През ХVI век обичая е толкова широко разпространен, че един елзаски указ от 1560 г. разпорежда никой да няма повече от едно дърво и височината му да не надвишава осем фута. В ранните дни на коледното дърво по клоните му се окачвали хартиени рози, бонбони, златни листа, ябълки и захарни бонбони. Изглежда, че Мартин Лутер, идеолог на протестантската реформация в Германия, е добавил свещи, обичай от древен суеверен произход: запалените светлини представляват душите на мъртвите предци. В текст, запазен и до днес от ХVII век, написан от германски духовник на име Данхауер, може да се прочете: „В днешно време в къщите на християнските семейства са подредени дървета, където блестят предмети и малки играчки, които привличат и харесват децата, които съзнателно се втурват към тях на Коледа ”. Той не знае откъде е дошъл този обичай, но е възможно това да се дължи на намерението да насочи малките към дървото на нашия Господ. Скоро практиката се радва на обща благосклонност и към ХVIII век дървото на Христос, Кристбаумът на германците, се е утвърдило в повечето страни от Европа. Това поклонническо дърво, както го наричат в сервантесова Испания се радва на добра репутация. Но въпреки християнската му употреба, магическото му измерение никога не е било забравено: местообитание на омагьосани духове, които често се забавляват като причиняват различни шеги на хората. Вечер, далеч от населено място, една ела може да бъде източник на неприятни изненади. Източник: БГНЕС