Частните компании получиха възможност да се включат в усвояването на ресурсите на космоса, когато преди близо седмица, на 1 август, в Люксембург влезе в сила закон за промишлено усвояване на астероиди, информира руското издание на "Форбс", цитирано от БТА. Миниатюрната държава застана в първите редици на зараждащия се добив на полезни изкопаеми в космоса. Законът, който бе приет в страната, е вторият от този тип в света след закона за космическата конкурентоспособност на САЩ от 2015 година и първият в Европа. Промените, които се наблюдават в момента в космическия отрасъл обаче, могат да се отразят върху отношенията между държавите и частните структури, както и върху бъдещето на космическото право. Проблемът е, че все още е в сила Договорът за космоса, с официално име "Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела", подписан през 1967 г. от над сто държави. В документа е регламентирано мирното изследване и използване на космоса, но не се предвижда съществуването на бизнес интереси. Точно обратното - посочва се, че права на собственост в космоса може да има само върху обекти, произведени от човека. Основите на договора са положени в годините на Студената война, когато не икономическото съперничество, а търсенето на престиж, "меката сила" и най-вече съображенията за национална сигурност на САЩ и СССР са основните движещи сили в развитието на космическия сектор. Може ли обаче да се твърди, че текстът, написан преди 50 години, все още е актуален предвид развитието на технологиите и успехите на нетрадиционни играчи като компаниите СпейсЕкс (SpaceX), БлуОриджин (BlueOrigin) и други частни структури които иззеха инициативата от държавите? Бизнес елитите са обезпокоени, че в договора с половинвековна давност липсва понятие за частна космическа компания и следователно за законността на някои проекти, което може да попречи на развитието на бизнеса отвъд пределите на Земята. Потенциално най-големият бизнес в космическото пространство е промишленото усвояване на небесни тела. Астероидите, освен силно разпространените на Земята желязо и никел, могат да съдържат платина, злато, сребро и редкоземни метали. Например, ядрото на астероида UW158, който преди две години прелетя в непосредствена близост до планетата ни, съдържаше над 90 тона платина, като стойността на съдържанието на недрата му според някои оценки достига 5,4 трлн. долара. В началния етап, както е характерно за повечето глобални проекти на частни компании, интересите на бизнеса се сблъскват с политиката и възниква въпросът за законността и ограниченията, наложени от Договора за космоса, който забранява присвояване на каквито и да било космически обекти. Правото на собственост върху ресурсите, добити при дейност на такива обекти, остава неясно. Въпреки неопределения международен статут на космическите тела националните правителства започват да подкрепят новата индустрия - примери за това са законите на САЩ и Люксембург. Интересът към бизнес в космоса е обвързан с космическата политика. Например компанията на Илон Мъкс СпейсЕкс не само планира да достигне Марс, но и има договор с Пентагона за извеждане в орбита на военни спътници. По този начин укрепват контактите между частни компании и държавата, която след това подкрепя бизнесмените на международната арена. Има опасност държавите, заинтересовани от развитието на космическия отрасъл и закрепили със закони правото на компаниите си да добиват природни ресурси, да бъдат въвлечени в бъдещи конфликти, които при най-лошия сценарий биха могли да доведат до война на Земята. В момента например богатите на въглеводороди територии на Южнокитайско море са причина за остри спорове между Китай и съседите му. Отлична аналогия за добива на ресурси в космоса дават и претенциите спрямо Антарктика на Австралия, Аржентина и Чили. По същият начин добивът на полезни изкопаеми на метеорити може да предизвика протести от нови играчи в космическата политика като Бразилия, Иран или в по-малка степен Китай. http://dnes.dir.bg