Радослав Димитров: Пушенето на пура е култура
- 21 Сеп 2016
- kompasbg
„Пура не се отказва никога“ - гласят законите на добрия тон. Дори да не пушите и да се налага също да я подарите на някого. Ако пък пушите, но ви предложат марка, която не харесвате, длъжни сте въпреки това да приемете подаръка и да правите компания на домакина. Редно е и да върнете жеста при подходящ случай, като на свой ред подарите пура. За някои хора пурите отварят вратите на комфорта и лукса.
Знаменитият певец Франк Синатра сравнявал пушенето на пура с майсторство в бриджа. “В началото си мислиш, че всичко ти е ясно, и имаш готов отговор за различните ситуации. С времето разбираш, че не просто има още какво да учиш, а тепърва си започнал да задаваш правилните въпроси”, казвал той. Има някои основни правила, свързани с този ритуал, които са се наложили отдавна.
За пурите и лулите и за техните почитатели разговаряме с Радослав Димитров.
Интервю на Роза МАКСИМОВА
- Пушенето на пури е доста екзотично занимание. Разкажи ни нещо повече да пурите. Има ли голям избор на българския пазар? А цената достъпна ли е?
-Има доста голямо разнообразие от пури на българския пазар. Като всеки един продукт на пазара е в различен ценови клас – за да има по-голям избор и за да са достъпни за всеки. По-евтините пури са машинно свити, не се изисква толкова голяма грижа за тях, те са в по-ниския ценови клас и за достъпни за повечето хора. Всяка една пура е пакетирана в целофан, за да се запази влажността, ароматът й. По-скъпите пури, ръчно свитите, за тях е важно съхранението им да бъде в хюмидор. Трябва да се поддържа между 60-70% влажност на въздуха след разпакетирането. Влажността на въздуха се поддържа от овлажнители в самите хюмидори, в които овлажнители се сипва само дестилирана вода. Хюмидор може да бъде както отделната кутия за пури, така и шкаф, витрина, а може и цяла стая. Важното е да се поддържа необходимата влажност, която постоянно се контролира от влагомери, които работят постоянно. Защото една пура, ако е много влажна, не може да се пуши, не гори добре, гасне. А ако е прекалено суха, гори много бързо, променя си тотално вкусът. Тези неща един ценител може да познае още при първия допир до пурата. Цветът на пурата също говори за влажността. Цветът на пурите показва и сорта тютюн, от който е направена, мястото, където е отгледан.
- Кои хора пушат пури?
-Пурата не е масов продукт. Не всеки пуши пура, но истинските ценители, които си ги пушат за удоволствие, правят това, за да се насладят на вкуса й. Не им е нужен повод. Някои пушат скъпи пури, за да покажат по-висок статус, че са по-високо в обществото. С пушенето на пура демонстрират претенции за стандарт. Пушенето на пура е култура – трябва да знаете как да я изберете, да я отрежете, да я запалите и най-важното – да знаете да я пушите с финес. Ако не сте наясно с тези малки подробности, свързани с употребата на пурата, може да изглеждате твърде жалко.
- Продавате и лули. Къде е тук екзотиката?
-Тютюнът за лула е изключително разнообразен – обогатен, ароматизиран с различни аромати. Разликата в тютюна за цигари, пури, лули е в начина на нарязване, влажността. Пушенето на лула не е просто да сложиш тютюна в лулата, а е свързано с различни аксесоари – лулата се нуждае от почистване. Има филтри за лула, чиято употреба не е задължителна. Има комплекти за почистване на лулата, които съдържат перца и шишове за почистване на натрупания катран, пета за натъпкване на тютюна. Има специална запалка за лула.
- Имаш ли обяснение защо капитаните на кораби, старите морски вълци пушат лули?
-Може би защото лулата може да придаде признак за мъжественост. Едно време с лула се е пушел чист тютюн.
- Какви аксесоари се използват за пушенето на пури?
- Резачка за пури, запалка. В някои кутии на по-скъпите пури има лентички от кедрово дърво, с които се извършва запалване на пурата.
- Има ли значение етикетът на пурата – каква информация съдържа той и трябва ли да се отлепя, или може да се пуши с етикет?
- Етикетът на пурата носи само информация за марката и производителя, а върху кутиите на обикновените цигари доскоро имаше показатели за съдържанието на никотин и катран.
- Кога се пушат пури?
-За удоволствие – винаги.
- Какво друго се пуши?
-Много хора за да задоволят никотиновия си глад, прибягват и до тютюни за смъркане – емфие, което също се напира на пазара в България. Някои хора го използват за отказване от тютюнопушене, но по мое мнение, то е не по-малко вредно. Напоследък доста голяма популярност в България набира пушенето на наргиле. Вече има наргиле барове и специализирани магазини за продажба на наргилета и нужните им консумативи и аксесоари за тях. Но най-разпространено си остава тютюнопушенето под формата на най-обикновени цигари.
-Сега е забранено тютюнопушенето на обществени места. Намаляха ли клиентите ви?
-Не, защото дори и при -20 градуса студ, един страстен пушач ще излезе навън и ще запали цигара. Както и един страстен пушач няма да го спрат стряскащите картинки върху кутиите за цигари. Откакто ги има тези картинки, има голямо търсене и предлагане на табакери за цигари, калъфчета за кутии за цигари и най-различни аксесоари за скриване на стряскащите картинки.
* Родовото наименование (Nikotiana) води началото си от името на Жак Нико, който отглеждал това растение и се лекувал с него. А пренасянето на семената на тютюна в Европа става от френския ботаник Теве. Отначало чудната билка се използвала за „пречистване„ на главата, а по-късно се разпространило и пушенето на тютюневи листа. Това имало такова голямо разпространение, че през 1624 г. Папа Урбан VІІІ анатемосал пушачите на тютюн. А руският цар Михаил Романов издал заповед пушачите да получават телесно наказание 60 тояги и ако не се поправят, да им се отреже носът. В Европа отначало пушели тютюн с лула или като пура, а пушенето на цигари се разпространило едва в началото на ХV век.
Интересно е, че най-ревностните пушачи са някои от жителите на африканските страни. Прочутият Алберт Швайцер нарекъл Габон страната с хроническо отравяне с никотин. Той до края на живота си работил там сред прокажените. В Кения туземците от племето кавирондо понякога запалват по четири цигари едновременно, като слагат по една в ъгълчетата на устата си и в ноздрите си.
Най-много държат на вида и качеството на лулите африканците. Те ги изработват от дърво, рога на животни, от камък или глина.
У някои народи пушенето с лула е свързано с традиционна церемония, както например пушенето на известната лула на мира у североамериканските индианци.
Сега най-хубавите лули се правят от корените на Erica arburea (сем Ericaceae), или пирен – храст от Средиземноморието. За да се получи суровината за изработването им, корените се държат десет месеца на куп, покрити с влажно платно. След това се нарязват на малки кубчета и се варят в медни котли, а после се сушат. Процесът на сушене трае много дълго – от една до 60 години. Най-ценното дърво имат корените, които растат на скалиста почва, тъй че лулите от пирен в Сардиния се смятат за най-хубавите. Високото качество на дървесината от корените са свързани със съдържанието на някои неизгарящи соли на силициевата киселина, които в пиреновия храст достигат до 17%.
* Както самият тютюн, така и пушенето на тютюн произлиза от местните жители на Новия свят. Те дишали дима, който се издигал от запалените огньове и най-вероятно придобили вкус към него, повече или по-малко на доброволна основа. Туземците скоро открили, че различните видове дърво и подправки дават различен аромат. Не след дълго те придобиват приятния навик да седят пред огъня и да вдишват най-разнообразни аромати. От там нататък, туземците обръщат по-голямо внимание на материала, който горят.
Без съмнение, човекът, който е споходен от идеята да улови дима и да го концентрира, е бил доста умен. Например, индианците дълбаели дупки в земята, пълнели ги с тютюневи листа и ги запалвали. След това покривали дупката със земя и пъхали в нея кухо стъбло или тръстика и започвали да всмукват. Това е доста неудобен начин за пушене, особено след като може да се постигне само като лежиш на земята или се навеждаш в прегърбена поза. Единственото предимство било, че няма да паднат, ако твърде дълго пушат.
Откритията на Новия свят, без съмнение имат допирни точки с предтечата на лулата, такава каквато я познаваме днес. По-специално, с "calumet", лулата на мира на Червените индианци. Според легендата, самият Маниту налага този начин на пушене в племената, в интерес на мира. Моряците също започват да посвещават доста голямо време на това занимание и очевидно много му се наслаждавали.
Първите пушачи на европейска почва били испанците. Въпреки това, те се концентрирали върху пушенето на тютюн под формата на пури. Всъщност британците са тези, които наистина усвояват и култивират изкуството на пушене на лула. Веднъж установен като обществено приемлив навик, целият европейски континент започва да се наслаждава на удоволствието, което носи този релаксиращ, стилен метод на пушене.
* Любопитно
Най-голямата пура в света е свита в САЩ през ноември 2006 година. Тя е била дълга 30,7 м. и тежка 24 кг. За изготвянето ù са били необходими 75 часа. Предишния рекорд принадлежи на кубински производители, свили през 2005 година пура с дължина 20,1 м. Най-скъпата пура в света е Cohiba Behike. Произведени са само 4000 бройки по случай 40-годишнината на марката Cohiba. Стойността на 1 кутия от 40 броя е 15 000 евро, или 375 евро за 1 пура.
Известни личности, страстни почитатели на пурите:
Ал Капоне, Арнолд Шварценегер, Джон Траволта, Екатерина II, Ернесто Че Гевара, Зигмунд Фройд, Мадона, Марк Твен, Ръдиард Киплинг, Саддам Хюсеин, Уинстън Чърчил, Фидел Кастро, Франк Синатра.
Знаменитият певец Франк Синатра сравнявал пушенето на пура с майсторство в бриджа. “В началото си мислиш, че всичко ти е ясно, и имаш готов отговор за различните ситуации. С времето разбираш, че не просто има още какво да учиш, а тепърва си започнал да задаваш правилните въпроси”, казвал той. Има някои основни правила, свързани с този ритуал, които са се наложили отдавна.
За пурите и лулите и за техните почитатели разговаряме с Радослав Димитров.
Интервю на Роза МАКСИМОВА
- Пушенето на пури е доста екзотично занимание. Разкажи ни нещо повече да пурите. Има ли голям избор на българския пазар? А цената достъпна ли е?
-Има доста голямо разнообразие от пури на българския пазар. Като всеки един продукт на пазара е в различен ценови клас – за да има по-голям избор и за да са достъпни за всеки. По-евтините пури са машинно свити, не се изисква толкова голяма грижа за тях, те са в по-ниския ценови клас и за достъпни за повечето хора. Всяка една пура е пакетирана в целофан, за да се запази влажността, ароматът й. По-скъпите пури, ръчно свитите, за тях е важно съхранението им да бъде в хюмидор. Трябва да се поддържа между 60-70% влажност на въздуха след разпакетирането. Влажността на въздуха се поддържа от овлажнители в самите хюмидори, в които овлажнители се сипва само дестилирана вода. Хюмидор може да бъде както отделната кутия за пури, така и шкаф, витрина, а може и цяла стая. Важното е да се поддържа необходимата влажност, която постоянно се контролира от влагомери, които работят постоянно. Защото една пура, ако е много влажна, не може да се пуши, не гори добре, гасне. А ако е прекалено суха, гори много бързо, променя си тотално вкусът. Тези неща един ценител може да познае още при първия допир до пурата. Цветът на пурата също говори за влажността. Цветът на пурите показва и сорта тютюн, от който е направена, мястото, където е отгледан.
- Кои хора пушат пури?
-Пурата не е масов продукт. Не всеки пуши пура, но истинските ценители, които си ги пушат за удоволствие, правят това, за да се насладят на вкуса й. Не им е нужен повод. Някои пушат скъпи пури, за да покажат по-висок статус, че са по-високо в обществото. С пушенето на пура демонстрират претенции за стандарт. Пушенето на пура е култура – трябва да знаете как да я изберете, да я отрежете, да я запалите и най-важното – да знаете да я пушите с финес. Ако не сте наясно с тези малки подробности, свързани с употребата на пурата, може да изглеждате твърде жалко.
- Продавате и лули. Къде е тук екзотиката?
-Тютюнът за лула е изключително разнообразен – обогатен, ароматизиран с различни аромати. Разликата в тютюна за цигари, пури, лули е в начина на нарязване, влажността. Пушенето на лула не е просто да сложиш тютюна в лулата, а е свързано с различни аксесоари – лулата се нуждае от почистване. Има филтри за лула, чиято употреба не е задължителна. Има комплекти за почистване на лулата, които съдържат перца и шишове за почистване на натрупания катран, пета за натъпкване на тютюна. Има специална запалка за лула.
- Имаш ли обяснение защо капитаните на кораби, старите морски вълци пушат лули?
-Може би защото лулата може да придаде признак за мъжественост. Едно време с лула се е пушел чист тютюн.
- Какви аксесоари се използват за пушенето на пури?
- Резачка за пури, запалка. В някои кутии на по-скъпите пури има лентички от кедрово дърво, с които се извършва запалване на пурата.
- Има ли значение етикетът на пурата – каква информация съдържа той и трябва ли да се отлепя, или може да се пуши с етикет?
- Етикетът на пурата носи само информация за марката и производителя, а върху кутиите на обикновените цигари доскоро имаше показатели за съдържанието на никотин и катран.
- Кога се пушат пури?
-За удоволствие – винаги.
- Какво друго се пуши?
-Много хора за да задоволят никотиновия си глад, прибягват и до тютюни за смъркане – емфие, което също се напира на пазара в България. Някои хора го използват за отказване от тютюнопушене, но по мое мнение, то е не по-малко вредно. Напоследък доста голяма популярност в България набира пушенето на наргиле. Вече има наргиле барове и специализирани магазини за продажба на наргилета и нужните им консумативи и аксесоари за тях. Но най-разпространено си остава тютюнопушенето под формата на най-обикновени цигари.
-Сега е забранено тютюнопушенето на обществени места. Намаляха ли клиентите ви?
-Не, защото дори и при -20 градуса студ, един страстен пушач ще излезе навън и ще запали цигара. Както и един страстен пушач няма да го спрат стряскащите картинки върху кутиите за цигари. Откакто ги има тези картинки, има голямо търсене и предлагане на табакери за цигари, калъфчета за кутии за цигари и най-различни аксесоари за скриване на стряскащите картинки.
* Родовото наименование (Nikotiana) води началото си от името на Жак Нико, който отглеждал това растение и се лекувал с него. А пренасянето на семената на тютюна в Европа става от френския ботаник Теве. Отначало чудната билка се използвала за „пречистване„ на главата, а по-късно се разпространило и пушенето на тютюневи листа. Това имало такова голямо разпространение, че през 1624 г. Папа Урбан VІІІ анатемосал пушачите на тютюн. А руският цар Михаил Романов издал заповед пушачите да получават телесно наказание 60 тояги и ако не се поправят, да им се отреже носът. В Европа отначало пушели тютюн с лула или като пура, а пушенето на цигари се разпространило едва в началото на ХV век.
Интересно е, че най-ревностните пушачи са някои от жителите на африканските страни. Прочутият Алберт Швайцер нарекъл Габон страната с хроническо отравяне с никотин. Той до края на живота си работил там сред прокажените. В Кения туземците от племето кавирондо понякога запалват по четири цигари едновременно, като слагат по една в ъгълчетата на устата си и в ноздрите си.
Най-много държат на вида и качеството на лулите африканците. Те ги изработват от дърво, рога на животни, от камък или глина.
У някои народи пушенето с лула е свързано с традиционна церемония, както например пушенето на известната лула на мира у североамериканските индианци.
Сега най-хубавите лули се правят от корените на Erica arburea (сем Ericaceae), или пирен – храст от Средиземноморието. За да се получи суровината за изработването им, корените се държат десет месеца на куп, покрити с влажно платно. След това се нарязват на малки кубчета и се варят в медни котли, а после се сушат. Процесът на сушене трае много дълго – от една до 60 години. Най-ценното дърво имат корените, които растат на скалиста почва, тъй че лулите от пирен в Сардиния се смятат за най-хубавите. Високото качество на дървесината от корените са свързани със съдържанието на някои неизгарящи соли на силициевата киселина, които в пиреновия храст достигат до 17%.
* Както самият тютюн, така и пушенето на тютюн произлиза от местните жители на Новия свят. Те дишали дима, който се издигал от запалените огньове и най-вероятно придобили вкус към него, повече или по-малко на доброволна основа. Туземците скоро открили, че различните видове дърво и подправки дават различен аромат. Не след дълго те придобиват приятния навик да седят пред огъня и да вдишват най-разнообразни аромати. От там нататък, туземците обръщат по-голямо внимание на материала, който горят.
Без съмнение, човекът, който е споходен от идеята да улови дима и да го концентрира, е бил доста умен. Например, индианците дълбаели дупки в земята, пълнели ги с тютюневи листа и ги запалвали. След това покривали дупката със земя и пъхали в нея кухо стъбло или тръстика и започвали да всмукват. Това е доста неудобен начин за пушене, особено след като може да се постигне само като лежиш на земята или се навеждаш в прегърбена поза. Единственото предимство било, че няма да паднат, ако твърде дълго пушат.
Откритията на Новия свят, без съмнение имат допирни точки с предтечата на лулата, такава каквато я познаваме днес. По-специално, с "calumet", лулата на мира на Червените индианци. Според легендата, самият Маниту налага този начин на пушене в племената, в интерес на мира. Моряците също започват да посвещават доста голямо време на това занимание и очевидно много му се наслаждавали.
Първите пушачи на европейска почва били испанците. Въпреки това, те се концентрирали върху пушенето на тютюн под формата на пури. Всъщност британците са тези, които наистина усвояват и култивират изкуството на пушене на лула. Веднъж установен като обществено приемлив навик, целият европейски континент започва да се наслаждава на удоволствието, което носи този релаксиращ, стилен метод на пушене.
* Любопитно
Най-голямата пура в света е свита в САЩ през ноември 2006 година. Тя е била дълга 30,7 м. и тежка 24 кг. За изготвянето ù са били необходими 75 часа. Предишния рекорд принадлежи на кубински производители, свили през 2005 година пура с дължина 20,1 м. Най-скъпата пура в света е Cohiba Behike. Произведени са само 4000 бройки по случай 40-годишнината на марката Cohiba. Стойността на 1 кутия от 40 броя е 15 000 евро, или 375 евро за 1 пура.
Известни личности, страстни почитатели на пурите:
Ал Капоне, Арнолд Шварценегер, Джон Траволта, Екатерина II, Ернесто Че Гевара, Зигмунд Фройд, Мадона, Марк Твен, Ръдиард Киплинг, Саддам Хюсеин, Уинстън Чърчил, Фидел Кастро, Франк Синатра.
