« октомври 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Екатерина Капрова: Пиша, когато нещо ми тежи и напира да се облече в думи

За Катя Капрова, за феите и метлите

Дали е магически реализъм, или само реализъм – не мога да кажа, но едно е ясно – творбите на Катя Капрова грабват читателя и не го пускат, докато не прочете и последния ред. Малко усмихнат и малко замислен. Няма как Роуз, а и лудата кокетна клошарка Нети (от едноименното стихотворение) да не те заразят с енергия за пълноценно и щастливо живеене и обичане, с желание за лудеене, без да ти пука, че е „понеделник както никога“. „Роуз е такава – рокаджийка, облечена шантаво, лети на метла, има кристален глобус, влиза в сънищата на хората и има гадно чувство за хумор. Пие, пуши и ругае. Кой е казвал, че феите трябва да са розови и с крилца“ – казва Екатерина Капрова и отпрашва с метлата си към поредната щура история (може и оранжева).

Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ

- Честита книга, Катя! Вие сте журналист, пишещ човек. Сигурно не ви беше трудно написването на тази книга. Разкажете ни как стигнахте до идеята за историите на чаровната вълшебница Роуз.
- Роуз съществува в живота ми от много години. Непрекъснато се появява в главата ми в най-неподходящи моменти – седи на дърво, яде ябълки, плюе семките и от тях порастват цветя. Непрекъснато се опитвах да я набутам някъде, но не се вписваше. Преди почти една година напусках радиото – БНР Бургас, в което работех, и една колежка ме попита: „Какво ще правиш сега?” Отговорих: „Ще напиша книга”. Първият разказ беше за Йовчо, който пише доноси. Той се казваше Недоносчев, но моят редактор Ваньо Вълчев ме накара да му махна фамилията, защото изглежда като фейлетон. Този разказ си стоеше така много време. После, точно преди Великден преди една година, изведнъж се сетих за една случка от моето детство и за картофите на циганката Гюла, която живееше у баба ми. Те винаги имаха аромат на агнешко. Така написах „Гюла”. Показах го на един приятел художник и той ме попита: „И какво става после?” И така се започна. За два месеца бях готова. Рисунките и корицата са на сина ми Никола Христов и на Стефан Димитров.
- Книгата е съставена от отделни разкази, но според мен тя е донякъде романизирана автобиография. Всичко ли е реално в нея – хора, събития, места, или има елементи на художествена измислица? Вълшебната кръстница Роуз има ли си конкретен прототип, или е събирателен образ?
- Да, повечето истории си имат истина в сърцето. Моя и на мои приятели, за което искрено им се извинявам. Чувала съм, че когато бъдещи писатели ходят на курсове за писане, ги съветват да пишат за неща, които познават. Така е при мен – писала съм за нещата, които се случват наистина, но с хубав край. Имената, разбира се, са сменени. Някои са събирателни образи, други истински, трети – измислени изцяло. Хората, които прочетоха книгата, казват, че това е магически реализъм. Но далеч съм от мисълта да се съревновавам с „Хари Потър”, „Властелинът на пръстените” или Тери Пратчет. Това е по-скоро желание нещата да се случват както трябва. Всеки разказ завършва както на мен ми се иска, а не както се е случило в живота. Гърците имат една поговорка: Накрая всичко завършва добре. И ако не е добре, значи още не е свършило”. Ето това е философията на книгата. Искам да усмихна тези, които я четат. Ако съм успяла, значи съм си свършила работата. Роуз е моята вълшебна кръстница. Но всеки си има някого, който му помага, когато е трудно. Понякога това е починал любим човек, друг път Съдбата. Нужна ни е такава сила. Нужна ни е надежда.
- Вие пишете и стихове – приятно ми бе да ги прочета. Как си съжителстват стихове, разкази и журналистически материали? Това своеобразна трансформация на журналистиката ли е, лирично продължение на темите от ежедневието, или бягство от това ежедневие?
- Книгата ми е малка. Както се казва, няма „вода” в нея. Няма какво да източиш. Няма дълги описания, сложни метафори, мъдри мисли, нещо, което да цитираш в социалната мрежа. Това ми е деформацията от журналистиката. С нея си изкарвам хляба. Тя е занаят. Любим, но занаят. Разкази пиша, когато ми е спокойно. Забавлявам се с тях. Може би защото го правя отскоро. Стихове пиша много отдавна. Рядко ги показвам. Защото пиша, когато нещо ми тежи и напира да се облече в думи. Аз не пиша женска поезия. Няма „Ах” и „Ох”. Но така пиша и журналистика. И Роуз е такава – рокаджийка, облечена шантаво, лети на метла, има кристален глобус, влиза в сънищата на хората и има гадно чувство за хумор. Пие, пуши и ругае. Кой е казвал, че феите трябва да са розови и с крилца? Моята не е. Като живота.
- В едно интервю казвате, че искате да работите читател. Кои са любимите ви книги и автори, Катя? Какво обичате да четете?
- Да чета е най-любимото ми нещо на света! Обожавам това, въпреки, че се налага да си крада време за него. Най-любимата ми книга е „Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри. Обичам Емили Дикинсън, Борис Христов, Иван Динков, Маргарита Петкова /ако говорим за поезия/, обичам Казандзакис, сестрите Бронте, Стайнбек, Булгаков… толкова са много. Когато някой автор ми хареса, чета всичко, което намеря от него. Като невидяла съм.
- Какво харесвате и какво ви дразни в съвременната литература?
- Не харесвам маниерниченето. Правенето на сложен, вижте ме колко съм интелигентен, мога да ви налея мъдрост, понеже съм по-умен от вас. Това ме дразни. Обичам простите неща, казани по начин, който не изисква непременно четенето с речник. Великите писатели това го могат. Затова са велики. Харесвам това, че много млади хора не само пишат, но и четат. И това си личи. А, и ужасно ме дразни неграмотността в социалните мрежи. Направо искам да им изшия по един шамар. Защото всички са ходили на училище и не може да не са научили основните правила в правописа. Или е от мързел, или наистина са тъпи, без извинение. Не може да не знаеш собствения си език. Срамно е и мен ме обижда. Приемам го лично.
- Журналистът, а и писателят нямат свободно време. Но все пак – коя е Екатерина Капрова по пантофи, след работен ден, по време на отпуска? Какво обичате да правите когато не сте на работа?
- Обичам да шия кукли. Обичам да се срещам с приятели. Обичам да седна на дивана с моето момче, да си направим салата, да си налеем и да си говорим. Обичам да работя в градината. Имаме си малка градинка и обичам да засадя в нея домати, чушки, тиквички, краставици и да ги гледам как растат. После да ги откъсна и да ги сложа на масата – плодовете на труда ми. Това е уникално изживяване – да правиш нещо с ръцете си. Обичам да готвя и много обичам когато си изяждат всичко. Всяка събота правя сладкиш и го нося в кафето на автогарата в Черноморец. Просто така. За който поиска. Обичам празните кутийки след това.
- Ако вие самата имахте способностите на феята – магьосница - орисница, какви вълшебства бихте направили?
- Ако съм като моята Роуз, изобщо не бихте искали да знаете… Може и да не съм много добра. Към определени хора. А на другите бих дала здраве и спокойствие. За да виждат всички хубави неща, които се случват наоколо. И любов. Най-лошо е човек да живее без любов и без някого, с когото да си раздели филийката.
- Кога не пишете, Катя?
- Когато шия, готвя, работя в градината, разхождам кучето и спя. Но и тогава главата ми подрежда нещата за времето, когато седна пред компютъра. После си стават сами.
- Коя е вашата лична вселена и кого не бихте допуснали в нея?
- Моето семейство. Мъжът до мен, децата, майките ни, повечето роднини. Приятелите ни. Колегите ми в сайта BurgasNews. Главата ми. Това е моята вселена. Не допускам никого с кални ботуши, грозни мисли и зло сърце.
- За какво мечтаете?
- Да си направя ресторант за бавно хранене и да имам време да чета. Също много ми се иска всеки да казва това, което мисли. Така животът ни ще е много по-лесен.
- Направете подарък на читателите на в. „Компас“ – любим разказ например.
- Цял разказ? Добре. Ще ви подаря един съвсем нов. От втората книга, която сега започнах:

КРЪСТНИЦИТЕ

Казват, че ако погледнеш бързо зад лявото си рамо, ще видиш Смъртта. Ако погледнеш обаче бързо зад дясното, ще видиш своята Вълшебна Кръстница. Всеки има такава. Може никога да не усетиш присъствието й, но може и да я виждаш навсякъде. Тя може да си е типична – с шапка и странни дрехи. Може да е ослепителна блондинка, която не изглежда много интелигентна и постоянно си лакира ноктите. Може да е бездомница, която живее на ъгъла до кварталния магазин. Може да я познаваш цял живот, без да подозираш с какво се занимава. Може да е твоя учителка. Или приятелка на майка ти. Може да продава зеленчуци или градински цветя на пазара.
Може да е твоя леля, отдавна преселила се на небето. Или възрастната жена от съседния вход, която гледа много котки. Няма значение. Всеки си има. Независимо дали вярва в това, или се усмихва скептично. Защото не знае от какво е бил спасен.
Дори когато ти се струва, че животът е твърде суров. Че ти се случват само страшни неща, това са уроците, които трябва да научиш в това си прераждане. Всеки идва с мисия и щом я изпълни, се връща вкъщи. А там получава друга мисия. Докато стигне до нивото, в което се изкачва нагоре.
Понякога дали ще имаш повече хубави или повече лоши дни, зависи от Кръстниците. Те дават на поверените им бебета най-хубавото, на което са способни. Дават им любов, приятели, семейство, радост и щастливи мигове… Но всеки сам избира родителите си, преди да се роди. А в голямата книга, до която Кръстниците нямат достъп, са написани и най-важните неща – каква е мисията ти, колко ще живееш, как ще постъпиш в най-важните моменти. Другото го решаваш сам. Все пак съществува и свободният избор. Ако направиш това, ще стане едно, ако постъпиш по друг начин, ще стане друго. Ако срещнеш определен човек в подходящо време, нещата се променят в една посока. Ако срещнеш друг – събитията се подреждат в друг ред. Вариантите са много и книгата е предвидила всичките.
Та редът е такъв – избираш си родители, раждаш се. Идва вълшебна Кръстница и те орисва. /Ако имаш късмет, не попадаш на пътя на друга Кръстница, която е в настроение да се забавлява и ти хвърля някакъв гаден проблем./ По рождение получаваш и Ангел Хранител, но те понякога са много заети, или са прекалено мързеливи, или са своенравни, или стачкуват. Получаваш и някаква съдба, но тя е очертана само в общи граници. И също цял списък с уроци, които трябва да научиш. Научаваш уроците, връщаш се вкъщи. Там те оценяват и ти дават нови уроци и ново прераждане, или отиваш на по-горно ниво и получаваш кабинет с прозорци на последния етаж. С какво се занимават там, не знам, но вероятно пишат в голямата книга.
Ако обаче си бил лош в това си прераждане, може да се родиш отново като торен бръмбар. И като търкаляш едно лайняно топче през цял един бръмбарски живот, може да ти позволят да си избереш човешки родители. Евентуално.
Как се става Вълшебна Кръстница е строго пазена тайна. Вероятно те са онези, които са имали специална мисия на земята и щом се върнат, им дават право да избират. И ако нямат желание да творят съдбите на всички, им дават възможност да подбутват живота на по-малка група смъртни, за да изпълнят и те своята мисия. Кръстниците живеят много дълго, на практика почти са безсмъртни, освен ако сами не пожелаят друго. Дори понякога им позволяват да се пенсионират. Но и тогава не ги освобождават от отговорност. Само могат да си избират място за живеене и да облекчат програмата им. Но и това може да е временно.
Всяка Кръстница си избира как да изглежда и как да се придвижва, избира си как да наблюдава своите хора и по какъв начин да им влияе. Младите избират скъпи коли и дори самолети, мощни компютри и социални медии. По-старите се забавляват летейки на метла, кристално кълбо и влизане в сънищата.
Едно е сигурно – искат ли да помогнат, никой не може да ги спре.


НЕТИ

Загърната във кожено палто
тя спореше за някакви поети.
Напудрена, с гримирано око
флиртуваше със Байрон и Канети.
Поглеждаше над чашата с кафе,
подрънкваше със гривни и с монети.
Светът около нея онемял
по-бавно се въртеше.
Цвете.
Затъкнато над лявото ухо,
остатък от среднощните букети.
И очила със липсващо стъкло
и станиолен пръстен и фуркети…
Кокетничи във кожено палто
през август лудата клошарка Нети.


НАСТРОЕНИЕ

Играеше си с есенно листо.
Забравила за скапаните делници,
за осемте живота пропилени
и на половин деветия.
Въртеше се в тангото на тромпетите.
Не се интересуваше от изгрева.
По залеза не се прехласваше.
Не искаше любов от никого.
Не виеше от липсата на щастие.
Играеше си с есенно листо.
И кучета я лаеха. И хората.
А тя размахваше оранжева история.
И беше понеделник като никога.
И вятърът въздъхна с възмущение.
А пък на нея не ѝ пукаше -
тя беше котка в настроение.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Михаил Касабов е временен президент на БФС, всички от изпълкома подадоха оставка

  • 18 Окт 2019
  • 180
Михаил Касабов ще изпълнява временно длъжността президент на БФС след оставката на Борислав Михайлов. Това решиха членовете на Изпълкома, които свикаха извънредно заседание в петъчния ден.

Германия вдига драстично таксите за самолетни билети

  • 18 Окт 2019
  • 156
Германското правителство одобри проектозакон, предвиждащ увеличение на таксите за самолетните билети, съобщава в. "Фигаро" . Текстът предвижда увеличаване на таксите със 74 процента за вътрешните и европейските полети и с 41 процента при полетите на далечни разстояния.

БНБ пуска нови 50 лeвa, с по-добра защита са

  • 18 Окт 2019
  • 149
Нова серия банкноти от 50 лева пуска в обращение БНБ. Купюрите са с подобрена защита, която ги прави много трудни за фалшифициране. Технологията е същата като на новата серия 100-левови банкноти, които влязоха в оборот на 28 декември 2018 г.

Слънчев бряг с рекордно ниско ниво на кражби през сезона

  • 18 Окт 2019
  • 156
Едва 10 случая на кражби в най-големия комплекс у нас са регистрирани и разкрити и чрез системата за сигурност внедрена от „Слънчев бряг“ АД, отчетоха от ОД на МВР Бургас.

Има сделка - Великобритания и ЕС постигнаха споразумение за Брекзит

  • 17 Окт 2019
  • 256
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви преди минути, че е постигнато споразумение за Брекзит. Това се случва броени часове преди началото на срещата на върха на ЕС в Брюксел, която ще се проведе днес и утре, предадоха световните агенции.