Предполагаше се, че изборите тази година на нов генерален секретар на ООН трябваше да бъдат безпрецедентно упражнение по прозрачност. Кандидатите трябва да бъдат публично обявени от своите правителства и да бъдат подложени на въпроси от членовете на ООН. Те дори проведоха телевизионен дебат. През изминалия месец Съветът за сигурност на ООН проведе серия от неформални гласувания, за да се види дали се очертава консенсусен кандидат, който да замени Бан Ки Мун, бивш южнокорейски външен министър, чийто втори петгодишен мандат приключва на 31 декември. Ясен победител във всяко от четирите гласувания до този момент е Антониу Гутериш, бившият премиер на Португалия, който беше до миналата година върховен комисар на ООН за бежанците. Силен и ясно изразяващ се дипломат, Гутериш има както опит както в политиката, така и в ООН, който може да го направи идеален кандидат за поста на генералния секретар. Въпреки това той не се вписва в нито един от двата неформални критерия, които бяха определени за изборите тази година - ООН да има своята първа жена лидер и че е ред на Източна Европа да заеме позицията. В допълнение дипломати от ООН предполагат, че Русия не може да не я е грижа да види бившия шеф на страна от НАТО да спечели работата. Въпреки че САЩ не са подкрепили нито един кандидат, администрацията на Обама изрази подкрепата си ООН да има за лидер жена. Това обаче не подпомогна нито един от ранните фаворити. По-рано тази седмица Кристина Фигерас от Коста Рика, която е служителят на ООН, който водеше преговорите по изменението на климата миналата година, се отказа от конкурса поради недоброто си представяне в предварителното гласуване. Две други кандидатки, считани за податливи на влияние от САЩ, Судана Малкора, външният министър на Аржентина, и Хелън Кларк, бивш премиер на Нова Зеландия, завършиха съответно шеста и седма при последното гласуване. В същото време задкулисното договаряне за поста създаде руско-германската дипломатическа суматоха, включваща кандидата от България. Бойко Борисов, българският министър-председател, се бил подготвил да промени подкрепата от обявения кандидат на страната, Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, за Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия, която е подкрепена и от Берлин според хората, участващи в процеса. Въпреки това по-рано тази седмица България се отдръпна от подкрепа за Георгиева. Георгиева е член на същата паневропейска политическа група, дясноцентристката Европейска народна партия, както е и Християнсоциалният съюз (ХСС) на германския канцлер Ангела Меркел. Но Борисов посочи, че България ще продължи да подкрепя Бокова поне до следващото гласуване, което се очаква на 26 септември. Неговият ход идва, след като руското външно министерство отхвърли като "неприемливи" опитите на Меркел да повлияят на България за поста. Според дипломати и съобщения в медиите германският канцлер безуспешно лобирала пред руския президент Владимир Путин да подкрепи Георгиева на срещата на върха миналата седмица на Г-20 в Ханчжоу. Външното министерство на Германия твърдо отрича тези съобщения. Вук Йеремич, сръбският министър на външните работи, който излезе на трето място в последното гласуване, също може потенциално да се превърне в сериозен кандидат, твърдят дипломати. Предвид сложните политически маневри, дипломати от ООН твърдят, че един подценяван кандидат може да е Мирослав Лайчак, външен министър на Словакия, който е на второ място в последното гласуване. Въпреки това Вашингтон ще бъде нащрек за всяко предположение, че подкрепата на Москва за Лайчак зависи от подкрепата на Словакия за облекчаване на санкциите на ЕС по отношение на Русия. Източник: https://www.ft.com/content/2621f290-7a96-11e6-b837-eb4b4333ee43 http://www.glasove.com