Изостави ме – не искала обвързваща връзка


Катя ПЕНЕВА, любовен психотерапевт: Трябва да се научим да изживяваме позитивните си чувства към другия без да очакваме награда за тях


"Наранен съм. Обичах я много. Тя реши да ме изостави. Последния път ми сподели, че не иска връзка, която да е обвързваща."

Никой не е защитен от внезапното застудяване на времето. Както е топло и горещо, ето изведнъж е дошла есента. Малко неочаквано студена, но все пак красива. Не можем да предвидим времето, а какво остава за отношенията на хората, които обичаме. Гняв, омраза, ревност, болка, безответно желание. Добрите ни чувства са несподелени.
В определен момент партньорът ни престава да отговаря на потребностите ни или ние не отговаряме на неговите очаквания. Време за раздяла. За единия тя е предсказуема, а за другия се оказва изненада. Следват упреци, недоволство, алкохол. Препускане в множество връзки с безразборен секс. Не можем да си пилеем времето за излишни емоции, още по-малко можем да страдаме за отношения, в които не сме намерили ответност. Защото взаимната любов в една връзка се изгражда, тя може да съществува и да бъде реална само ако в нея има две зрели и завършени личности. Считаме, че тя, любовта, е извън нас и очакваме някой да ни я подари когато му демонстрираме привързаност и уважение. Напълно изключваме идеята, че ние сме авторите на всяка една своя емоция и преживяване.
Но за да почувстваме силата и енергията на тези толкова красиви чувства, ние първо трябва да се научим да уважаваме и да обичаме себе си. Ако сме неуверени и несигурни, винаги ще търсим в другия това, което ни липсва, и ще бъдем постоянно уязвими. Непрестанно ще очакваме от партньора си да снабди точно тези нужди, които ние не сме способни да осигурим на себе си. Често за другия човек до нас това е непосилен товар. Правилото е валидно за всички двойки, които търсят в партньора си своята „половинка“. Дори и всекидневно да доказваме своята любов, това никога няма да е достатъчно и постоянно ще има нови изисквания за нещо по-различно и по-качествено.
Да, за мнозина от нас любовта е нещо условно. Можем да я получим само ако сме дали най-доброто от себе си. Точно заради това ние постоянно сме зависими от оценката и одобрението на другите. Превръщаме това вълшебно чувство в награда, в нещо, което получаваме само защото сме се представили добре. Забравяме, че добрите семена са в нас и ние сме отговорни да отгледаме от тях красиви растения, да създадем райска градина.
Но за да се случи това, първо трябва да се научим да изживяваме позитивните си чувства към другия без да очакваме награда за тях. Има хора, които не само че не обичат себе си, но и когато срещнат някого, който заявява с увереност своята привързаност и любов, това ги плаши и ги кара да се дистанцират. Виждаме в намеренията на другия ограничение за професионалното си развитие или просто се страхуваме да си нарушим стереотипа, в който сме свикнали да живеем.
Не, просто не вярваме в доброто, защото „след всяко добро идва зло“ или „много хубаво не е на хубаво“. Затова когато се срещнем с някого, който ни обича, е по-добре да се дистанцираме. Ех, човек не умира от любов, само страда, а след известно време намира друг, с когото да сподели чувството си на самота или просто предпочита да остане сам, защото не е готов да приеме твърде много обич. А този, който е готов да споделя, да търси, той продължава напред. Едно пътешествие, в което рано или късно намира подслон за несподелената си любов.