ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕМ - беседи за любовта и другите неща от живота
- 11 Апр 2019
- kompasbg
Уважаеми читатели!
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Истинският мъж. Що е това?
Катя ПЕНЕВА, любовен психотерапевт: „Мяукащи домашни любимци“, които се страхуват да се гмурнат с главата надолу, за да изследват дъното на житейската бездна
Понякога с ужас си мисля, какво е да си мъж в съвремието ни? Какъв е животът му в очите на любимата жена и на обществото, което постоянно го гледа под лупа? Ние, жените, сякаш се сещаме за тях, само когато се почувстваме недостатъчни или когато трудът им трябва да бъде пълноценно експлоатиран. И сякаш все повече мъже избират да потънат в самотата си, да се дистанцират от обществото или да надянат халката на брака, която, впита до костта на пръста им, ежеминутно им напомня за принадлежността към семейната общност. Все повече мъже се чувстват изтерзани, уморени от неспиращите изисквания към тях. Те не искат да мислят нито за бизнеса си, нито за съпругите си, още по-малко за глобалната отговорност, която трябва да понесат на гърба си. Всеки преживян провал им носи усещане за малоценност.
„Моят бухал“, „пълен мухльо“, „абе смотаняк“ са етикетите, които често слагаме, отпивайки поредната глътка кафе с приятелки. Свикнали сме постоянно да протягаме не ръка за подкрепа, а шепи към тях. Искаме да ни дадат любов, да ни донесат щастие, скъпа почивка, лична кола, секса можем да си го спестим, за да не ги преуморяваме. Ние не искаме просто мъж, желаем пухкав персиец, който да мърка послушно, когато го погалим. Искаме мил и чувствителен мъж, който да ни служи предано. Желаем „деликатния мъж“ с нежно отношение към живота. И все повече силни жени избират по-слаби мъже, които не умеят да им се противопоставят, за да могат по-лесно да ги моделират. Това прилича на чудесно споразумение за постигане на баланс между твърдия женски пол и учтивия мъжки, което заличава видимото силово неравновесие. В такива връзки сякаш мъжете са по-емпатичната част, те много добре разбират какво чувстват жените и могат да се погрижат за своята половинка, но все по-малко могат да кажат какво желаят те, защото им липсва решителност. Две коли, деца, съпруга, жилище, кредити, професионална кариера. Все по-трудно ще става на съвременния герой да пусне Дивия човек от клетката. Дори и да иска да го направи, той отдавна не помни къде е ключът, и то не защото е забравил, а защото никога не е знаел къде се намира. Настана времето, в което с умиление да разказваме на дъщерите си приказката за Железния Ханс. В нея дивият мъж не се противопоставя на ценностите на обществото, но е твърде различен и самобитен, за да може да ги приеме и да заживее по неговите норми.
Култивираме си послушни момчета, адвокати, бизнесмени, праволинейни доценти и професори. Мяукащи домашни любимци, които се страхуват да се гмурнат с главата надолу, за да изследват дъното на житейската бездна. Послушният мъж е станал по-задълбочен, по-внимателен и по-недоверчив към живота, предпазлив и самотен. Човек, които не иска да наранява никого, нито да бъде нараняван. Мъже, които се страхуват да приемат първичната любов на живота и да бъдат обичани. Такива, които отказват да водят войни, за да отстояват себе си. Мачовци с набраздени от болката лица, които след достатъчно житейски несгоди са изгубили вярата в себе си. Скрити зад екрана на компютъра си, те ви прегръщат дистанционно и ви изпращат целувка с глупав емотикон. Мъже, които предпочитат да ви обичат виртуално и използват стикери вместо думи, за да прикрият истинските си чувства и емоции.
Мъжете винаги са били ценени заради тяхната инициативност. Заради смелостта им да търсят нови предизвикателства, поради уменията им да преследват докрай копнежите си и да строят ферми върху гола скалиста местност. Днес сякаш си разменихме ролите и все повече предпочитаме деликатния мъж вместо железния любовник.
Харесваме наивни мъже, които можем да навикаме, а те да не се съпротивляват на това. Обожаваме ги, когато приемат недоволството ни с благодарност. Любезни са, когато подават не само другата си буза, но и бързо разкопчават ризата си, за да насочим стрелите си в точното място на душите им. В библейския смисъл това е израз на сила и нашите мъже се гордеят с това. Разбира се, няма нищо по-велико от това да бъдеш нападнат от някого, когото обичаш. Ами да, това е героично. Наивният мъж е щастлив от това, че може да поеме болката на жената, умее да й осигури закрила като ѝ плати семейните режийни. Той може да направи ремонт на семейното жилище или да заведе детето до училище, а защо и да не си поиграят по детски на „Не се сърди, човече“? Но ако няма настроение за това, отговорният ще се скрие зад сюжета на „семейна“ История БГ или ще напише поредната си статия в прослава на мъжкото достойнство.
Смелият мъж днес не е любимият ви с домашни чехли. Той често се разминава с образа на белобрадия ви баща. Може би е вашият дядо? Май забравихме какво означава това, загубихме се в бездната на взаимното си безразличие. Но търсейки любимия, ще намираме все повече и себе си, загубени между красивите приказки и реалността.
В рубриката „Изкуството да живеем“ ще можете да намерите отговори на вълнуващи ви въпроси за живота и отношенията в семейството и извън него, за точките и многоточията в тези отношения, за посоките и начините да намерим себе си.
Във всеки брой на вестника психологът и любовен психотерапевт Катя Пенева ще публикува свои тематични статии и ще отговаря на ваши въпроси. Ако даден материал ви хареса или ви е бил полезен, можете да го споделяте със своите приятели в социалните мрежи. Свои въпроси можете да задавате на Катя Пенева и на нейния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани на страниците на вестник „Компас“.
Въпросът днес: Истинският мъж. Що е това?
Катя ПЕНЕВА, любовен психотерапевт: „Мяукащи домашни любимци“, които се страхуват да се гмурнат с главата надолу, за да изследват дъното на житейската бездна
Понякога с ужас си мисля, какво е да си мъж в съвремието ни? Какъв е животът му в очите на любимата жена и на обществото, което постоянно го гледа под лупа? Ние, жените, сякаш се сещаме за тях, само когато се почувстваме недостатъчни или когато трудът им трябва да бъде пълноценно експлоатиран. И сякаш все повече мъже избират да потънат в самотата си, да се дистанцират от обществото или да надянат халката на брака, която, впита до костта на пръста им, ежеминутно им напомня за принадлежността към семейната общност. Все повече мъже се чувстват изтерзани, уморени от неспиращите изисквания към тях. Те не искат да мислят нито за бизнеса си, нито за съпругите си, още по-малко за глобалната отговорност, която трябва да понесат на гърба си. Всеки преживян провал им носи усещане за малоценност.
„Моят бухал“, „пълен мухльо“, „абе смотаняк“ са етикетите, които често слагаме, отпивайки поредната глътка кафе с приятелки. Свикнали сме постоянно да протягаме не ръка за подкрепа, а шепи към тях. Искаме да ни дадат любов, да ни донесат щастие, скъпа почивка, лична кола, секса можем да си го спестим, за да не ги преуморяваме. Ние не искаме просто мъж, желаем пухкав персиец, който да мърка послушно, когато го погалим. Искаме мил и чувствителен мъж, който да ни служи предано. Желаем „деликатния мъж“ с нежно отношение към живота. И все повече силни жени избират по-слаби мъже, които не умеят да им се противопоставят, за да могат по-лесно да ги моделират. Това прилича на чудесно споразумение за постигане на баланс между твърдия женски пол и учтивия мъжки, което заличава видимото силово неравновесие. В такива връзки сякаш мъжете са по-емпатичната част, те много добре разбират какво чувстват жените и могат да се погрижат за своята половинка, но все по-малко могат да кажат какво желаят те, защото им липсва решителност. Две коли, деца, съпруга, жилище, кредити, професионална кариера. Все по-трудно ще става на съвременния герой да пусне Дивия човек от клетката. Дори и да иска да го направи, той отдавна не помни къде е ключът, и то не защото е забравил, а защото никога не е знаел къде се намира. Настана времето, в което с умиление да разказваме на дъщерите си приказката за Железния Ханс. В нея дивият мъж не се противопоставя на ценностите на обществото, но е твърде различен и самобитен, за да може да ги приеме и да заживее по неговите норми.
Култивираме си послушни момчета, адвокати, бизнесмени, праволинейни доценти и професори. Мяукащи домашни любимци, които се страхуват да се гмурнат с главата надолу, за да изследват дъното на житейската бездна. Послушният мъж е станал по-задълбочен, по-внимателен и по-недоверчив към живота, предпазлив и самотен. Човек, които не иска да наранява никого, нито да бъде нараняван. Мъже, които се страхуват да приемат първичната любов на живота и да бъдат обичани. Такива, които отказват да водят войни, за да отстояват себе си. Мачовци с набраздени от болката лица, които след достатъчно житейски несгоди са изгубили вярата в себе си. Скрити зад екрана на компютъра си, те ви прегръщат дистанционно и ви изпращат целувка с глупав емотикон. Мъже, които предпочитат да ви обичат виртуално и използват стикери вместо думи, за да прикрият истинските си чувства и емоции.
Мъжете винаги са били ценени заради тяхната инициативност. Заради смелостта им да търсят нови предизвикателства, поради уменията им да преследват докрай копнежите си и да строят ферми върху гола скалиста местност. Днес сякаш си разменихме ролите и все повече предпочитаме деликатния мъж вместо железния любовник.
Харесваме наивни мъже, които можем да навикаме, а те да не се съпротивляват на това. Обожаваме ги, когато приемат недоволството ни с благодарност. Любезни са, когато подават не само другата си буза, но и бързо разкопчават ризата си, за да насочим стрелите си в точното място на душите им. В библейския смисъл това е израз на сила и нашите мъже се гордеят с това. Разбира се, няма нищо по-велико от това да бъдеш нападнат от някого, когото обичаш. Ами да, това е героично. Наивният мъж е щастлив от това, че може да поеме болката на жената, умее да й осигури закрила като ѝ плати семейните режийни. Той може да направи ремонт на семейното жилище или да заведе детето до училище, а защо и да не си поиграят по детски на „Не се сърди, човече“? Но ако няма настроение за това, отговорният ще се скрие зад сюжета на „семейна“ История БГ или ще напише поредната си статия в прослава на мъжкото достойнство.
Смелият мъж днес не е любимият ви с домашни чехли. Той често се разминава с образа на белобрадия ви баща. Може би е вашият дядо? Май забравихме какво означава това, загубихме се в бездната на взаимното си безразличие. Но търсейки любимия, ще намираме все повече и себе си, загубени между красивите приказки и реалността.
