Без протести жизненият стандарт на българина съвсем ще пропадне, предупреждава той Не бива никога низши духом хора да попадат в управлението на държавата. Това каза пред репортер на в. „Компас“ поетът на съпротивата Митко Генов. Според него, макар в България политическият елит да обрича на страдание хората, като им повишава цените, таксите, данъците, вноските за здраве и за Гражданска отговорност, има и политици, които работят за интересите на хората. Никой например не е направил повече за културата от сегашното общинско ръководство, добави той. „Родих се и израснах в Бургас - а бяха ли ми предложили право на избор, щях да избера Канарски острови, Малдивски или Малайски архипелаг!“, споделя поетът Митко Генов. „Раждането ми е било малко след средата на миналия век, когато морската вода имаше цвета на аквамарин, поляните на детството ми бяха пъстри, пъстри, много цветя и пеперуди - къде са сега тези пеперуди? После строежи, дъски с ръждиви пирони, стъкла в босите ходила...!!!!“, пише поетът сатирик в своята творческа автобиография, която е публикувана и на страницата му във Фейсбук. „Спомням си как отделните махали враждуваха и се биеха като индиански племена...!!!! И мене биеха и биех, пукнати глави, изкълчени глезени...!!!!“, добавя поетът. „През училищния кошмар минах и излязох с омерзение! През военната си служба видях до каква низост може да изпадне човек, какво прави от хората доносническото възпитание! У хората ценя най-много едно качество: Единство между думи и дела!“, разказва той. „Започнах да пиша активно и да печатам след двайсетгодишната си възраст! Имам две литературни наградици - за разказ от поморийския вестник и от младежки дом, литературния кабинет на Иван Благоев. Изявите ми са в минало време, главно в „Черноморски фронт“, после „Черноморски фар“, алманах „Море“, списание „Море“, вестник „Стършел“, който още излиза в дълбока медийна сянка!“, споделя Генов. Не ми дава мира една дилема, кой литератор измисли Пешо Пандера, да е Пешо Пандира??!!!, добавя той. Упорито още отстоявам да не издавам книга, като се надявам с това да ме запомнят..., споделя писателят. -Поезия на съпротивата обедини творците с будна съвест в Бургас, но както казва Тома Троев във „Всички спят“: У нас отдавна всички спят или се правят на заспали. Едните ги надвил гладът, а другите – преяли... Какво може да събуди българите, за да се освободят от тиранията и мизерията? -Промените са неизбежни, защото българите разбират, че без протести жизненият им стандарт съвсем ще пропадне. Ако българинът не си потърси правата, животът ще става все по-труден, а поетите на съпротивата, като истински будители, нямат право да мълчат. Спи и народът, и църквата. Менят се обаче дните. И народът, и църквата са неспокойни. Неделното училище на църквата „Иван Рилски“ в близост до Бургаски свободен университет е нещо обнадеждаващо за идното! Народът се включва в протестите срещу горивата, големите нови данъци за автомобили, жилища, застраховки, гражданска отговорност. Намериха се добронамерени умници да го упрекнат, че тръгнал след хляба, а не след истината..., имайки предвид медийната капсулованост и 111-ото ни място по свобода на словото. Тук ще внеса едно уточнение. Народът се грижи за децата си, за насъщните потребности. За свободата на словото има грижата интелигенцията. Големите артисти, драматурзи, току награждавани писатели и ваятели си мируват като мухи в тупан. -Цените растат, както и доходите на политиците. Какво още трябва да се случи, за да последва народът своите съвременни будители? -В България и икономика, и изкуство бяха оставени на пазара. Икономиката умря набързо, а изкуството оцеля. Хора, които нямаха много общо с културата, предписаха да се ашладиса, да започне да прави пари и да печели... Натресоха 20% ДДС на книгата, тъй като един „демократичен“ министър не можел да различи порно от художествена литература. Повече от 20 години няма протест от литературните общности за промяна на ДДС - като в нормалните страни да е няколко процента. В театрите се поставят предимно комерсиални спектакли, тъй като субсидията се изплаща спрямо броя продадени билети. -Какво ви вдъхновява във време, когато младите търсят спасение, бягайки на Запад, а държавата, заграбена от соросоидите и мутроолигархията, потъва като „Титаник“? -Вярата в доброто и в това, че българинът има силен ген. Живял е и в по-трудни времена, но е оцелявал и отново се е възраждал. -Поетите на съпротивата нямат политически искания. Защо? -Защото не сме политици , не бива и не бихме могли да бъдем всичко! -Приятелите ви познават и като бард. Какво бихте казал на тези, които търсят начин да избягат от тази свята земя, напоена с кръвта на Ботев, Левски и други достойни българи, защото са убедени, че песента ни като народ е изпята? -Не може да се каже, че е изпята, макар опустошенията на прехода да са страшни. След война е прието унищожението на икономиката да е около 50%. У нас беше 90% без да има официална война... Промените предстоят. Народът разбира, че без паритет, без протести жизненият ни стандарт съвсем ще пропадне. Това е положението. Демокрацията е един тежък азиатски пазарлък, в който всеки ден трябва да си готов да подкрепиш протеста навън. Това е пътят - високите заплати, социални привилегии в развитите страни са извоювани от улицата! -Какво дава на поетите на съпротивата съпротивителни сили? -Желанието да живеем в по-добър свят и да изпълняваме мисията, с която сме дошли на този свят. -Вярвате ли, че изкуството може да обедини и да спаси българите от духовната криза? -Вярвам в могъществото на изкуството! Това, което е достигнало до нас от миналото, гривни, колиета, мраморни монументи, папируси, е изкуство. То е навсякъде - градините в парка, архитектурата, музиката и дори и интересният дизайн на уличен фенер... Убеден съм, че всяко образование трябва да бъде свързано с хуманитарна наука. Не бива никога низши духом хора да попадат в управлението на държавата!