Как да хакнеш избори за 7 минути
- 01 Сеп 2016
- kompasbg
Професор успя да хакне машина за гласуване само за 7 минути, разказва изданието „Политико“. Андрю Епъл от Университета в Принстън не ползвал сложни програмистки кодове, а просто си купил едно от най-старите и лесни за манипулиране устройства за гласуване в САЩ – машината Sequoia AVC Advantage (Секвоя АВС Адвантидж).
Само за 82 долара Епъл успял да се сдобие с 250-килограмовия звяр през интернет. С помощта на свой студент професорът заменя чипа на машината със свой чип. Така за около 7 минути всички данни за начина на гласуване на избирателите стават достъпни за Андрю Епъл и за всеки, който притежава такъв чип и елементарни познания по електроника.
Професорът служи на страната си като професионален хакер – на всички избори атакува машините за гласуване заедно със свои колеги и доказва колко уязвими са те и как тайната на вота всъщност се разбулва за секунди. Разбива паролите за достъп до данните, програмира машините така, че да блокират, заразява ги с различни вируси. От години Епъл алармира, че е въпрос само на време и експертиза недоброжелатели да хакнат машините по време на гласуване и да решат по свой вкус изхода от вота.
Стана ясно, че руски хакери са влезли в базата данни на Демократическия национален комитет на САЩ преди няколко седмици. Това отново провокира Епъл и други професори като него да попитат американците: Ако ние или наши студенти можем да разбием тайната на електронния вот, представете си какво могат да сторят разузнаванията на други държави? „Изводът е един- машините, които американците използват, за да гласуват, са с по-ниска степен на защита, отколкото айфоните им“, казва още Епъл.
Между 2002 и 2006 г., САЩ харчат около 250 млн. долара, за да купят тези апарати. Те се управляват с тъчскрийн, който често дава грешки и отказва да работи. По време на избори са регистрирани стотици случаи, при които дори не се включат, а последствията са километрични опашки и чакане с часове.
САЩ никога не е имала еквивалент на Централна избирателна комисия, която да следи за нарушение в изборния ден. Вместо това, всеки щат е отговорен за провеждането на изборите на местна почва. Да не забравяме, че различните щати имат различни юрисдикции, което прави процеса още по-децентрализиран, следователно – по-трудно контролируем.
България също върви по стъпките на Щатите – по време на местните избори през октомври 2015 г. в София беше въведено експериментално електронно гласуване, а на президентските избори на 6 ноември тази година ЦИК е определила 500 секции за машинно гласуване из цялата страна. На референдума от 25 октомври 2015 г. 1 883 411 души гласуваха с „да“ за въвеждане на електронния вот, а през януари тази година депутатите подкрепиха идеята.
Дебатите за сигурността на машинното гласуване обаче не секват, а до момента на въвеждането му трябва да се избере такава технология, която да позволява максимална защита от хакерски атаки. Трябва обаче всички, които процесът засяга, да помнят, че един професор може да разбие всяка машина за 7 минути, а ЦИК по всяка вероятност не би била способна да го спре.
Източник: kmeta.bg
Само за 82 долара Епъл успял да се сдобие с 250-килограмовия звяр през интернет. С помощта на свой студент професорът заменя чипа на машината със свой чип. Така за около 7 минути всички данни за начина на гласуване на избирателите стават достъпни за Андрю Епъл и за всеки, който притежава такъв чип и елементарни познания по електроника.
Професорът служи на страната си като професионален хакер – на всички избори атакува машините за гласуване заедно със свои колеги и доказва колко уязвими са те и как тайната на вота всъщност се разбулва за секунди. Разбива паролите за достъп до данните, програмира машините така, че да блокират, заразява ги с различни вируси. От години Епъл алармира, че е въпрос само на време и експертиза недоброжелатели да хакнат машините по време на гласуване и да решат по свой вкус изхода от вота.
Стана ясно, че руски хакери са влезли в базата данни на Демократическия национален комитет на САЩ преди няколко седмици. Това отново провокира Епъл и други професори като него да попитат американците: Ако ние или наши студенти можем да разбием тайната на електронния вот, представете си какво могат да сторят разузнаванията на други държави? „Изводът е един- машините, които американците използват, за да гласуват, са с по-ниска степен на защита, отколкото айфоните им“, казва още Епъл.
Между 2002 и 2006 г., САЩ харчат около 250 млн. долара, за да купят тези апарати. Те се управляват с тъчскрийн, който често дава грешки и отказва да работи. По време на избори са регистрирани стотици случаи, при които дори не се включат, а последствията са километрични опашки и чакане с часове.
САЩ никога не е имала еквивалент на Централна избирателна комисия, която да следи за нарушение в изборния ден. Вместо това, всеки щат е отговорен за провеждането на изборите на местна почва. Да не забравяме, че различните щати имат различни юрисдикции, което прави процеса още по-децентрализиран, следователно – по-трудно контролируем.
България също върви по стъпките на Щатите – по време на местните избори през октомври 2015 г. в София беше въведено експериментално електронно гласуване, а на президентските избори на 6 ноември тази година ЦИК е определила 500 секции за машинно гласуване из цялата страна. На референдума от 25 октомври 2015 г. 1 883 411 души гласуваха с „да“ за въвеждане на електронния вот, а през януари тази година депутатите подкрепиха идеята.
Дебатите за сигурността на машинното гласуване обаче не секват, а до момента на въвеждането му трябва да се избере такава технология, която да позволява максимална защита от хакерски атаки. Трябва обаче всички, които процесът засяга, да помнят, че един професор може да разбие всяка машина за 7 минути, а ЦИК по всяка вероятност не би била способна да го спре.
Източник: kmeta.bg
