« ноември 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Виолета Христова: Писането е резултат и за да се получи, трябва да се свърши вътрешната работа

За Виолета Христова и за смисъла

Тя казва, че има смисъл да се пише за живота. И пише за живота в цялата му пълнота и цветност, обелва черупката му, разнищва го на секунди, белези и светове, реже душата на тънко и свети. Да, Виолета Христова свети със своя собствена светлина, макар че под езика си е скрила „една ампула мрак – за всеки случай“.
„Когато се обели, животът е различен -/по-розов и болезнен – като рана“.

Авторката на тези пронизващи стихове, трогателни, тъжни и безкрайно добри е ранима и нежна, тя умее да „стои до глезените в завистта“, „тайно да се моли да бликне от дъното смисъл“. Навярно не всеки е способен така да чувства. Защо ли душата ни откликва на всяка нейна дума без каквито и да било уговорки? Навярно защото четейки стиховете ѝ, ние откриваме себе си.
Днешната ни гостенка Виолета Христова неотдавна изненада своите почитатели с една малка книжка, събрала големи мисли – „Господарят на гледката“. Мисли, които идват среднощ или когато раните раздират душата и зарастват най-трудно.

Роза МАКСИМОВА

- „Господарят на гледката“ е книга с размисли, афоризми, поезия в проза, среднощни и не само среднощни мисли. Гледките постоянно се менят. Имаш ли си любима гледка, опитваш ли се да промениш някоя гледка или философски я приемаш и трябва ли да се опитваме изобщо да променяме някоя гледка/истина?

- Това са твърде много въпроси, но все отнякъде трябва да започна с отговорите си. Човек интуитивно се опитва да следва любимите гледки. Любимите гледки са всъщност изборите, които правим. Поне в повечето случаи. Да отвориш този прозорец, а не онзи, да прегърнеш тези неща, а не онези. Така бавно и опипом се учиш на себе си, следвайки своите собствени нервни импулси. Колкото до опитите да промениш някоя гледка, ами не са само опити, променяш я, променяш я и с приемането, и с неприемането ѝ.

- Чия истина е в „Господарят на гледката“ – твоята лична или общозначимата истина? Ако личната истина не се вмества/съчетава с общозначимата, какво се получава?

- Ничия истина не е там. Само ъгли, процепи, пейзажи от различни прозорци, видимости разни. Умът все иска да е умен и всеобхватен и да нарече нещата „истина“. Дори за „Истината“ има претенция. Но истината предполага цялост, а кой вижда цялото, дърпайки завеската на прозореца си... та така и аз. Едва ли стигам по-далече от градинката пред блока. Колкото до „общозначима“ – и това не знам какво е. Освен клише някакво, с което хората надценяват своите лични гледки, в опитите си да ги унифицират. Вероятно е общозначимо да постъпваш съобразно вътрешната честност към себе си, но коя общност би ти дала това право? Някой би казал: „Е, да, но има неща, които категорично са възприети като общовалидни!“ А може би просто на валидните днес неща все още не им е изтекъл срокът на годност, но един ден винаги се превръщат в други.

- Познаваме те като поетеса. Сега ни поднасяш книга с мисли, умозрения, макар в тях да има голяма доза поезия. Би ли се опитала да събереш мислите си в друг жанр – прозата изкушава ли те?

- Не следвам жанровете. Оставям се сами да се проявят, нека пък нещата сами да избират формата си. А това, че някой ме познава някаква, е част от житейските потоци. Ако дойде проза, проза да е, всички форми на словото ми принадлежат по право, защото съм човек, сама съм ограничила израженията им, с онези, които са по-близки до сегашния ми натюрел, но за утрешния – не отговарям. С две думи – може поезия, може проза, а може и да хукна по други полета.

- От какво се страхуваш, Виолета?

- От много неща. Но от невидимите страхове повече, защото съм склонна да ги замазвам с гипса на неразбирането. Ако видя пробойната, ще знам, че вътре има рана и ще я лекувам, ако не видя страха си обаче, ако го заглушавам някак, мога да се залъгвам дълго, че всичко е наред, че съм един смел и светъл човек. Че нямам проблем. А залъгването е блатно чувство.

- Обикновено се смята, че поетите пишат, когато са тъжни. Според мен вдъхновението има много лица, тъй като състоянията на твореца се менят. Ти кога не пишеш?

- Когато се пълня. Не бързам за никъде, нито настоявам непременно да пиша. Писането е резултат. За да се получи този резултат, трябва да се свърши вътрешната работа, а тя е доста по-важна. Нея следя. А тъжното също е весело и веселото – тъжно.

- За какво си струва да се пише?

- За живота. Струва си да се сеят семената на разширението, да се повдига човек, да се повдига на пръсти, да расте нагоре и настрани и да става все повече от себе си.

- А да се премълчи?

- И „копче“ да изречеш, може твоето копче да е нечия врата. Но за друг ще е само копче... със сигурност. Всеки път се питам „какъв е смисълът да казвам това“, не е ли очевидно и кому са нужни моите истинки. И в този миг винаги изскача и другата мисъл: Щом вътрешният човек настоява да направя нещо, значи то има цел по пътя ми. Иначе всяко човешко усилие може съвсем лесно да се обезсмисли. Но човек през усилията си минава, с крачките си крачи и с думите си пътува. Едни ще изрече, други ще премълчи, но и от двете ще се научи на себе си.

- Ти твориш съвместно с дъщерите си, гордееш се с тях. Преди време представихте една симбиоза в изкуството – рисувани думи в съвместна изложба „Мое обратно“. Но явно те не са твое обратно, а твое продължение и смисъл. Какво беше посланието на този проект, и изобщо – какви послания отправяш с творбите си?

- Да. Не са мое обратно. Посланието на тази изложба беше друго. Всяко нещо, което наричаш „друго“, „различно“, „не мое“, живее в тебе под някаква форма. То е сянката ти. И начинът да хармонизираш света си е да го приобщиш, да го разбереш, да усетиш, че носиш в себе си всичко. Да се приемеш в цялост. Защото и враговете ти са твое лице. И грешките са твой път.

- Коя е твоята лична вселена, Вили, и за кого няма място в нея?

- Не знам как се отговаря на такъв въпрос. Предполагам, че като във всяка вселена и в моята има всичко – и онова, което виждам, което показвам, с което искам да ме видят, и онова, което лежи в мене неосветено. Не бива да затварям вратата за нищо. А колкото до „кого“ - очевидно въпросът е свързан с хора, те са пощальони, които ми носят телеграми, изпратени от най-дълбоката ми вътрешност до мене самата, за да се прочета къде съм в личния си път, колко съм се отклонила и как да се върна обратно и затова всички са ми важни. Разбира се... на теория. На практика понякога боли, реже, скърца и те отнася другаде.

*Виолета Христова е родена в Чирпан. Автор е на стихосбирките: "Пеш до земетръса" (1995), "Звездна карта" (1997), "Да бъде нощ" (2001), "Другата стая" (2006), "Сняг от друга зима" (2008), "Тревата ли?" (2010), "...каза тя. И слезе от небето" (2012), "Една ампула мрак" (2015) и „Господарят на гледката“ (2017). Носител е на националните литературни награди "Георги Братанов" (2006) и "Мара Белчева" (2008), на първа награда на конкурса "В полите на Витоша" (2009), втора награда в конкурса "Златен ланец" на в. "Труд" (2008) и др. Нейни стихове са преведени на руски, сръбски и френски език. Живее и работи в София.

Откъси от книгата на Виолета Христова „Господарят на гледката“:

**
Сетивата стесняват гледката.
Пропускат навътре само онова,
което умът извика.
Другото стои наоколо неоткрито.
Шепне, скърца или бръмчи,
но ти не го чуваш,
част е от чужди гледки.
Ей така, всеки разнася насам-натам
стъклото на своя прозорец,
оглежда се в него и го нарича „свят“.

**
Никога не си повече от кръга,
който образуваш.
Но ти си целият кръг.

**
И да викам с цяло гърло: „Царят е гол!”,
нещата винаги заемат само
отреденото им място.
И да издувам неистово вени от недоволство,
и да нервнича край пейзажите,
реката ще тече винаги в онази посока.
Аз съм само минувач, който разглежда витрината,
но не вижда там нищо друго освен смаяните си очи.
И все пак, аз съм Господарят на гледката.

**
Умът влезе ли вътре, в капан е.
А капанът може и „свобода” да се нарича.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

КНСБ: 2472 лева е издръжката на живот на едно четиричленно домакинство в България

  • 18 Ное 2019
  • 27
2472 лева е издръжката на живот на едно четиричленно домакинство в България. Средно за едно лице сумата е 618,15 лв. От началото на годината издръжката се увеличава с 63 лева.

Облачно, дъждовно и мъгливо, застудяване в края на седмицата

  • 18 Ное 2019
  • 31
Днес ще бъде облачно. От запад ще започнат превалявания от дъжд, предимно слаб, като до довечера дъжд с прекъсвания ще превали на места в цялата страна.

Нова "висока вода" потопи Венеция

  • 15 Ное 2019
  • 244
Наводнената Венеция беше засегната от нов прилив от 1,6 метра, който не даде възможност жителите на града да си отдъхнат от кризата, съобщи Би Би Си. Световноизвестният площад Сан Марко е затворен, училищата също - вече трети ден.

Стефан Данаилов излезе от комата

  • 15 Ное 2019
  • 227
Легендата на българските кино и театър Стефан Данаилов е излязъл от медикаментозната кома и е в съзнание. Това съобщи за bTV синът на актьора - Росен Цанков. Ламбо остава в реанимацията на ВМА на апаратно дишане.

КАТ започва да глобява, ако колите не са със зимни гуми

  • 15 Ное 2019
  • 266
От днес, 15 ноември, "Пътната полиция" започва да налага глоби на шофьори, които не са сменили летните гуми със зимни. Санкцията е 50 лева.