След изневярата на съпруга ми загубих себе си, самочувствието си. Как да спра да се сравнявам с любовницата, как да си върна сексуалния живот и да се почувствам желана?

Катя ПЕНЕВА, любовен терапевт: Често изневярата е другият полюс на удоволствието на презадоволения мъж

Любовта е онази наша потребност да се отдаваме и в същото време да получаваме. Това е една всеотдайност, чрез която по несъзнателен начин се опитваме да спечелим доверието и вниманието на другия, без това да предизвиква съмнения, че очакваме нещо в замяна. Ние желаем взаимност и полагаме усилия това да се превърне в двустранен процес на взаимен обмен. Много хора дотолкова са увлечени в желанието си за свързаност, че забравят за собствените си потребности. В присъствието на партньора си създават едно общо капсулирано пространство, в което всичко, от което се нуждаят, е личността на другия.
„Ти си моето всичко“ и сцените на съвместния живот протичат на фона на една и съща реалност. Той и нищо друго останало няма значение. Приятели, социален живот, интереси, професионално развитие. Вратата на всички възможности се затваря преднамерено, за да направим любимия си наша собственост и така забравяме да мислим за себе си. С времето, лека-полека се обезличаваме, губим от собствения си блясък, а близостта с другия превръщаме в задължение. Не просто давам, но и желая да получа. И така съвместният живот се превръща в каторжно доживотно съжителстване до момента, в който другият не реши да си даде почивка в любовно отклонение.
В нашата българска действителност най-често съпругът е изневеряващият, а законната съпруга – потърпевшата. На дневен ред не са приоритетите и задълженията в семейството. Мислите на законния са в нечие чуждо женско присъствие. Когато то е идентифицирано, реалността се превръща в болка, а изневярата на съпруга бива приета като личен провал. Дотолкова сме прилепнали към другия, че сме излезли от собствената си реалност. „Щом не съм валидна за любимия си мъж, аз самата нямам стойност“. Така отдавна съзнателно жертваната и пренебрегвана от нас самите идентичност бива тотално срината и обезстойностена. „Нашето всичко“ ни е превърнало в „моето нищо“. Личната драма набира скорост, когато личността на другата жена е разкрита и в нейно лице виждаме не само съперница, но и човек, който е успял да просперира, независимо от трудностите в живота си. И проблемът не е в това, че тя бива припозната като заплаха, която ще наруши вакуума на семейното съдържание и неговото качество, а защото тя е човекът, който алармира за собствената ни неспособност да живеем пълноценно извън рамките на семейния формат. Или както сподели скоро мой приятел, „нямало нищо по-страшно от следсемейната самота и безпътица, тя се равнявала на смърт“.
Всички останали страхове са напълно основателни и добре насадени в съзнанието на човек, който добре е захранвал собствените си дефицити през ограниченията, които сам си е наложил в брака. Но макар и това да е така, е редно да ви успокоя и споделя, че българският мъж е консервативен. Макар и полигамен, нашенецът не желае да си разваля спокойствието заради прелестите на апетитна блондинка. Често изневярата е другият полюс на удоволствието на презадоволения, разглезен български мъж. „Една го в уста целуне и раните превърже“, а друга „деца му роди и гозба приготви“. Така в хармонията между двата противоположни полюса на любовницата и съпругата мъжът преживява своето върховно удоволствие и наслада и постига баланс. Никоя от двете избраници не му е излишна. Той е палав и енергичен – ловец и в същото време отговорен и достоен – съпруг. Преживяванията и тревогите и на двете му жени са излишни, тъй като той няма намерение да се разделя с комфорта на емоционалното си и на семейно си благоденствие. И тъй като в този живот няма нищо вечно, често се случва любовта от вън да се прелее навътре в семейното тихо и кротко езеро. Така от една страна се намалява процесът на заблатяване, а от друга се влива нова вода, носеща изкристализиралия цвят на новата семейна реалност.