От момента, в който се събуждаме и си мием зъбите сутрин, до момента, в който гледаме телевизия в края на деня, сме заобиколени от пластмаса. Толкова много, че е трудно да си представим човек да излезе от магазина без поне един предмет, който да е в пластмасова опаковка. Не винаги е било така. Всъщност днес има хора родени в среда без почти никакви пластмаси. Представете си да отидете на плажа без да намерите нито едно парченце пластмасов отпадък. Какво, в хода на историята, е предизвикало такава промяна? Има няколко версии за това какво е довело до нуждата от днешната пластмаса. Едната е, че през втората половина на 19 век компаниите, произвеждащи билярдни топки, осъзнали нуждата от заместител на слоновата кост. Дотогава хората консумирали поне един милион паунда (около 450 000 кг) от материала годишно и по вестниците съобщавали, че слоновете скоро ще изчезнат, ако това продължи. Така започнала надпреварата за изобретяване на нов материал. В течение на няколко десетилетия химици от Европа и САЩ търсили решения. След години на проби и грешки, те открили пластмасата, каквато я познаваме днес, и от началото на 20 век хората могли да си купят гребени за коса и дрехи с копчета, които не били направени от слонова кост. Дори с този научен напредък все още е нямало найлонови торбички, летящи из града, или пък риби, заплетени в пластмасови отпадъци. Така че какво е предизвикало експлозията от пластмаса в живота ни? Два важни фактора са тласнали производителите да произвеждат този материал. Единият е бил развитието на монтажни линии за масова продукция. Преди това на фабриките е била нужна много работна ръка за производството само на един продукт, за което пластмасата е спестявала много време. Вторият фактор е бил Втората световна война. Пластмасата е била използвана на много места, от цеви за базука до компоненти за летателни апарати, и между 1939 и 1945 г. продукцията на пластмаса нараснала почти четири пъти повече. В края на войната, за да задържат печалбата си, компаниите е трябвало да преминат от производство на военна техника към кукли Барби. Пластмасата била толкова евтина, че всеки можел да си я купи: пластмасови опаковки, мебели, играчки. И тогава материалът широко се разпространил. Но това, което преди било решение, сега е проблем. Защото пластмасата издържа толкова дълго, че всяко парче, направено някога, все още съществува, и ще продължи да съществува поне още 500 години. Ако Леонардо да Винчи беше пил вода от пластмасова бутилка, докато е рисувал Мона Лиза, тази бутилка все още нямаше да е напълно разложена. Всеки ден все повече пластмаса бива произведена, използвана и изхвърляна. В страните, където чашите за еднократна употреба са от пластмаса, например, може да отнеме няколко секунди една чаша да бъде закупена, използвана и изхвърлена в боклука. Пластмаса се използва до такава степен, че в Тихия океан съществува архипелаг от пластмасови отпадъци, с площ по-голяма от територията на Франция.  Материалът е станал толкова повсеместен, че птиците го използват да си строят гнезда. И не само количеството произведена пластмаса е проблем. Всичко свързано с нея е вредно за планетата, от въздействието на изкопаемите горива, които се извличат за направата ѝ, до вредните за здравето ефекти на токсините, които се отделят при горенето ѝ, до опустошителното ѝ действие върху морските обитатели. Има начин да помогнете. Да използвате по-малко пластмаса може да изглежда трудно, но е по-просто, отколкото си мислите. Можете да промените нещата по много начини с прости действия, като това да си носите собствена чанта при пазаруване, да избягвате пластмасови прибори и продукти, които съдържат микрочастици. Важното е да сте разумни относно какво консумирате и как това засяга не само вашия живот и този на другите, но и цялата планета и многото ѝ прекрасни видове, малки и големи. http://www.greenpeace.org