Светлана Иванова, майстор керамик: Добрият творец работи с любов и сърце
- 05 Окт 2018
- kompasbg
За Светлана Иванова и изяществото
Нейният свят е пълен с истинска магия и няма граници, той е безкраен и дълбок като Вселената, интересен и подканващ към приятни мигове с любими хора или екзотични пътешествия из Тропиците. Тя може да ни почерпи с чаша ароматен чай, от която игриво ни намигва резенче слънчев портокал, с домашни сладки, подредени в изящен черно-бял поднос, а на масата ажурен свещник да лее мека светлина.
За повечето хора Светлана Иванова е майстор-керамик, който се отличава не само с прекрасен вкус и майсторство, но и със стремежа си непременно да създава нещо ново, уникално и неповторимо, винаги удивляващо ценители и купувачи. Който е видял нейните изделия, който поне веднъж е държал в ръцете си нейно творение, знае, че тя е изкусна ваятелка на красива, нежна, въздействаща феерия от цветове и форми. Тя работи и в най-старата техника сграфито, и със съвременни методи, инструменти и материали, но всичките й произведения са изработени със сърце и са част от душата й.
Роза МАКСИМОВА
- Светлана, разкажи ни за любовта си към керамиката. Как я откри? Откога датира интересът ти към създаването на глинени съдове и други предмети?
- Керамиката е тийнейджърската ми любов. Детската е рисуването. То ме накара да открия керамиката и да се влюбя в нея. От 3-годишна рисувам, но не просто къщички с коминчета и дървета, а бях в школа по рисуване. Тогава със сигурност го правех, защото просто ми харесва и се забавлявах, а по-късно се убедих, че искам да правя в живота си точно това и нищо друго. Така избрах училището по приложни изкуства в Троян. Там е една от най-добрите школи по рисуване и там се срещнах с глината. Днес сме неразделни.
- Как протича процесът на ваене, използваш ли някакви специални уреди, помощни средства или всичко е изцяло ръчна изработка?
- Работя с възможно най-добрите материали, които могат да се намерят в България. Бялата глина е от Нови пазар. От нея изработвам бижута, ажурни свещници, фруктиери. Червената идва от Троян. Тя е материалът за чаши, захарници, чайници. Бялата глина е по-пластична и с нея се работят фини предмети с ажур. Всеки предмет е ръчно изработен. Източвам го на колелото, т.е. правя формата, която искам. Следва ретуш – обработка на дъното, идва лепенето на дръжки и ангобирането – съдът се топи в разтвор от вода, глина и оцветител, после е рисуването и първа пещ, глазира се и влиза за крайното печене. Изработката на една чаша, примерно, от началото до края, продължава три седмици. След всеки етап чашата трябва да престои известно време, да достигне до точната влажност, за да продължи работата. Глазурата, с която работя, е безоловна, т.е. напълно безвредна и се ползва за посуда. Боите купувам от различни места, там, където открия това, което искам. Имам стотици четки и дребни инструментчета, които ми помагат. На практика всичко това е технологията на троянската шарка – с подглазурна декорация.
- Само глина ли използваш, или експериментираш и с други материали – порцелан например?
- За момента работя само с глина, но познавам отлично и технологията на работа с порцелан. Пробвала съм и е възможно отново да опитам.
- Помниш ли първото си керамично изделие? Какви спомени имаш от този момент?
- Да, триъгълен чайник. Звучи смешно, но беше изключително дизайнерско произведение и още е някъде у дома. Направих го в Троян, в училище.
- Разкажи, моля, как организираш работата си – как измисляш проекта, как подготвяш материалите за работа, как се осъществява самият творчески процес?
- Проектите ми се раждат по различен начин – понякога ги обмислям дълго, а понякога се появяват в главата ми за секунди. Просто ги виждам и хващам четките. Харесвам цветя, странни фигури, плодове. Изключително се забавлявам, когато създавам обеци и коледни играчки. При декорирането използвам различни техники – основно „ала прима“ /рисуване със замах, с едно движение/, сграфито и истинско рисуване върху съда, точно както се прави върху платно. Сграфито керамиката е стара техника, позната е от векове.
- Как обичаш да твориш – в самота и тишина, на музика, имаш ли си определени условия и ритуали?
- Зависи от момента, от настроението. Обичам музика, основно френска. Харесва ми и да работя в присъствието на приятели. Понякога търся тишина, но това не значи, че съм тъжна, просто човек има необходимост да остава сам. И в такива моменти обаче съм позитивна, с лошо настроение няма как да се получат красиви предмети.
- За някои керамиката е хоби, а за теб е професия. Имаш ли си някое друго хоби, освен ваенето на керамични красоти?
- За мен керамиката и професия, и хоби. Аз съм от онези щастливци, превърнали хобито си в професия.
- Има ли нещо, което е предизвикателство за теб - искаш да го изработиш, но още не му е дошло времето да го сътвориш?
- Без предизвикателства никой не би могъл да върви напред и аз си имам своите предизвикателства, но няма такова, което да ме страхува и да мисля, че времето не му е дошло.
- Какви качества трябва да развива един творец, за да бъде търсен от клиенти и ценители?
- Трябва просто да е добър, в това, което прави, да го върши със сърце и сам да харесва нещата си. Няма как, ако не харесваш творенията си, да успееш да ги продаваш. Важно е клиентът на усети, че работиш с любов, да открие твоя позитивизъм. Отношението също е ключ. Винаги да си добронамерен и да отговаряш на всеки въпрос. Да предадеш своята любов и емоция.
- Как да се съхраняват и поддържат твоите керамични изделия – какво би посъветвала клиентите си? Могат ли да се използват в микровълнова печка например, или в съдомиялна машина?
- Важно да не се изпускат. Могат да се ползват в микровълнова и да се мият в съдомиялна, нищо сложно няма. Просто не ги изпускайте.
- Как постъпваш с изделие, което мислиш, че не се е получило – чупиш го, подаряваш го или…?
- Подарявам. Моите приятели чакат с нетърпение такива предмети, защото са уникални, всеки със свой характер и цвят.
- Кое е най-далечното пътешествие на твоите творби – участваш ли в изложби, панаири, фестивали?
- Участвам в изложби, панаири и фестивали. Забавно е и полезно, но много искам да стигна до Западна Европа. Вярвам, че хората там ще оценят моите творби. Радостна съм, че имам клиенти от цяла България, а вече и от Кипър. Част от чашите ми са в сърцето на Европа и в Америка, заминали като подаръци, но аз заедно с тях не съм пътешествала. Засега!
- Имаш ли си любима вещ, която не би продала за нищо на света?
- Да! Чашите, които рисува малкият ми син Марти. Невероятни са и никога не бих ги продала.
Керамичното царство на Светлана Иванова:
