Рождество Христово едва ли би било така вълнуващо без този ритуал. Но как се е зародила традиция да се разменят подаръци? От чисто религиозна гледна точка този обичай има библейски характер. Свързан е с подаръка, даден на Иисус от източните мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата там звезда, а именно тамян, злато и смирна. Тамянът е използван от евреите за изразяване на почитта към Иисус. Златото символизира царската слава на Христос, който бил смятан за Цар на царете. Смирната е поставяна върху мъртвите тела и символизира страданието и смъртта на Христос. Само по себе си Рождество се смята за дар, който Бог изпратил на света преди повече от 2000 години – а именно Иисус. В Евангелието на Йоан се казва, че Бог обича света твърде много и затова му е дал единствения си син, за да може, който вярва в него, да не бъде изгубен и да получи вечен живот. Но традицията всъщност има езически корени. В далечното минало на този ден римляните почитали бога на земеделието Сатурн (Кронос при гърците). За да отбележат края на сеитбата, те организирали пиршества и си разменяли дарове като жест на социалното равенство.  Християните в по-късни времена започнали да носят в църквите специални кутии с дарове, които били отваряни на 26 декември и раздавани на бедните. Това се спазва и днес в някои краища на света. В Оксфорд например е разпространена благотворителна дейност за събиране на коледни дарове, предназначени за онкоболни хора. В миналото в Холандия кутиите с дарове били направени от необработена глина във формата на прасенца. Раждането на Божия син започва да се празнува седмици преди самата Коледа (някъде от 1 декември нататък). Коледните дарове присъстват още в този период на очакване на големия празник. В някои европейски страни като Германия се използват гирлянди с висящи по тях малки кутии или торбички. Всеки ден хората намират малки подаръчета в тях. За броене на дните до Коледа се използват и два вида свещи. Първите имат написани върху тях всички дни. Всеки ден се пали и изгаря по малко от свещта. На Коледа всички свещи се изгарят докрай. Другият вид се използва повече в църквите, отколкото в домовете, и представлява свещник във формата на корона с пет свещи. Той носи символно значение, като всяка от петте свещи символизира определени неща, свързани с християнството. Така например, първата символизира Исайя и предсказанията за идването на Божия син. Втората представя Библията. Третата – Дева Мария, Божията майка, четвъртата – Йоан, който подготвя хората за учението на Иисус. Последната, която е в средата, символизира самия Иисус. Тя се пали на Коледа и означава Божия светлина. Тя е най-големият дар, който хората ще получат на Коледа. Един от църковните дарове в някои южни страни е портокалът, който е свързан с интересна легенда. Тя разказва за децата на едно семейство. Те били много бедни и нямало какво да занесат в църквата. Тогава взели един портокал, който обаче бил започнал за загнива в горната си част. Решили да изрежат развалените парченца и поставили свещ на тяхно място. Така плодът се превърнал в необикновена лампа. Смятайки обаче, че така подаръкът ще изглежда твърде обикновен, децата се заели да украсят портокала с подръчни материали. Омотали червена панделка през средата на плода и я завързали с четири конци, в краищата на които поставили малки стафиди. Забили четири клончета с плодове и занесли своята необичайна лампа в църквата, притеснени от реакцията на хората. За тяхна голяма изненада пасторът похвалил подаръка и подчертал колко специален е той поради няколко причини. На първо място портокалът е кръгъл като света. Свещта стои изправена и дава светлина като любовта на Христос към хората. Червената панделка обгръща целия портокал в кръг и е символ на Христовата кръв. Четирите пръчици показват четирите посоки на света, както и четирите сезона. Плодовете и ядките символизират плодовете на земята, подхранвани от слънчевата светлина и дъжда. Получаването на дарове е свързано с още един обичай, разпространен преди Втората световна война. Тогава голяма част от месарите, млекарите и други продавачи на Коледа обикаляли местата, където доставяли своите стоки, и събирали специални коледни кутии, които хората приготвяли за тях като бакшиши. В по-ново време самият празник силно се комерсиализира, а размяната на коледните подаръци се превърна в ключов момент от него. Голяма роля при избора им започна да играе рекламата, която навлезезла широко най-напред в Америка и е неизменно свързана с образа на Дядо Коледа или Санта Клаус. Дядо Коледа отвежда към легендите за св. Николай, наричан още Бащата на Коледа. Той дарява всички хора, като в различните краища по света подаръците се откриват на различни места – в ботуши, в чорапчета, край камината или под коледната елха. В миналото, за да почетат св. Николай, на неговия празник родителите подарявали на децата лакомства и плодове. Днес най-рано подаръците се раздават на 6 декември – в Холандия, Белгия, Германия, Чехия. В САЩ, Япония, и други страни се дават на Коледа, 25 декември. В България се поставят под елхата и се отварят на сутринта след Бъдни вечер. Най-късно подаръците се разглеждат на 6 януари – в някои католически страни като Испания и Мексико, както и в някои православни страни, които спазват Юлианския календар. Известната поема „Нощ преди Коледа”, създадена от американеца Клемент Муур през 1822 г., описва Санта Клаус, който се спуска през комините и хвърля чорапчета, пълни с коледни подаръци. След което мигновено изчезва в тъмната нощ със своята шейна с пеещи елени. Именно дядо Коледа е онзи чуден старец, който носи изненада, радост и щедрост. Той е невидим и неуловим, но присъства навсякъде около нас. Така, както Иисус и неговата любов. http://www.nationalgeographic.bg