По тихите улички на Москва – с дъх на история и детство
- 26 Май 2017
- kompasbg
Днес московчанинът Борис Хейфец ни води на разходка из едно от най-тихите кътчета на руската столица, напоени с история и детски спомени. Ето неговия разказ:
Роза МАКСИМОВА
„Всеки московчанин си има „своята“ Москва. Скъпо на сърцето кътче от огромния град, обвит със спомени от детството му. Почти недокоснато от съвременните строителни „шедьоври“. „Моята“ Москва започва от станцията на метрото „Китай-град“.
Илински врата /до втората половина на ХVII век Троицки/ — входна порта, унищожено архитектурно съоръжение в комплекса „Китай-градска стена“ в Москва между съвременните улица Илинка, Лубянска улица, Новия и Стария площад. Построени през 1535-1538 г., надстроени с шатри през 1680 г. и разрушени през 1934 г. Портите дават името на площада „Илински врата“, който е построен на тяхното място през 1934 г.
Паметникът на героите от Плевен (архитект и скулптор Владимир Иосифович Шервуд, инженер-полковник А. И. Ляшкин) — паметник на руските гренадири, загинали в боя за Плевен в Руско-турската война 1877—1878, е построен в Илинския парк на площад „Илински врата“. За Плевен са се водили най-ожесточените сражения, които са повлияли на целия ход на руско-турската кампания. Параклисът е построен по инициатива на Московското археологическо общество и офицерите и войниците от Гренадирския корпус в Москва, като са събрали около 50 хил. рубли.
От другата страна на парка на 24 май 1992 г. е поставен паметник на Кирил и Методий. Навярно това е „най-българското“ място в Москва.
Няколко крачки встрани и вече сме на улица Маросейка.
Маросейка е част от древната Покровска улица. Тя е получила името си през XVII век от Малоросийския двор (съкратено от Малороссейка — Маросейка), който се намирал на ъгъла на Маросейка и Голяма Златоустинска улица, на мястото на сегашните домове с номера 9 и 11. В двора отсядали пристигащите от Малорусия търговци, дипломати, духовни деятели и др. През XVII век Маросейка стигала до Покровските врата. На 6 януари 1954 година по случай 300 години от съединяването на Украйна с Русия, Маросейка е преименувана на улица „Богдан Хмелницки“. През 1990 година е възстановено историческото название на улицата. Тук се намира и сградата на бившия ЦК на ВЛКСМ, зад която има красива църква.
Има интересна история, свързана с името на храма. Храм „Николай Чудотворец“ През 1925 г. Сигизмунд Кржижановский описва еволюцията в наименованието на храма: „На Маросейка и сега има сгушена между високите сгради малка църквичка на името на Николай Чудотворец. Църквата е построена много отдавна, когато вместо тухли около нея са расли кленове – тогава тя се наричала Никола в Клённиках „Никола сред кленовете“, но през 1504 кленовете били отсечени и в съседство започнали да строят оръжейни работилници за ножове. Тогава започнали да наричат църквата Никола в Клинниках „Никола сред камите“, а след това, когато на мястото на разрушените оръжейници построили заведение за палачинки, храмът се наричал вече Никола в Блинниках „Никола сред катмите“. Така църквата си носи името 5 века, /на руски - (кленники — клинники — блинники /, променяйки само по една буква, без да се променя ритъмът и благозвучието. Вървим нататък по Маросейка. Вдясно стръмно надолу се спуска Голяма Спасоглинищенска улица. Названието от XVIII век идва от Спасо-Преображенската църква в Глинище. Местността Глинище в Москва е известна от XIV век; глинище е място, където се добива глина. През XVII век уличката се наричала Горшечная /Грънчарска/, тъй като явно там не само добивали глина, но правели и глинени съдове. Тук се намира и Московската хорална синагога – най-старата синагога в Москва. Построена е през 1887-1891 г.
Още 300 метра и виждаме неголямата, но много красива Космодамианска църква.
Църквата на безсребреници Косма и Дамиан Асийски на Маросейка. Дървената църква на това място се споменава като изгоряла още през 1547 и 1629 години. Сегашното здание е построено по проект на М. Ф. Казаков през 1791—1793 г.
Оттук започва Старосадска улица Носи името си от 1922 г. – от XV век тук е районът на Старые сады /Старите градини/. През 1423-1488 тук са се намирали великокняжеските градини. Леко извивайки се, улицата преминава към Иоано-Предтеченския манастир.
Тук в дом №4 от 1917 г. е живяла моята баба. Тук е роден баща ми. На ъгъла, в жълтата двуетажна сграда, има магазин. Тук е работила като касиерка моята баба. След нейната смърт, дядо ми, макар да се е преместил да живее в друг район, е идвал да пазарува точно в този магазин… Сградата е построена в средата на 19 век. Квартирата на втория етаж е обитавана от художника Торопов. След 1917 г. квартирата се превръща в голяма „комуналка“.
Още няколко крачки и в дворчето виждаме още една красива сграда. Катедралата „Св. св. Петър и Павел“ – най-старият лютерански събор в Москва.
Роза МАКСИМОВА
„Всеки московчанин си има „своята“ Москва. Скъпо на сърцето кътче от огромния град, обвит със спомени от детството му. Почти недокоснато от съвременните строителни „шедьоври“. „Моята“ Москва започва от станцията на метрото „Китай-град“.
Илински врата /до втората половина на ХVII век Троицки/ — входна порта, унищожено архитектурно съоръжение в комплекса „Китай-градска стена“ в Москва между съвременните улица Илинка, Лубянска улица, Новия и Стария площад. Построени през 1535-1538 г., надстроени с шатри през 1680 г. и разрушени през 1934 г. Портите дават името на площада „Илински врата“, който е построен на тяхното място през 1934 г.
Паметникът на героите от Плевен (архитект и скулптор Владимир Иосифович Шервуд, инженер-полковник А. И. Ляшкин) — паметник на руските гренадири, загинали в боя за Плевен в Руско-турската война 1877—1878, е построен в Илинския парк на площад „Илински врата“. За Плевен са се водили най-ожесточените сражения, които са повлияли на целия ход на руско-турската кампания. Параклисът е построен по инициатива на Московското археологическо общество и офицерите и войниците от Гренадирския корпус в Москва, като са събрали около 50 хил. рубли.
От другата страна на парка на 24 май 1992 г. е поставен паметник на Кирил и Методий. Навярно това е „най-българското“ място в Москва.
Няколко крачки встрани и вече сме на улица Маросейка.
Маросейка е част от древната Покровска улица. Тя е получила името си през XVII век от Малоросийския двор (съкратено от Малороссейка — Маросейка), който се намирал на ъгъла на Маросейка и Голяма Златоустинска улица, на мястото на сегашните домове с номера 9 и 11. В двора отсядали пристигащите от Малорусия търговци, дипломати, духовни деятели и др. През XVII век Маросейка стигала до Покровските врата. На 6 януари 1954 година по случай 300 години от съединяването на Украйна с Русия, Маросейка е преименувана на улица „Богдан Хмелницки“. През 1990 година е възстановено историческото название на улицата. Тук се намира и сградата на бившия ЦК на ВЛКСМ, зад която има красива църква.
Има интересна история, свързана с името на храма. Храм „Николай Чудотворец“ През 1925 г. Сигизмунд Кржижановский описва еволюцията в наименованието на храма: „На Маросейка и сега има сгушена между високите сгради малка църквичка на името на Николай Чудотворец. Църквата е построена много отдавна, когато вместо тухли около нея са расли кленове – тогава тя се наричала Никола в Клённиках „Никола сред кленовете“, но през 1504 кленовете били отсечени и в съседство започнали да строят оръжейни работилници за ножове. Тогава започнали да наричат църквата Никола в Клинниках „Никола сред камите“, а след това, когато на мястото на разрушените оръжейници построили заведение за палачинки, храмът се наричал вече Никола в Блинниках „Никола сред катмите“. Така църквата си носи името 5 века, /на руски - (кленники — клинники — блинники /, променяйки само по една буква, без да се променя ритъмът и благозвучието. Вървим нататък по Маросейка. Вдясно стръмно надолу се спуска Голяма Спасоглинищенска улица. Названието от XVIII век идва от Спасо-Преображенската църква в Глинище. Местността Глинище в Москва е известна от XIV век; глинище е място, където се добива глина. През XVII век уличката се наричала Горшечная /Грънчарска/, тъй като явно там не само добивали глина, но правели и глинени съдове. Тук се намира и Московската хорална синагога – най-старата синагога в Москва. Построена е през 1887-1891 г.
Още 300 метра и виждаме неголямата, но много красива Космодамианска църква.
Църквата на безсребреници Косма и Дамиан Асийски на Маросейка. Дървената църква на това място се споменава като изгоряла още през 1547 и 1629 години. Сегашното здание е построено по проект на М. Ф. Казаков през 1791—1793 г.
Оттук започва Старосадска улица Носи името си от 1922 г. – от XV век тук е районът на Старые сады /Старите градини/. През 1423-1488 тук са се намирали великокняжеските градини. Леко извивайки се, улицата преминава към Иоано-Предтеченския манастир.
Тук в дом №4 от 1917 г. е живяла моята баба. Тук е роден баща ми. На ъгъла, в жълтата двуетажна сграда, има магазин. Тук е работила като касиерка моята баба. След нейната смърт, дядо ми, макар да се е преместил да живее в друг район, е идвал да пазарува точно в този магазин… Сградата е построена в средата на 19 век. Квартирата на втория етаж е обитавана от художника Торопов. След 1917 г. квартирата се превръща в голяма „комуналка“.
Още няколко крачки и в дворчето виждаме още една красива сграда. Катедралата „Св. св. Петър и Павел“ – най-старият лютерански събор в Москва.
