Обичайно, в края на годината си спомняме отминалите случки, купуваме календари и правим планове за идните месеци. Малко от нас обаче се замислят за имената на месеците, които ползваме всекидневно, но всъщност не знаем тяхното значение. Имената на месеците, които ползваме днес, идват от Григорианския календар и са с римски произход. Макар че в римския календар месеците са били 10 и са започвали с март, но около 600 г.пр.н.е. са добавени зимните месеци януари и февруари. Януари е кръстен на римския бог Янус, февруари е свързан с празника на пречистването februa, март е посветен на бога на войната Марс, април – на богиня Афродита, май – на богинята Мая, юни на Юнона, юли – на знаменития Юлий Цезар, август – на наследника му Октавиан Август, септември е просто „седми месец”, октомври – „осми месец”, ноември – „девети месец” и съответно декември – „десети”. По българските земи обаче невинаги са се ползвали римските имена на месеците. Във времето на Първото и Второто българско царство сред народа са били използвани най-вече славянските имена на месеците, които днес са забравени. Те имат своите значения, ясно свързани с природния цикъл. Така за старите българи зимният януари всъщност се е казвал „сечен”, студеният февруари е бил „люти”, март – „сухи”, април – „брезен”, пролетният май – „тревен”, юни бил „изок”, юли – „червен”, август – „зарев”, септември – „руен”, октомври пък съвсем логично бил наречен „листопад”, ноември бил „груден”, а декември – „просинец”. Всъщност, тези имена са колкото архаични, толкова и актуални. Традицията на славянските имена на месеците е запазена в доста европейски държави – Беларус, Хърватия, Чехия и Полша, например. Отгоре на всичко, месечните наименования са почти идентични. Сравнете например старите български с настоящите украински – там още казват „січень”, „лютий”, „березень”, „квітень”, „травень”, „червень”, „липень”, „серпень”, „вересень”, „жовтень”, „листопад” и „грудень”. Vesti.bg Снимка: Венелина Стоянова