас, някъде в Атина, преди повече от две хиляди години. Разбира се, че референдумите остават част от демократичната традиция на модерните държави - на едно място са се зародили по площади, аули на университети, събрания; на друго място са заложени формално в конституциите. В същото време, продължително историческо изследване на последствията от референдумите довежда дo два неминуеми изхода:
- а) резултатите не са добри в дългосрочен план
- б) не заздравяват демократичните принципи в една страна.
Източник: egoist.bg
