« ноември 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Кристина Митева: Вярвам, че споделянето ще ни направи по-добри

За Кристина Митева и споделените светове

Тя вярва, „че ако знаем повече един за друг, ще разбираме и приемаме по-лесно несъвършенствата си. Ще съчувстваме по-често на другите, опознавайки техните болки и мечти, техните борби и надежди чрез споделеното, вместо да имаме само понякога случайни „сблъсъци”, оставайки си непознати и чужди...“.
И затова е решила да събере в книга споделените светове на своите събеседници. „Един от нас споделя“ е твърде обемиста книга, събрала съкровените мисли на много хора – известни и неизвестни. Но тъй като всеки човек носи една вселена, всеки мисли, чувства, обича, Кристина ни поднася всички тези вселени накуп. И ни кара да се замислим, да се усмихнем, а и да се насълзим…

Роза МАКСИМОВА

- Честита книга, Кристина! Разкажете ни за нея – как се роди идеята да съберете интервюта в книга. Специално за книгата ли са правени, или са публикувани преди това в някоя медия?

- Здравейте и благодаря! Не, не са правени специално за книга, нито за някоя медия, а за блог /свое пространство в интернет/, чиято идея съм описала преди пет години, в началото на проекта /блога/ „Един от нас споделя” така: „Всеки един от нас може да черпи от един извор, от който никой друг не може – собствения си живот, собствения си опит, собственото си съзнание. Следователно всеки от нас може да даде нещичко от себе си на другите. За това са нужни само готовност за споделяне и искреност. Иначе един уникален опит, едно човешко съзнание един ден угасва несподелено и е вече недостъпно за другите, поне на този свят... Много хора не споделят най-съкровените си мисли с никого – дори с най-близките си хора, и така те остават непознати дори за собственото си семейство... Намирам това за много тъжно, наистина. Вярвам, че ако знаем повече един за друг, ще разбираме и приемаме по-лесно несъвършенствата си. Ще съчувстваме по-често на другите, опознавайки техните болки и мечти, техните борби и надежди чрез споделеното, вместо да имаме само понякога случайни „сблъсъци”, оставайки си непознати и чужди... И неразбираеми един за друг. Вярвам, че споделянето ще ни направи в крайна сметка по-добри. И по-разбиращи. В нашето време на много и лесни комуникации отново има твърде много разминавания между хората и общуване „на повърхността”. Аз искам да използвам възможностите, които предлага днешният ден и това, че сме заедно тук и сега, за нещо по-сериозно и дълбоко. Търся една истинска и чиста голота - душевната... И създадох това място за една специална среща – на нашите съкровени мисли и страхове, надежди и мечти, на нашите умове и души. Място за един истински разговор.” След първата година на проекта „Един от нас споделя” разбрах, че е хубаво да има книга с интервютата, тъй като се натрупаха много, и при това смислени. И ето сега, четири години по-късно, книгата е факт! Не успяхме да съберем всички интервюта дотук „на едно място”, но живот и здраве – може и ще е прекрасно да има продължение...

- На всичките си събеседници задавате едни и същи въпроси, които са в лексиконен стил. Всеки от тях отговаря различно и в това се състои забавното и интересното. Какви изводи си направихте от тези интервюта?

- Много изводи могат да се направят... Ето някои, които успях дотук да формулирам: повечето хора вярват, че смъртта на тялото не е край на живота (тоест вярват, че душата продължава да живее по някакъв нематериален начин); мнозинството от хората се чувстват най-добре у дома, и по-малка част – където и да се намират; за повечето хора най-красивите гледки на света са природните пейзажи, децата, изгревите и залезите, усмивката на любим човек... И много от хората имат мечти – за по-добър свят, за дете, за бъдещи успехи, за мир и благополучие... Повечето от интервюираните сякаш са оптимисти! Още много интересни изводи мога да направя, но нека останат за друг ден или друга книга...

- Имате ли си любим въпрос от тези, които задавате на събеседниците си и как бихте отговорили на него в това интервю? /може и няколко/

- Какво е за теб Животът сега? Опиши ми го с три думи...
- Предизвикателство, дълг, емоция...
- Какъв съвет би дал/а, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
- Да не спират да търсят онова, от което сърцето им се нуждае и за което жадува, защото - писано е: „Който търси, намира”. Търсещите и неспокойни натури по правило стигат най-далеч в живота и в развитието си въобще... Затова моят универсален съвет към децата и хората би звучал може би най-добре така: Не спирайте да търсите, докато не намерите! А после продължете към нови хоризонти...
- Какво ти дава представа за вечност?
- Истинският живот на Душата и моментите, в които се докосваме до него за малко, тук, на този свят. И най-вече Музиката. Онази, която е велика, безмерно красива и изразяваща неизразимото с думи... Музиката, която е като Река-Душа-Живот... Във вечно движение напред. Тя ми напомня за Безкрая и Вечността. И ме свързва със собствената ми Душа, дори и да не се случва нещо съществено в този момент в живота ми. Тя изтупва „праха от ежедневието”...

- Понякога случвало ли ви се е някой събеседник да ви провокира да му зададете и други въпроси, или се придържате стриктно към идеята за еднаквите въпроси?

- Мъничко варират въпросите, които задавам във времето, но разликите са минимални и общият дух и насока на интервюто се запазва. Да, имало е хора, които не са искали да отговарят на по-лични въпроси /въпреки че е можело да го направят и по-повърхностно/, а са предпочитали само въпроси, насочени към работата им. Още не съм правила такива интервюта – на професионална тема, но обмислям понякога да осъществя и това, макар да излиза от първоначалната рамка на идеята на „Един от нас споделя”...

- Да пробваме да отговорите на няколко въпроса в подобен стил. Например: Сбъднаха ли се детските ви мечти /или поне една от тях/?

- Нямах детски мечти, навярно защото бях тъжно дете и имах трудно детство... Но сега зная, че е много важно човек да мечтае – това е „гориво” за живот, за по-добро бъдеще... Към днешна дата, за щастие, зная какво е да се сбъдне твоя съкровена мечта – най-напред го узнах, когато родих детето си.

- Как се отнасяте към критиката по ваш адрес?

- Слава Богу, не получавам негативни отзиви за труда си. Доста чувствителен човек съм и уязвим, така че не мисля, че бих я понесла лесно, особено ако е плод на заяждане, макар тогава тя да няма значение всъщност. Критиката има значение, когато е добронамерена и градивна, както се казва. Има и такава, наистина, и тя е добре дошла.

- Кой подарък е бил най-важен и значим в живота ви?

- Детето ми – за мен е подарък, тъй като мечтаех да имам дете, а и се роди тъкмо 2 седмици, преди да навърша 30 години. Подарък от съдбата е и срещата с моя съпруг и общия ни живот заедно, защото той е много добър, уравновесен и мъдър човек. А спокойствието е безценно за мен... Сега също получих прекрасен подарък от издателство „Либра Скорп” с публикуването на хартия на голяма част от интервютата, които осъществих дотук – наистина много ценя тази книга и тя е специална за мен /и не само за мен/! Прекрасен подарък е фотоапаратът „Никон”, който прави наистина хубави снимки, а аз обичам фотографията, и архивите, спомените... Въпреки трудностите в живота (а и в душата) си, не мога да се оплача от липса на подаръци! Благодаря и на Бог за всички тях, тъй като съм вярващ човек.

- Кой е любимият ви час от всичките 24?

- Бих казала – сутрешният час, в който изгрява Слънцето, защото обичам чувството да се будиш и развълнуваш от живота, от предстоящия ден, заедно с другите, с вяра и надежда - като в песента „Утре (Сутрин)” на „Диана Експрес“... Но истината е, че обикновено ставам трудно и все ми се спи, така че часът, когато залязва Слънцето, ми е най-любим – обичам моментите, когато денят и нощта сякаш се прегръщат, преливат и границите се размиват и изчезват... Може би се надявам един ден така да се стопят и границите между нас, човешките същества, или поне между нас и онези, с които ни свързва любов, неподвластна на времето и преходните неща... Онези, с които ни свързва нещо важно и красиво. Залезите понякога истински ме омагьосват с красотата си и някак ме успокояват...

- Кой е най-ценният съвет, който сте получавали в живота си? От кого?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Аз съм човек, който, като че ли трудно приема съвети, а и рядко търси такива... Дори да се колебая и да имам нужда от решение – обикновено се обръщам към себе си и в своята душа търся отговор. Не за друго, а защото зная, че всеки има свой уникален път, и съветите на някой друг сигурно няма да вършат (добра) работа в моя живот. По някакъв начин вярвам, че сме свързани, но и че сме истински самотни, когато трябва да вземаме важни решения и е най-добре да търсим „лекарството” за болката си в момента, в собственото си съзнание, защото то познава най-отблизо нашия си житейски кръстопът /а и „кръст”, бих казала/. Все пак зададох въпрос на хората чрез „Един от нас споделя” – „Какъв съвет би дал/а на едно дете или на хората въобще, според житейския си опит?”, и получих наистина прекрасни и много ценни отговори. Пазя ги, ценя ги, уча се от тях дори! Въпреки своето разбиране за „самотните” ни избори... Може би са ми давали по-универсални отговори на този въпрос, някои от които наистина вършат работа за всеки (или почти всеки) и по всяко време от живота ни.

- Какво ви помага да вземете правилно решение в трудна ситуация?

- О, не зная дали решенията, които взимам, са правилни. Мога само да се надявам на това... Аз често се колебая и се чувствам сякаш трябва да взема важно и трудно решение, и честно казано, не обичам особено тези моменти... Струва ми се, че най-хубаво е човек да е спокоен, както казах /усмихва се/. Ценя това! Тези моменти, в които можеш да се отпуснеш, да се почувстваш „у дома”, дори да не си там, и просто да се усмихнеш... На хората около теб и на самия Живот...

- Имате ли си златно правило, което следвате и което не ви е подвело никога?

- Не мисля. Или поне сега не се сещам за такова. Но във всеки случай имам принципи, които се старая да не нарушавам никога – те са нещо като вроден морален закон за мен, който следвам по интуиция и дълбоко убеждение. А именно – да не наранявам (дори неволно се старая да не го правя, макар да е много трудно понякога), да пазя чувствата на другите хора, да не обиждам никого... Може би, защото самата аз съм много чувствителен човек и зная какво причиняват понякога дори случайно изпуснати думи... „Отрова” и „лек”, както ги наричат. Всичко е в дозата. Старая се да правя добро на хората – близки или непознати... Зная, че това винаги има смисъл и води всички ни към по-добро Утре...

- За какво не ви попитах в това интервю?

- За много неща навярно... Но сега не бих могла и да отговоря на повече въпроси, тъй като пътувам със семейството си, а и чувствам нормална умора след премиерата на книгата „Един от нас споделя” (трета за мен, но първа по проекта и първа като емоция, заради многото хора, чиито думи са събрани в нея, а и като подкрепа от издателя, който я отпечата за своя сметка) – в Дом на писателя, гр. Бургас, на 5 септември. Беше чудесна среща с читатели и приятели! Човек никога не може да каже всичко, което е важно и което би искал, наведнъж... Затова ще има още интервюта, живот и здраве, и още въпроси и отговори за споделяне... Но – всичко с времето си, както мъдро казват! За момента (и конкретния повод) се получи един хубав разговор, вярвам, и благодаря искрено за него и за възможността да споделя важни неща за новата книга и за себе си на страниците на вестник ”Компас”. До нови разговори! Желая ви всичко най-добро – на екипа и на читателите също!

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Масивен ракетен обстрел по Израел от Газа

  • 12 Ное 2019
  • 119
Най-малко 50 ракети бяха изстреляни тази сутрин по Израел от палестински радикали от ивицата Газа. Двайсет от тях бяха прехванати от израелската противовъздушна система "Железен купол", съобщи израелската армия, цитирана от ТАСС.

Заповядайте на информационна среща по проекта за подмяна на „дървените печки“ с екологично отопление

  • 12 Ное 2019
  • 131
Община Бургас продължава работата по проекта за подмяна на печките, употребяващи за гориво дърва и въглища, с екологични уреди за отопление. Целта е да се намали замърсяването на въздуха с фини прахови частици.

ВТБ изцяло излиза от състава на акционерите на Виваком

  • 12 Ное 2019
  • 125
Руската инвестиционна банка ВТБ Капитал, част от групата компании ВТБ, изцяло ще излезе от състава на акционерите на българската телекомуникационна компания Виваком, съобщи РБК, позовавайки се на пресслужбата на банката.

Мая Манолова поиска касиране на изборите в София

  • 11 Ное 2019
  • 238
Независимият кандидат за кмет на София Мая Манолова внесе искане за касиране на изборите в столицата. Балотажът на 3-и ноември бе спечелен от досегашната кметица Йорданка Фандъкова с минимална преднина от 20 000 гласа.

ВСС обсъжда в четвъртък указа на президента за Гешев

  • 11 Ное 2019
  • 184
На заседанието си в четвъртък Висшия съдебен съвет ще обсъди указа на президента Румен Радев, с който върна предложението за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Втора точка в дневния ред е повторното гласуване на кандидатурата на Гешев.