През 2017 г. богатите станаха още по-богати, а бедните обедняха със заплашителна скорост. Днес състоянието на четирима души се равнява на състоянието на половината човечество. Обикновено подобни тенденции водят до революции и световни войни, още повече, че капитализмът явно се връща към „дивашкото“ си състояние – с „манифактури“, корупция и безогледна експлоатация. В публикувания наскоро нов списък на агенция „Блумбърг“ с 500-те най-богати хора в света се съдържат шокиращи разкрития – за 2017 г. водещите олигарси са увеличили състоянието си с над един трилион долара. Така богаствата им са нараснали с близо една чевърт. Финансовите анализатори обясняват това с „бичия“ (възходящ) тренд на пазара. За обикновените хора обаче това означава, че разривът между тях и „господарите на света“ е достигнал почти апокалиптични мащаби. Според изчисленията на международната организация Oxfam, която се бори с бедността от 1942 г. насам, около 3,5 милиарда пълнолетни в света притежават активи под 10 хиляди долара. Днес четиримата най-богати души на планетата притежават толкова, колкото тези 3,5 милиарда души, взети заедно – или приблизително колкото половината човечество. Положение, което Oxfam определя като „кошмарна гротеска“. Националните правителства напразно се опитват да откопчат повече данъци от олигарсите. Журналистите призовават за бойкот на най-компрометираните фирми и за разследване на бизнеса на най-опасните капиталистически хищници. Но въпреки това те продължават да богатеят, без дори да забелязват тези безпомощни набези срещу статуса им на световни господари. И докато конспиролозите говорят за „световно правителство“ на богатите, което един ден ще установи господство над цялата планета, милиардерите още днес спокойно пренебрегват националните закони, налагащи им ограничения, открито пласират на високи постове своите назначенци и се опитват да определят политическия курс на най-влиятелните държави. Христоматиен пример за подобна безнаказаност е старата вражда между настоящия президент на САЩ и собственика на интернет-гиганта „Амазон“. Още преди изборите Доналд Тръмп обвинаваше Джефри Безос, че корпорацията му разорява американските магазини, лишава американците от работа и на всичкото отгоре не плаща данъци. В отговор Безос закупи един от най-влиятелните вестници в САЩ „Вашингтон пост“ и поведе истинска пропагандна война срещу Тръмп, като междувременно щедро спонсорира кампанията на Хилари Клинтън. Напук на прогнозите Тръмп взе, че спечели изборите. Но и като президент не успя да накриви капата на Безос. „Амазон“, както и досега, продължава да е регистрирана в Дъблин, където плаща чисто символични данъци. По данни на Еврокомисията при годишна печалба от 19,9 млрд. долара , Безос е платил на ЕС около 15 млн. долара, тоест по-малко от 0,1%. Днес този човек оглавява списъка на най-богатите хора в света. Състоянието му възлиза на 100 милиарда долара, като 34 милиарда от тях са заработени само през последната година. Дори според най-консервативните прогнози, след 25 години Безос ще е първият трилионер на планетата. При това корпорацията му не само че не дърпа напред американската икономика, а напротив – разорява дребните търговци. Десетки водещи фирми в търговията на дребно вече банкрутираха или са на ръба на банкрута. Известни магазини като Macy's и Payless, закриват стотици филиали из цялата страна. По най-скромни оценки за последните пет години в американската търговия са закрити 250 хиляди работни места. На Тръмп не му остава друго, освен да се жалва в Туитър: „Амазон нанася голяма вреда на добросъвестните търговци, които плащат данъци. От това страдат села, градове, цели щати в САЩ, където се закриват много работни места“. Намаляването на данъка върху корпоративната печалба, за което настояваше президентът на САЩ, е „морковът“ за собствениците на транснационални компании, регистрирани в ирландската офшорна зона (най-вече петорката на лидерите в IT-сектора – "Майкрософт", "Фейсбук", "Гугъл", "Ейпъл" и "Амазон"). Но проблемът е, че Тръмп не разполага с „тояга“, така че индустриалните гиганти най-вероятно ще предпочетат да останат в Дъблин. Още преди да встъпи в длъжност, сегашният американски президент се срещна със собствениците на интернет-гиганти и ги помоли да предложат решение на проблема с американската заетост. Тогава Безос обеща да създаде сто хиляди работни места в САЩ. Засега не е изпълнил обещанието си, но дори и да го изпълни, работниците му не са за завиждане. Масмедиите създават фалшива представа за интернет-индустрията като за оазис на новите технологии и на развития хуманизъм. На практика обаче този мащабен бизнес с многомилиардни печалби се крепи на ниски заплати и грубо нарушаване на основните права на работниците. Британски журналисти успяха на няколо пъти да проникнат в опаковъчните центрове на „Амазон“ и публикуваха ужасяващи репортажи за тамошните условия на труд. За един час работникът трябва да опакова между 120 и 200 пратки. Бесният темп на работа принуждава работниците да обядват накрак в цеха и да ходят на бегом в тоалетната. Всяко нарушение или неизпълнение на нормата се наказва с глоба. При две глоби следва уволнение. От страх да не загубят работата си хората отказват да ползват болнични, редовно заспиват или припадат на работното си място, та често се налага да ги откарват с линейка. Притежателят на състояние от 100 милиарда долара плаща на служителите си във Великобритания минималната работна заплата – около 8 фунта на час. В Русия това може и да са добри пари, но в Англия с подобна заплата човек не може да си плати дори наема. Затова много работници живеят в палатки или спят направо на улицата в близост до опаковъчния център. Защото закъснеят ли, ще бъдат уволнени. От страх да не загубят работата си служителите на "Амазон" отказват да ползват болнични, редовно заспиват или припадат на работното си място и често се налага да ги откарват с линейка. Снимка: "Дейли мирър" Най-богатият човек в Европа – испанецът Амансио Ортега с лично състояние от 77 млрд. долара, изнесе цялото си производството на маркови дрехи в югоизточна Азия, където текстилните фабрики представляват класически манифактури. А условията на труд в тях са толкова чудовищни, че нерядко попадат в световните новини. През 2013 г., например, при рухване на текстилна фабрика близо до Дака, загинаха над хиляда бангладешки работници. Поради силния обществен натиск фирмите, чиито дрехи се шиеха там (освен Zara и Pull@Bear на Ортега, в списъка фигурираха десетки други модни марки) сключиха нещо като договор с работниците, ангажирайки се да следят за безопасните условия на труд. Но още през 2015 г. договорът бе прекратен. Работниците обявиха стачка с искане да им бъдат увеличени заплатите от 68 долара. Лидерите на стачниците бяха пратени в затвора, останалите бяха изгонени от работа. Представители на работниците поканиха собствениците на модни марки на преговори в Бангладеш. Ортега пренебрегна поканата, а договорът постепенно се превърна в чиста фикция. Друг член на клуба на свръхбогатите – французинът Бернар Арно, отвори манифактурни цехове направо в Европа, за да пести от транспорта на луксозните дрехи и предмети. Журналисти разкриха, че произвежданите от него чанти и обувки се шият ръчно в тайни заводи в румънската провинция, въпреки надписите на етикетите Louis Vuitton и „Произведено в Италия“. Месечната заплата на работещите в тези фабрики е 133 евро. В същото време най-евтиният чифт обувки с марката Louis Vuitton струва 800 евро. Машинациите на Арно с евтина работна ръка са известни отдавна. Обществеността и пресата неведнъж са призовавали за разследване на бизнеса му. Но собственикът на десетки модни брендове е неуязвим. Единственото, което успя да направи недолюбващия го Никола Саркози в битността си на президент, бе демонстративният отказ да се ръкува с милиардера. От което Арно не обедня. Днес състоянието му се изчислява на 60 милиарда долара. Френският милиардер Бернар Арно, собственик на Moet Hennessy Louis Vuitton (LVMH) – световен лидер в производството и продажбата на луксозни стоки. Към всичко това трябва да добавим и фактът, че повечето световни медии са в ръцете на хора от блумбърговия „списък на 500-те“. Затова не е чудно, че медиите внушават на хората по целия свят какъв голям принос за напредъка и разцвета на икономиката имат най-богатите хора на планетата, като угоднически премълчават информациите за нарушаване на трудовите права, тоталното обнищяване на масите и превземането на политическата власт от олигарсите. Така вместо да ни въздигнат в царството на изкуствения интелект и прогресивния хуманизъм, господарите на съвременния бизнес върнаха света в епохата на дивия капитализъм. Историците са единодушни, че днешната ситуация много напомня за „бичия пазар“ от началото на XX век, когато състоянието си натрупват фамилиите Рокфелер, Карнеги и Вандербилт. По онова време стремителното разслоение на света на бедни и свръхбогати поражда една световна война, серия от революции и Великата депресия. До какво ще доведе днес, ще покаже новата 2018 година. Автор: Виктория Никифорова, Взгляд Източник: https://vz.ru/economy/2017/12/29/902036.html Превод: "Гласове"