Статутът на глобалната резервна валута позволява невероятна свобода на действие по отношение на паричната политика на САЩ: има постоянно търсене на долари в чужбина като средство за по-лесен внос и износ на стоки. Петродоларният монопол направи щатския долар основен за глобалната търговия с петрол в продължение на десетилетия. Това означава, че Централната банка на САЩ е успяла да създаде фиатна валута от нищото в много по-висока степен от която и да е друга централна банка на планетата, като същевременно избягва незабавните ефекти от хиперинфлацията. Голяма част от тези пари, както и дълг, деноминиран в долари, се озовават в трезорите на чуждестранни централни банки, международни банки и инвестиционни фирми. Понякога се държат като хеджиране или се купуват и продават, за да се коригират обменните курсове на местните валути. До 60% от цялата американска валута (и 25% от държавния дълг на САЩ) се притежава извън САЩ. Статутът на глобална резервна валута е това, което позволи на правителството на САЩ и Федералния резерв да напечатат десетки трилиони долари в нови банкноти след кредитния срив през 2008 г., като същевременно поддържат инфлацията повече или по-малко под контрол. Проблемът е, че тази система за „складиране“ на долари в чужбина продължава толкова дълго и в крайна сметка ефектите от прекомерното печатане на банкноти се появяват у дома. Споразумението от Бретън Уудс (курорт в САЩ) от 1944 г. създава рамката за възхода на щатския долар. Бретънудската система е международна система за организация на валутните курсове и търговските разплащания, установена след международната конференция в Бретън Уудс. Докато ползите са очевидни, особено за САЩ, има много свързани разходи. Статутът на световната резервна валута е като „сделка с дявола“. Получаваш слава, получаваш богатство, получаваш трофеи и скъпа кола – за известно време. След това един ден дяволът идва да прибере дължимото и когато го направи, ще вземе всичко. Времето за събиране на дължимото наближава скоро за САЩ. Това може да е под формата на чисто нова система, подобна на споразумението от Бретън Уудс, която да премахне долара като глобална резервна валута и да го замени с нова система за цифрови кошници. Глобалните банки по същество признават, че планират пълно преразглеждане на базирания на долари финансов свят и създаването на система, фокусирана върху дигиталната валута на централната банка (CBDC), изградена върху „унифицирани счетоводни книги“. Има три скорошни събития, всички обявени последователно, които предполагат, че смяната на долара е неизбежна. XC платформата на МВФ: Централизирана политика за CBDC XC платформата на МВФ беше пусната като теоретичен модел през ноември 2022 г. Тя ще свърже всички дигитални валути на централните банки, наричани CBDC (Central Bank Digital Currency), под един чадър заедно с „наследени валути“ (долари, евро и т.н.). XC платформата на МВФ се предлага на пазара като политическа структура за улесняване на трансграничните плащания в CBDC за правителствата и централните банки. Разбира се, тази платформа поставя МВФ като посредник, контролиращ потока от цифрови транзакции. МВФ предполага, че платформата XC ще направи прехода от наследени валути към CBDC по-лесен за различните държави-участници в платформата. МВФ отбеляза през 2023 г.: Можем да се окажем в свят, в който имаме свързани субекти до известна степен, но някои субекти и някои държави са изключени. И като глобална и многостранна институция, ние някак си се стремим да осигурим основна свързаност, основен набор от правила и управление, което е наистина многостранно и приобщаващо. Амбицията е да се стремим към иновация, която е съвместима с целите на политиката и която е приобщаваща по отношение на широкото членство, да речем, в МВФ. В превод децентрализираните системи са лоши. И МВФ иска да работи в тандем с други глобалистки институции, за да бъде контрольор на този икономически колективизъм. Само ден след като МВФ обяви своите цели за XC платформата, Банката за международни разплащания (BIS) обяви плановете си за единен запис за всички CBDC, наречен BIS Universal Ledger. BIS специално отбеляза, че проектът има за цел да вдъхне доверие в цифровите валути на централните банки (CBCD), като същевременно преодолява фрагментацията на текущите усилия за токенизация. Докато МВФ се фокусира върху контролирането на международната политика, BIS преследва техническите аспекти за глобализацията на CBDC. Идеята е за общество без пари в брой, като цифровите транзакции трябва да бъдат наблюдавани от централизиран субект, за да се запазят парите „сигурни“. BIS твърди в техния обширен преглед на Unified Ledgers: Днес паричната система е на прага на друг голям скок. След дематериализацията и цифровизацията, ключовото развитие е токенизацията – процесът на цифрово представяне на искове върху програмируема платформа. Това може да се разглежда като следващата логична стъпка в съхраняването на цифрови записи и прехвърлянето на активи. Има три основни твърдения, направени от BIS в тяхната програма: Първо, цифровизацията на парите е неизбежна. Парите ще изчезнат главно защото улесняват преместването на пари, а съществуващите криптовалути са „погрешна система, която не може да поеме мантията на бъдещето на парите“. Второ, съществуващите децентрализирани методи на плащане са неприемливи, защото са „рискови“. Само централните банки са достатъчно квалифицирани и „надеждни“, за да посредничат при обмена на пари. Трето, използването на Unified Ledgers до голяма степен е предназначено за проследяване и дори разследване на всички транзакции (за общественото благо, разбира се). Това е техническата основа за централизацията на всички дигитални валути на централните банки (CBDC), управлявани отчасти от BIS и МВФ, и се планира да влезе в по-широка употреба през следващите две години. източник: www.obektivno.bg