Нашият разговор с госпожа Гинка Караколева, председател на сдружение “Кварц“, продължава за глаголицата и нейните послания, за азбуката ни, за националната гордост, за чистотата на българското слово. Госпожа Емилия Дикова, секретар на читалище „Фар“ разказва за апостолската работа на българския библиотекар и за мечтаната библиотека.

Роза МАКСИМОВА

Емилия Дикова: Децата да не забравят първоизточника на знанието - книгата

- Какви мероприятия провеждате, госпожо Дикова, за да информирате читателите с новостите в библиотеките, за да повишавате интереса им към книгите?

- Осведомяваме читателите чрез електронна разгласа. Чрез лична реклама - от библиотекар към читател, чрез представяне пред читателската аудитория на нови книги и техните автори, като акцентираме на учащите в гимназии и студенти като публика. В библиотеката се подреждат витрини с новите издания на книжния пазар.

- Напоследък много хора предпочитат електронните книги. Как библиотеките реагират на тази новост, готови ли са да предложат на читателите такива книги и по какъв начин?

- Това е нов дял в развитието на библиотеката и иска специална база и финансиране. Това е част от настоящето и бъдещето, защото електрониката е все по-близо до децата и неотменно е свързана с прогреса. Стараем се да убеждаваме децата да не забравят първоизточника на знанието - книгата! Мотивираме ги да четат и да използват чист български език!

- Коя книга бихте препоръчали на младите хора, макар че всеки човек е индивидуална личност и отделен характер?

-Книгата на Иванела Самуилова "Бабо, разкажи ми спомен". Тя ни докосва до старите обичаи и символи, до неравноделните ритми на чудните ни песни, да съхраним историята и легендите, кара ни да преоткрием вкусовете и уханията на българската гозба в духа на старата българска традиция, да преосмислим отношението си към дома и семейството, към земята и вярата, към живота и смъртта.

- Как си представяте библиотеката на бъдещето?

- Мечтая за библиотека с толкова богат фонд, че читателите да стоят на опашка, за да си вземат книга за прочит. Да има достъп до всички издателства с актуални и стойностни книги. Много ценно е личното авторово представяне на всяка нова българска книга.


Гинка Караколева-Томова: Нашата азбука е слънчева и в нея е нашата съвест

- Продължението на предишния ни разговор е като ехо от току-що отминалия Девети обновителен форум „Език свещен на моите деди” и в навечерието на най-българския празник – 24 май. Какво ни дава основание да сме горди, че сме създали славянската азбука?

- Сега ще си отпразнуваме празника както му е редът – със самочувствие, с достойнство, но да бъде подплатен. Да знаем повече за езика си, за глаголическия образ на езика, за посланията, които той има. Защото това вълнува. Езикът санскрит означава скрит смисъл за непосветените. Сиреч за тракийско-жреческите топоними и кодирани знания. Казват, че на Балканите времето тече по-бавно. Така е, защото съхраняваме десетте Божи заповеди. Този народ е древен народ, той трябва да оцелее с повече целомъдрие и невинност. Трябва да покажеш, че душата ти е чиста, че се целомъдрен. Учителите, майките трябва да са по-просветени. Жената трябва да пази и да доказва целомъдрието си. Ние имаме древна култура и трябва да сме горди, да я пазим. Трябва да се смирим и да благодарим на Майката-земя – нещата трябва да стават на дълбинно ниво. Балканите пазят десетте божи заповеди. Ние, българите, имаме морала, целомъдрието да ги пазим тези десет божи заповеди в този аспект като нравственост.
Понеже нашата азбука е слънчева азбука /има слънчева и лунна азбука/. Слънчевата азбука слиза във времето /“В началото е словото“/. В слънчевата азбука е нашата съвест, там е и нашето внимание. Буквата е откровението на историята за един народ. А азбуката е основна програмна матрица. Нашата азбука, ако я използваме, ако всичките надписи са първо на български, като енергийно-резонансно-програмна матрица, която е закодирана в нашето ДНК, самият град ще има по-високи енергийни вибрации. Ако нещо трябва да даде сила на един народ, това е неговата азбука. Така, както глаголицата ни дава силата, разучавайки кодовете, защото всяка буква е код за стотици хиляди години напред. Сега тази вибрация ще носи кирилицата или нашият старобългарски език. Затова ще знаем какво означава възпитание – питание към духовното, пиетет към духовната храна, към поезия, към литература, към всичко, което ще те возвиси; образование - образ Божий.
Вярата има различни нива. Дълбоката вяра на санскрит е шарада. Аз ви говоря сега с моята дълбока вяра. Тя е закодирана в сърцето ми и в моята ДНК. В моето еволюционно развитие аз съм стигнала вече по-нагоре и стигайки дотук, аз знам, че съм част от цялото. Ако повече хора имат това ниво на съзнание, ти ще имат чрез вътрешния мир, чрез медитация да знаят кой ни лъже, вече имат духовна интелигентност. Само духовната интелигентност е царският път по средата.

- Поклон пред паметта на светите братя Кирил и Методий, пред техните ученици и делото, с което ни завещават светлина и единение с природата. Например Раковски тълкува безкрайната мъдрост на предците ни като "ЖИВЕЙТЕ КАТО ЕДНО ЦЯЛО СЪС ЗЕМЯТА". Какво е посланието на свещената българска глаголица, разчетено от Глаголическото общество?

- Ако ми позволите да прочета посланието, скрито в първите 10 глаголически знака. Това е разкодирането на десетте глаголически букви, разчетено точно от Глаголическото общество на атомния физик Ангел Манев: „Помни триединния бог, бог мъдри със слово, сътвори всичко. Той всесилен изяви себе си и чрез себе си създаде земята и минералите, животните и царството им стана основание, сиреч твърдина, за раждането на човека. Негови са силата, славата, царството небесно.