Насилието в детските градини е от времето, когато назначиха непрофесионалисти, каза дамата, която 20 години е работила в ОДЗ „Брезичка“ Интервю на Димитър Мишев с изпълнителния директор на сдружение „Малкият принц“ Защо пораснали деца убиха клошар в Айтос за удоволствие? Защо възпитателки от Бургас крещят на малките пакостници в детските градини, че са тъпунгери, малоумни и ги „възпитават“ с шамари? Защо и след като ОДЗ „Брезичка“ се „изчисти“ от кресливите педагожки, родители протестират и настояват за промени в образователната система? Тези въпроси са причината да потърсим психолога и педагог Росица Казакова, която е работила 20 години в същата детска градина. Тя е вещо лице в Бургаския окръжен съд и работи в екип с психиатри по наказателни дела. Росица Казакова е и изпълнителен директор на сдружение „Малкият принц“. -Шокиращи кадри, на които се вижда как възпитателки от една детска градина в Бургас бият и обиждат деца, предизвикаха оживени дискусии в обществото. Родител на едно от битите момченца разказа как е удряно по главата с лъжици и канчета, в които имало храна. Междувременно двама младежи убиха клошар в Айтос за забавление, нанасяйки му 32 удара с нож. Според прокуратурата намеренията им били садистични. Като психолог как си обяснявате тази агресия? -Трябва да разграничим насилието по улиците с това по институциите и да признаем, че агресията в детските градини не е отсега. Тя дойде в момента, в който т.нар. властимащи назначиха непрофесионалисти и хора с тотална липса на мотивация за работа с деца. Не може ти самият да не си родител и да работиш с малките принцове и принцеси, защото не познаваш детската психика, не знаеш техните потребности, не си измервал поне веднъж високата им температура и не си им пял песнички, когато се тревожиш за тяхното здраве. Освен че като психолог работя 30 години с деца, аз съм и вещо лице в Бургаския окръжен съд и съм част в екип с психиатри по наказателни дела... -А в ОДЗ „Брезичка“ защо се допусна деца да бъдат тормозени? -Защото вече бившият директор Събка Недева бе спусната подобно на парашутист от управляващата партия. Тя назначи т.нар. възпитателки, които не са помощен персонал, а са „квалифицирани“, защото са с дипломи за предучилищна педагогика. Наясно съм с всичко, защото участвах в конкурса за директор на ОДЗ „Брезичка“ преди около десетина години и тя постфактум ми съкрати бройката като логопед и психолог, а работех в градината 20 години. Не може човек, който не обича децата и е тотално материален, да направи нещо, което е чисто, светло и е в тяхна полза. Абсурдно е. Тя дори не може да си подбере персонала. Не искам да съм крайна, но това, което видях, ме потресе. 20 години работих в тази детска градина и обгрижвахме децата с огромна любов. Имахме четири групи с дечица с множество увреждания. Недева не разбира диагнозите на децата с увреждания, а те трябва да се обучават на индивидуални образователни програми, които директорът разписва. Тя обаче не може да прочете една диагноза, защото е неквалифицирана. Тогава подадох сигнал до Община Бургас и ми отговориха, че ОДЗ „Брезичка“ не е специализирана, а е масова градина. След 7-8 години се видя резултатът от нейната тотална липса на компетентност. Ако тя бе компетентна и изпълняваше своите функции като директор, би било абсурдно да допусне този тормоз. От системата трябва тотално да се махнат или да не се допускат хора, които злоупотребяват с живота и здравето на децата ни. -А като родител какво бихте направили, ако бяхте на мястото на някои от тези хора, които изпращат децата си с доверие и уважение към възпитателите, а от Фейсбук и медиите научават, че малките им наследници са станали жертва на тормоз? -Голямата ми дъщеря повръщаше на входа на детската ясла. Сега с опита, със знанията и с 30-годишния си стаж като педагог, психолог и логопед, съм категорична, че всички, които допринасят за физическия, емоционалния, психически тормоз и не са си на мястото, трябва да си отидат. Нужна е промяна в системата. Нашите съграждани, които протестират срещу насилието над децата в учебните заведения, поискаха мандатност на директорите и ранно пенсиониране на учителите. Хората, които работят с деца, задължително трябва да се явяват не на психотестове, а да са на пробен период, да има контрол на 6 месеца. Аз съм за камерите във всички институции, работещи с деца, защото в България не останаха специалисти. -Наскоро обаче психологът Иван Игов разкри, че според изследване на Националната мрежа за деца половината от първокласниците избягват да ходят в тоалетната, защото ги е страх, че там, където няма видеонаблюдение... -В институцията, в която работя, децата ходят без страх в тоалетната. Ако в училищата, където се случва това, има психолог или педагогически съветник, значи той не си е на мястото и не работи на терен. Всичко може да се случва в една институция, но информацията е важното нещо. Тя трябва да стига навреме на точното място. Поради т.нар. делегирани бюджети, групите или класовете са с ненормално високи бройки на децата. Не може един педагог да работи с 37 души. В целия цивилизован свят броят на децата, които могат да бъдат обхванати е от 12 до 16. С всяко дете учителят трябва да се занимава индивидуално. -Родители споделят, че децата им ходят с нежелание на детска градина. Оплакват се, че ги боли много главата или коремът, но обикновено не издават възпитателките, защото се чувстват виновни. Мислят си, че те са тъпунгери, малоумни, лигльовци (така ги нарича една от възпитателките). Използват такива странни думи у дома, а не са ги чували от близките си. Стават дори агресивни към тях. Какви последици за детската психика може да има подобно отношение? -С някои от децата работя. Познавам родителите им още от детските години. Те си доведоха децата при мен като специалист. Видях обаче вербално, агресивно, физическо насилие дори срещу мен. Чух ужасните думи, за които говорите. Във възрастта от 3 до 7 години, която се нарича детски пубертет, се изгражда ценностна система, инвазията върху която е престъпление и се наказва съгласно Наказателния кодекс. Детето помни и цял живот ще носи този емоционален товар върху плещите си. То ще си спомня винаги какво съответната „педагожка“ му е казала няколко пъти. Създава се порочен модел. -А как родителите, които повтарят като развалена плоча: „няма време“, да разберат, че детето им е бито в детската градина, ако няма синини по тялото? -Ако не могат, значи не комуникират с децата си. Не е необходимо да ги съблечеш, когато го къпеш, за да видиш, че тялото му е насинено. Такива хора, които не разбират какво се случва с децата им, не заслужават да са родители. Ако не се грижиш за него, защо си го създал? Като родители сме отговорни за живота на децата си. -Според вашия колега Христо Монов младежите, които убиха айтоския бездомник, не са социопати, а същества, останали на биологичното ниво на развитието си. Той твърди, че агресията е част от човека, от неговата психика, но е и елементарният механизъм, чрез който хората са успели да просъществуват като биологичен вид. Това не означава ли, че човекът не е Божие творение, а далечен роднина на маймуните? -Ако сме в пещерите и защитаваме своето полигамно семейство, със сигурност агресията е изборът. Първобитните хора са имали по няколко жени и заедно са отглеждали децата си. Такова поведение обаче е неприемливо през 21 век, макар че ги няма тези морални ценностни устои, които носят спокойствие. Децата обичат реда, искат правилата да са им обяснени нормално. Ако тези младежи са били в подходящата семейна среда, обгрижвани и са живеели с любов, нямаше да се стигне до убийство. В случая става въпрос за липса на човешки ценности. Децата обожават нормалния ред, но искат всичко да им бъде обяснявано с любов. Това им носи спокойствие. Те искат да ги посреща човек с усмивка. Нашите деца например подхождат с отговорност, когато подписват правилника за вътрешния ред в училище. Когато човекът е отгледан и разбира отговорността, която носи в живота си, не може да убие скитник за забавление. -Тези младежи не са посещавали училище, живеели са в ромската махала на Айтос, но много от съвременните деца са уж добри ученици, но нещо не им достига да израснат като отговорни мъже... -Затова задължително момчетата трябва да минават през военна подготовка. Това ще им помогне да станат мъже, а не гейове. Човешките ценности им липсват, защото системата вече ги е игнорирала. През последните 20 години ние създадохме хаос и сега си берем плодовете. -Оголели от грижи за стомаха и джоба, ослепели от завист, оглупели от злоба, онемели от страх, озверели от крясък, както пише Недялко Йорданов в своята „Песен за волните птички Божии...“, често не разбираме как детето ни расте по законите на стоманобетонната джунгла, според които по-силният има винаги право. Какво бъдеще ни очаква, ако не променим този модел на поведение? -Той вече се променя благодарение на младите хора, на родителите, които са носители на новата вибрация и новата парадигма. Те няма да търпят безобразията. Все повече ще четат стиховете на Недялко Йорданов, защото се раждат децата-кристали. Те са носителите на новото учение за взаимоотношенията. Младите родители се вдигнаха заради насилието над децата, за което нашето поколение бе сякаш безразлично. Тези, които са осъзнати, обичат децата си, балансирания живот, хармоничните отношения, четат стиховете на бургаския поет и драматург. -Според социолога Иво Христов, България се намира в точка на незавръщане - метафорично казано. Той обясни, че това е моментът, когато сноп от различни по своя характер събития, разнопорядкови, в един момент се събират в една точка, след което системата преминава в друго качество или престава да съществува. Той твърди, че има огромна опасност нацията да спре да се възпроизвежда. Какво може да ни спаси като нация? -Любовта и светлината. Нашите деца благодарение на Бог и на светлите сили няма да допуснат нацията ни да загине. Лошото може да се случи само при липса на хармония и на превес на светлите сили. Така наречените феодали, т.е. властимащите, които не спират да трупат пари и имоти, са носители на тъмна енергия, а децата – на светлата. Във вселената има обосновани правила. Феодалните „старчета“ няма да успеят в това противоборство между светлината и тъмнината. -„Думите само ни пречат да се разбираме помежду си“, казва Малкият принц. Защо, когато забравим, че сме били деца, губим сякаш способността си да общуваме? -Не я губим. Светлината е любов, а понякога и един поглед е достатъчен, за да ме разберат децата. Това е обмен на енергия. Учителят трябва да им я изпраща с любов. Те няма как да ни върнат нещо различно. Ние носим тази вибрация на менталното общуване. Не е необходимо винаги да общуваме с думи. Нека си разменяме топлота, слънчева енергия и любов! -Като изпълнителен директор на сдружение „Малкият принц“, в което работите с деца и младежи с аутизъм, изоставане в нервно-психологическото развитие и с говорно-комуникативни нарушения, какво бихте казали на българските учители? Как светът да стане по-добър? -Ако учителят не приема изпълнението на служебните си ангажименти като мисия, а ходи на работа само за да си вземе парите, макар че са малко за този труд, нека не осакатява светлината в очите на децата ни!