„Чувство към морето” е роман за живота на хората в крайбрежен град. Сред тях понякога преминават малко странни и ексцентрични персонажи, влюбени и самотни, които осъзнават, че докосването до морето е единственият и сигурен изход за тях. Морето е животът на болния капитан, който се радва всеки път, когато намери сили да стигне до кея, да види вълните и да изложи лицето си на ударите на ледения вятър. Московчанката Дина се измъчва от нещастна любов. Тя пристига в крайбрежния град, открива морето и музиката, и се оказва чужденецът, който спасява жителите от силен ураган. Емоционалните описания ни пленяват и отвеждат на нереално пътешествие, в което съпреживяваме всяка отделна ситуация и събитие. Морски притчи и истории на интересни герои оживяват пред очите ни със своите звукове, цветове, светлини, аромати и вкусове. На заден план морето шуми, шепне и величествено мълчи. То изцелява от тъгата, болката, нещастната любов и страха от смъртта. Любовта към морето е чувство, което е по-голямо от нашите беди и тревоги, дава надежда и смисъл на живота, насърчава ни да се радваме на всеки ден. Спекулативният метод на разказване чрез изображения на морето ще доведе всеки читател до екстаз. Морето като територия, където няма правила на играта, само емоции. а динамичните образи се превръщат в химери. Книгата има уникалните свойства на приливите и отливите. „Чувството към морето е абсолютната и неукротима необходимост от море в живота. Невъзможността да се живее на равнина, на затворен в себе си участък на сушата, заобиколен от полета и сметища, села, пътища и гори. Ако чувството към морето поне веднъж се е появявало в самия център на гърдите ти, това означава, че един ден ще дойде денят, когато вече няма да принадлежиш на себе си. Ще се разделиш с плетения стол, с балкона, висящ над цъфналите ябълкови дървета, с тихата алея за велосипеди, паркирани близо до сладкарницата, с нощния град, блестящ със светлините на фенери и прозорци. Ще се разделиш с дома, с мира, с любовта, с вечността, само за да излезеш поне веднъж срещу своето море, ще затвориш очи, ще стъпиш на крайбрежния пясък и ще се предоставиш в обятията на неговите ветрове.“ Книгата може да бъде закупена от сайта на издателство „Авиана“ (Бургас) www.avianabg.com. Уля Нова е псевдоним на руската писателка Мария Улянова, живееща и търсеща вдъхновение между Москва и Рига. Дебютният й роман „Инка” е изключително успешен. Следват книгите „Кучешки цар”, „Катерушки”, „Как се управлява времето“, „Реконструкцията на Ева“, „Добри и лоши мисли” и „Чувство към морето”, отличаващи се със своя самобитен стил „магически реализъм”. В тях авторката проучва ежедневните чудеса и градската митология. Лауреат е на литературната награда „Исак Бабел”. За Уля Нова книгата не е проект, а пътешествие, плаване. Нейните творби са пронизани от общ персонаж – вятъра: вятъра от дворовете, вятъра от улиците на първата любов, северния вятър, морския ураган, вятъра на вдъхновението, странстването и магията. Уля Нова обича птиците, на които е посветена нейната повест „Птиците на града”. Наблюдава хората и уличните сцени. Обича тишината, среброто, да готви и угощава любим човек. Да се скита по пустия бряг на Балтийско море, да усеща вятъра и „да чете“ вълните. Увлича се от съвременното изкуство и фотографията, от които черпи енергия. В момента пише книга за двама влюбени герои, за загубата на илюзии, за болката от прозрението на реалността, за необходимостта да се запазят поне някои спасяващи заблуди, фантазии и мечти. Щастлива ли е? Понякога. „Уля Нова е от онези редки късметлии, които успяха да открият своя собствен стил лесно в младостта си. Това не е този стил, който дълго и болезнено се търси, а този, който се ражда в света заедно с автора, едва взел писалката, защото за неговото проявление не е нужен опитът на живота, а опитът на душата... За каквото и да пише тя – в нейните повести, разкази и притчи може да се усети разпръснатото в света леко дишане на Бунин, което е една от тайните на днешната литература.” Леонид Юзефович, писател