Часът на Земята се организира се за първи път през 2007 г. в Сидни, Австралия, след което става традиция и започва да се отбелязва по цялата планета. През 2007 година 2,2 милиона души стават част от първия световен час на земята в Сидни, изключвайки осветлението си за 1 час. Само година по-късно 50 милиона души от 370 града, в повече от 35 страни по света, се присъединяват и изключват осветлението си за час. През 2009 г. към Часа на земята се присъединяват над 1 милиард души в близо 4500 града от 88 държави, приканвайки обществото, бизнеса и правителствата да спрат светлини в продължение на час от 20:30 до 21:30 ч. на 28 март (събота). На 27 март 2010, събота, в 20:30 ч. милиони хора по цял свят се включват за 4-ти пореден път в Часа на Земята, като спират осветлението си за 1 час. През 2020 г. в инициативата се включват над 5 милиона души от 7000 града в 190 страни. Covid-19 пандемията по света измества основните активности, свързани с честване на Часа на Земята изцяло онлайн.[1] В България първото издание на Часа на Земята е организирано през 2008 г. от WWF България. Отбелязването на инициативата продължава всяка година, като част от работата на българския екип на природозащитната организация. През 2024 г. Часът на Земята ще се проведе на 23 март, събота, между 20:30 часа и 21:30 час В момента България е на първо място в Европа и на осмо в света, като българите сме подарили над 2000 часа на планетата. България също няма да остане безучастна към празника на Земята. Редица светофари в центъра на столицата ще светят със зелени сърца през съботния ден. А по стара традиция емблематични софийски сгради ще притъмнят фасадите си между 20:30 и 21:30 ч. Сред тях са: Храм-паметника „Св. Александър Невски“, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Народният театър „Иван Вазов“, Археологическият музей, статуята „Св. София“, Националната и Градската художествени галерии, паметника на Цар Освободител на площад „Народно събрание“ и много други.